Покварено сърце

47.

Завих по Бини стрийт, а минутите си течаха. Не бях чула нищо за Марино и това ме съсипваше.

— Какво става с него? — попитах Бентън, докато карах към кампуса на „Харвард“. — Не може да му отнема толкова време да разбере какво има в багажника. За да пъхне кабела с камерата, му трябва дупка от девет-десет милиметра, което не е чак толкова много. Досега вече трябва да знае какво има вътре — добавих, но ми бе убягнало от съзнанието, че не чувам сирени. И по радиостанцията нямаше нищо, което да показва, че Хайд е намерен в багажника и спасителен екип тръгва натам. Нямах съобщение и от Ръсти и Харолд.

— Луси и Джанет вече се измъкнаха на безопасно място от къщата си — каза Бентън, сякаш за това говорехме. Преглеждаше съобщенията на телефона си, като използваше някакво приложение за криптиране на ФБР, което му позволяваше сигурна и скрита комуникация. — Предположих, че най-доброто място, на което може да са точно в момента, е твоят център. Помислих си, че не е добра идея да са в нашата къща или някъде другаде, докато не разберем по-добре какво се случва.

— Ами Деси и Джет Рейнджър?

— Всички са на сигурно място, Кей. Получих съобщение от Джанет. Казва, че Деси и Джет Рейнджър ще изчакат в твоя кабинет. Всички ще ни чакат. Голямо облекчение е да го чуя.

— Много мило, че ти е пратила съобщение. Значи знае, че сме заедно. По някакъв начин.

— Какво имаш предвид? — попита той, взираше се право напред.

— Не прати съобщение на мен. Значи знае, че ще ми кажеш. Защото знае колко се притеснявам — отговорих, а Бентън не реагира. — Лесно забравям, че сте приятели още отпреди тя да се запознае с Луси. Всъщност ти ги запозна.

— Това бе едно от най-добрите ми решения.

— Тя е постъпила във ФБР заради теб.

— И аз много се радвам, че е така, защото иначе нямаше да срещне Луси и не съм сигурен къде щяхме да сме сега, ако не беше Джанет.

— И пише съобщения на теб, но не и на мен. — Отново го подчертах. — Не ти е казала да ми предадеш, че са добре, и това е изненадващо, защото знае как се чувствам. Бях в дома им тази сутрин. Тя е наясно колко съм, меко казано, загрижена.

— Винаги сме били много близки.

— Дори и когато двете бяха скъсали и не контактуваха.

— Джанет се осведомяваше за нея чрез мен — каза той. — Винаги е била най-големият защитник на Луси.

— Включително и сега.

— Да. — Той ме погледна. — По-добре ще е, ако спреш дотук.

— Не мога. Няма как да не забележа, че Джанет изглежда съвсем наясно с камерите в тяхната къща, особено в работилницата, където Луси махаше плочи от пода и вадеше пушки, които ФБР бяха пропуснали. Имах странното усещане, че Джанет знаеше, че ги снимат.

Бентън не отговори, а аз чух в главата си гласа на Кари. Видях блесналите й очи, докато говореше на камерата.

„А ти знаеш каква е еволюционната функция на психопатите, нали?“

— Ако не познавах Джанет, щях да си помисля, че се опитва да навреди на Луси. Не да й помогне — чух се да казвам и си спомних записите, които бях гледала. — Защото вече съм сигурна как би се отразило на обвинението на Луси, ако е заснета как пречи на правосъдието и извършва престъпление.

— Видео, което може да е унищожително, ако стане публично — каза Бентън. — Особено демократите нямат нужда да дразнят допълнително Националната асоциация на притежателите на оръжия например, като показват две млади жени, които се страхуват за живота си и за живота на детето си, защото ФБР е нахлуло в дома им и им е иззело всички оръжия без основателна причина.

Никога не бяхме провеждали разговор по същество. Нито дори сърдечен разговор. И беше шокиращо какво човек може да научи от мен.

Кари си говореше с Бентън. Преди години тя бе направила записите, като бе имала предвид него. Казах му го, докато карахме през кампуса на „Харвард“, покрай парка, заобиколен от стари тухлени зидове и ковано желязо.

