Разбиваща жега

13

Ники знаеше, че миналото понякога преследва хората. Беше го виждала толкова много пъти, че отдавна не ги броеше. В края на краищата, това често беше мотив за убийство. Онова, което и за миг не бе подозирала беше, че един ден ще се изправи лице в лице със собственото си бурно минало.

Иън си беше същият, както в полицейската академия, но малко остарял — кльощав като скелет, ръст метър и деветдесет и осем, с тъмни, вече прошарени бакенбарди и сребърни нишки в сресаните настрани коси. Много зряло, много консервативно. Точно в стила на онзи Иън, когото си спомняше.

Докато го разглеждаше, през ума й минаха три неща: какви бяха шансовете да се натъкне на мъж, когото не бе виждала повече от десет години, и то тук, в Камбрия, където на всичкото отгоре е било извършено убийство във временното жилище на съпруга й? Дали Иън щеше да съдейства, или да спъва неофициалното й разследване? Щеше ли да каже на Руук за миналото й с мъжа, който разследваше дали е замесен в убийството… и как Ники щеше да му обясни защо не му го е споменавала досега?

На първия въпрос не можеше да се отговори еднозначно, така че тя престана да мисли за него. С третия щеше да се занимае по-късно, тоест, оставаше вторият, чийто отговор щеше тепърва да установи.

— И аз съм изненадана — каза тя.

— Чувам, че си в Манхатън — каза той и тихо подсвирна.

После я поведе надолу по коридора, в посоката, от която се беше появил, към помещението, което се оказа тукашния еквивалент на общ офис. Тя по навик се огледа. Стаята беше по-малка и по-светла, отколкото в 20-то, защото прозорците бяха повече. Старата сграда, в която се помещаваше нейното управление, беше многоетажна, а конкретно в техния отдел имаше малко прозорци и мрачен интериор, който сякаш отразяваше общото настроение.

Иън заобиколи едно от няколкото бюра в офиса и й посочи стола от другата му страна. Тя седна и веднага си отбеляза колко е странно да се намира от другата страна на бюрото на разследващ полицай, особено когато той е не кой да е, а Иън Куули.

Той се облегна назад в стола си, скръсти ръце на гърдите си и замислено я огледа.

— Чух, че онзи Джеймисън Руук бил женен за следовател от Ню Йорк сити, но и през ум не ми мина, че може да си ти.

Тя и за миг не му хвана вяра. Руук беше потенциален заподозрян, тоест, първото нещо, което би направил един главен следовател, беше да го проучи подробно. В този случай бракът им с Руук щеше да излезе наяве без особени усилия. Освен това местните вестници и телевизионни канали бяха отразили сватбата им доста подробно благодарение на Маргарет Руук и любовта й към мелодрамата. След като получи благословията им, тя разпрати известия навсякъде и Ники си спомняше всяка дума.

— Откога си в тукашната полиция? — попита Ники, пренебрегвайки очевидната лъжа на Иън, а той преплете пръсти и вдигна очи към тавана, докато безмълвно броеше.

Тя се засмя.

— Май откакто аз постъпих в 20-то.

— Постъпих тук след академията, после поработих малко в Хобокен. Постоянно ме теглеше насам и тъй като сега съм началник на полицията, вероятно никога няма да напусна. Това място е малко встрани от утъпкания път, но кълна се, влиза ти под кожата — каза той с поглед, който казваше, че Камбрия не е единственото нещо, което му е влязло под кожата. — Ти от завършването ли си в Манхатън?

— Да, все в 20-то.

— И сега си…

Той замълча, за да й позволи да довърши.

— Капитан.

— Капитан Хийт — изрече той, сякаш за да изпробва фразата. После пак подсвирна. — Това е голямо постижение, Ник.

Тя настръхна, щом чу познатия прякор. Хората, с които бе достатъчно близка, за да я наричат така, се брояха на пръстите на една ръка и Иън Куули не беше един от тях. Дотук с общите приказки.