— Като се замисля сега за всичко, което видях в нейните тайни записи „Покварено сърце“, ми става ясно, че тя никога не е говорила в камерата на мен — казах. — Говорила е на теб.

— Тя е върховен нарцисист и предполага, че бих искал да знам и най-малките подробности за нея. — С което потвърди, че е гледал записите, но нищо повече.

— Ти направи това. Ти и Джанет. — Обвинявах Бентън и в същото време изпитвах странно облекчение. Бях лъгана по най-основателната причина. Най-голяма лоялност Бентън изпитваше към семейството си. — Двамата се опитвате да спасите семейството ни и така може да причините гибелта на всички ни. — Надявах се, че това е истината.

— Няма да причиня гибелта ни, Кей — каза той. — Нито Джанет. Сериозно, спри дотук.

— Ами замесването на Луси? Доколко и тя е вътре в заговора, Бентън?

— Трябва да спреш, Кей — каза той, но аз не можех.

— Създали сте реалност, която сте се надявали да изчисти името на Луси и да покаже, че Ерин Лория е компрометиран агент, който се опитва да я вкара в капан. — Погледнах го и лошите ми предчувствия се увеличиха. — Записите от 1997 година са истински и едновременно с това не са.

— Монтирани са.

— Превърнал си ги в нова реалност, за да манипулираш с тях.

— Превърнах ги в това, което трябваше. Вече сме в следващия изборен цикъл. Историята с Бхуто би излязла в много неподходящо време — каза той. — И ще изглежда още по-достоверна, защото има запис на Джанет, която казва неща, които са вредни и накърняващи за Луси. Това прави всичко автентично. Джанет казва неща, които могат да уличат Луси. Но това няма да има значение, когато Бюрото ще трябва да се занимава с останалото. Моментът е ужасен и Кари го знаеше, когато подправи документи, свързани със случая с Бхуто.

— За ФБР, за сегашната администрация — да, моментът е лош — отвърнах. — Но не и за Кари. На нея не би й пукало за това, което току-що каза, освен че би изпитала екстаз, че е организирала истинско бедствие. Така че кой накара Джанет да снима случващото се в тяхното мазе?

Върнах се към момента, в който, докато стоях в спалнята на Шанел Гилбърт, осъзнах, че Бентън е на вратата. Вече нямах никакви съмнения, че е гледал същото живо излъчване, което и аз. Двамата с Джанет бяха партньори. Луси може би също бе техен партньор. Тримата бяха заедно в това, а аз бях излишната, оставена в неведение. Бентън не признаваше нищо, но беше логично.

— Ами другите видеа? — попитах. — Онези, които уж е направила Кари? Кажи ми, че ти си причината за тях, че ти си този, който се е погрижил да ми бъдат пратени.

— Защитава ни конфиденциалността между съпрузи. — Бентън ме погледна. — Няма дори да споменаваме този разговор. Но да. И Джанет ми помогна.

— А моментът, в който получих тези малки кибербомби от линията за спешни случаи на Луси, които се е предполагало, че ще ме вдигнат по тревога? Сигурно сте планирали всичко отдавна. Просто се опитвам да разбера връзката между изпращането им до мен и смъртта на Шанел Гилбърт.

— Убийството й е според плана на Кари. Не според нашия — каза Бентън. — Но дали има връзка? Да. Изглежда, че тя е знаела от известно време каква е Шанел Гилбърт. Като имаш предвид предишните връзки на Кари с Русия и това, което знаем, че е правила там поне десет години? Не е никаква изненада, че се е срещала с наши разузнавачи.

— Кари и Шанел имали ли са връзка?

— Не би ме изненадало.

— Предполагам, че ти си дръпнал спусъка и си се погрижил видеата „Покварено сърце“ да ми бъдат пратени, защото си знаел, че Луси ще бъде атакувана тази сутрин — казах. Бентън не отговори. — Просто искам да знам, че нямаш нищо общо с убийството на Шанел…

— Господи, Кей. Разбира се, че не. — Погледна ме. — Трябва да спреш. Достатъчно е да кажа, че информацията от записите, които си гледала, ще разклатят това, което Ерин Лория се опитва да причини на Луси. Моментът е подходящ, довери ми се. Не бива да говорим повече за това.

— Колко съм глупава, че не се сетих. — Изключих чистачките, защото дъждът бе почти спрял. — Трябваше да се сетя, когато Кари призна, че има болест на кръвта, че е физически увредена. Няма нужда да съм профайлър, за да схвана, че тя никога не би искала да изглежда слаба. Не и пред мен. Но не е устояла да направи подобна изповед пред теб.

— Трансфер. Не е по-различно от случващото се между пациент и психиатър.

Погледнах го.

— Откога имаш тези записи, Бентън?

— Горе-долу от създаването им.

— Луси досети ли се?

— Не веднага. На немонтираните записи Кари се обръща към мен по име. Не към теб.

— Тогава значи и Луси ги е гледала. Ти, Джанет и Луси сте заедно в този заговор. Така си и мислех. Добре. Поне вече знам.

Гъстият сумрак замъгляваше светлините и размиваше очертанията на дърветата и сградите. Площад „Харвард“ бе почти пуст и обвит в мъгла.

— Спокойно можем да кажем, че всички трябва да сме заедно в това — отвърна Бентън.

— Автоматът MP5K е бил филмов реквизит и докладите, които го свързват с покушението, вероятно са фалшифицирани — казах аз. — А видеата се оказаха пропаганда…

— Не са — прекъсна ме Бентън. — Записите са истински и Кари наистина е крила камери в стаята на Луси в общежитието.

— Държал си ги седемнайсет години и изведнъж си решил да ги монтираш в клипове, за да ми ги изпратят. — Следвах следата натам, накъдето бях сигурна, че води. — Използвал си скритите записи на Кари срещу нея и това предполага, че и тя е гледала „Покварено сърце“.

— Бихме могли да го предположим.

— Тогава това може да означава само едно. Кари Гретхен е замесена във всичко — казах. Алеята към къщата на Гилбърт се появи пред нас. — Тя вижда всичко, което правим.

— Вече стреляш в целта — каза той.

— Повествование, основано на данни.

— За това става въпрос — отвърна той. — Това е големият удар на Кари. Да, тя вижда и манипулира почти всичко и го прави от доста време.

Подскачахме и пръскахме вода по същите стари павета, през същите дълбоки локви. Паркирах зад трите джипа на Бюрото на алеята пред къщата.

— В контакт ли си с твоите хора? — Угасих двигателя. — Защото в светлината на всичко останало нека не се осмеляваме да влизаме вътре, преди да сме сигурни, че вашите агенти са живи и здрави и че се знае местонахождението на всеки от тях.

Нямаше нужда да повтарям случилото се в Южна Флорида преди два месеца. Нямаше нужда да научавам по трудния начин, че Кари е убила нашето подкрепление.

— Предупреждавам те, че двама от агентите, които бяха в дома на Луси, са тук заради предполагаема връзка между Луси и Шанел — каза Бентън и ми обясни, че четиримата агенти вътре са се пръснали.

Освен странния шум като от трясване на тежка врата не открили нищо друго неочаквано. Бентън каза, че така му докладвала Ерин Лория. Вече бяхме на верандата. Той натисна дръжката на входната врата. Не беше заключена. Охранителната система бе деактивирана. Чух звън, когато вратата се отвори, но не беше алармата. Беше телефонът на Бентън.

Той погледна дисплея. Сложи ръка на рамото ми и ми показа изображението, което му бе изпратено — снимка от бороскопа на вътрешността на багажника. Там нямаше нищо освен обичайните неща, които носят полицаите. Видях аптечка, руло тоалетна хартия, пакет салфетки, шишета с почистващ препарат, кабели с клеми. Бентън отвори вратата и влязохме във фоайето, където миризмата на разлагаща се плът се бе разсеяла. И отново чухме тупването.

Беше приглушено, но силно. Точно същото като преди. След това се чу още два пъти бързо един след друг.

БУМ! БУМ!

Тежко трясване, което звучеше леко металическо и ми се стори по-силно, отколкото го помнех, сякаш звукът му бе усилен. С Бентън се огледахме. Не чувахме и не виждахме следа от никого. Той бръкна под сакото си, извади пистолета си и тръгнахме през фоайето. Спирахме на всеки две-три крачки и когато се приближихме до вратата, която водеше към мазето, чух гласове. Бентън отвори вратата.

И чухме Ерин Лория.