— Може ли да ми кажеш как върви разследването на убийството на Клоуи Мастърсън?

Той очевидно усети промяната — ръцете му останаха скръстени, а пръстите преплетени, но тялото му се скова. Даваше си сметка, че разходката по алеята на спомените е приключила и отвърна подобаващо.

— Бих желал, но леко си излязла от юрисдикцията си, капитане. Да не говорим, че разпитах мъжа ти във връзка с убийството.

Тя се напрегна, но си наложи гласът й да остане спокоен и небрежен.

— Да. Съпру… Руук очевидно е доста разстроен. Искам просто да помогна. За да не се тревожи толкова, нали разбираш.

— Разпитах господин Руук — каза Иън. — Има защо да се тревожи.

Хийт преглътна.

— Защо го казваш? Невинен е.

Досега изражението му беше благо, но след този въпрос той опря длани на бюрото си и се наведе напред.

— Положително си даваш сметка какво е положението. Студентка по журналистика е била открита мъртва. Гола, в леглото на съпруга ти. Това не предвещава нищо добро за него.

Изборът му на думи я накараха да настръхне.

— Много картинно го описа, благодаря ти.

— Такива са фактите — каза той. — Съпругът ти е загазил, Ники. На твое място щях да стоя при него, преди нещата да се влошат.

Тя не му позволи да я уплаши.

— С какво разполагате?

Той поклати глава.

— Това е активно разследване. Не мога да…

— Разбира се, че можеш. Въпрос на колегиалност, хайде.

— При нормални обстоятелства може би, но той ти е съпруг. Твърде лично е, за да можеш да останеш обективна.

Тя с усилие си наложи да остане спокойна и, напълно преодоляла съмненията си относно Руук, се наведе напред, както бе направил Куули.

— Всъщност това още по-силно ме мотивира да стигна до истината.

— Предубедена си — каза той.

— Иън, ти не ме познаваш…

— Разбира се, че те познавам…

Тя размаха показалец насреща му и присви очи.

— Не. Онази Ники Хийт, която познаваш, беше смачкана.

Сега съм друг човек, на първо място следовател. Следвам уликите дотам, където водят, но освен това съм абсолютно сигурна, че Руук не е имал нищо общо със смъртта на онова момиче.

Иън отново се облегна назад и кръстоса крака.

— Виждаш ли, тъкмо там е проблемът. В сърцето си знаеш, че не е бил той. Ами ако следите ти подскажат обратното? Пътищата се разделят, няма да се пресекат в гората.

Тя извъртя очи. Иън се беше опитал да цитира Робърт Фрост.

— Любимото ми стихотворение. Помниш като слон.

— Съвсем вярно.

Тя отново имитира езика на тялото му, като се отпусна и кръстоса крак връз крак.

— Там, където ти виждаш пътища, които се разделят, аз виждам мъж, който не е виновен и може да загуби всичко.

— А ето това изречение ми прилича на сериозен конфликт на интереси. Пак ще ти го повторя, Ник. Няма как да бъдеш обективна.

— Аз съм следовател. Работата ми е да бъда обективна. Разговорът им подчерта този факт, но освен това бетонира увереността й, че Руук е невинен.

— Забравяш, че навремето те познавах доста добре. От опит знаеш, че приемаш всичко лично.

За пореден път мистерията Синтия Хийт изригна в паметта й като горещ извор.

— Майка ми умря в ръцете ми, това беше лично. Сега е друго.

— Ако е виновен, съпругът ти няма да се върне от оня свят.

— Ако ми позволиш да ти помагам, няма да се стигне дотам.

Той се засегна.

— Защо? Защото малък участък като нашия не би могъл да разкрие сложен случай като този?

— Не казах това, не ми слагай думи в устата.

— Отдръпни се и ме остави да си върша работата.

Тя обмисли следващия си ход. Можеше да притисне Иън или да го остави да спечели, поне този път. Наистина нямаше избор — ако го притиснеше, само щеше да влоши нещата. Трябваше да бие отбой, да обмисли пак положението и да се върне, когато би могла да му предложи нещо.

Ники вдигна телефона и отговори с кратко „Хийт“.

— Ало, капитане, как е в Тимбукту?

След разговора с Иън й идваше да блъска глава в стената и гласът на Мигел Очоа беше добре дошъл. Разсейваше я.

— Не особено добре — отговори тя. — От местната полиция току-що ми тръшнаха вратата.

— Ха. Нищо ли няма да ти кажат?

Хийт поклати глава. Самата тя още не можеше да повярва.

— Нито думичка.

Не можа да скрие раздразнението си, а отсреща Очоа замълча за миг, преди да попита:

— Руук как е? Държи ли се?

— Мисля, че още не си е дал сметка колко сериозно е положението. Не знам какво мислят ченгетата, той определено ги интересува, но дотам. Липсва мотив.

— Има ли алиби?

Това беше един от първите въпроси, които беше задала на Руук, но отговорът не й помогна.

— Без доклада на патоанатома не е ясен часът на смъртта, тоест, не сме сигурни. Изнасял е лекция в университета, но след това си е тръгнал сам и е потеглил към къщата си. Тогава я е открил. Преди лекцията е бил в някакво кафене.

— Местните опитали ли са се да потвърдят това?

Тя раздразнено прокара пръсти през косата си.

— Нямам представа. Оставих главния следовател за малко на мира, преди да се пробвам пак.

— И какъв е планът ти? — попита Очоа.

— Отивам да говоря със съквартирантката. Какво става там, нещо ново за случая Чин?

— За него се обаждам.

Господи, дано новините да бяха добри.

— На спийкър си, капитане — каза Очоа. — И Роули е тук.

Другата половина от Роуч я поздрави и започна да изброява новините относно случая на „Линкълн плаза“.

— От жертвата не излязоха никакви улики, проверихме всички следи и нищо. Няма приятелка, със съквартиранта му са се разбирали, не е взимал наркотици, обичал е родителите си и те са го обичали. Бил е резервиран. Не обикалял от купон на купон, но и не бил отшелник.

— С други думи, няма за какво да е бил убит — обади се Очоа.

— Но е убит, тоест, има нещо скрито-покрито. Явно е имал някаква тайна, просто още не знаем каква е.

— Пари откри нещо — каза Очоа.

Освен най-добра приятелка на Хийт, Лорън Пари беше и най-компетентният патоанатом, с когото беше работила. Приятелството им се беше развило бавно. Лорън прекарваше повечето си време с мъртъвци, а Ники — в мисли за тях. По тази причина и двете бяха извънредно предпазливи, когато ставаше дума за по-близки отношения с живите. С лечение на времето обаче техните еволюираха и постепенно всяка осъзна, че другата е „неин човек“. Лорън кумува на Ники на сватбата й с Руук и когато чу Очоа да споменава името й, на нея и се прииска приятелката й да беше при нея, за да поговорят за Иън и за ситуацията, в която се намираше. Това обаче трябваше да почака.

— Нищо разтърсващо — продължи Мигел. — Удавил се е, лова го знаехме. В организма няма следи от алкохол, което се връзва с онова, което ни казаха близките и познатите му.

— Чист като сълза — обади се Роули.

— Нещо ново за тримата заподозрени, които е видяла свидетелката?

— Нищо — отговори Очоа. — Все едно търсим игла в копа сено, но остават още едно-две неща, които ще проучим.

Хийт кимна доволно. Имаше вяра в Роуч — ако някой беше в състояние да стигне до дъното на сложна ситуация, това бяха те.

— Дръжте ме в течение — каза тя и се върна при собствените си игла и копа сено.