Разбиваща жега

28

Хийт тръгна първа, като осветяваше стъпалата с телефона си.

— Цимент — отбеляза Руук. — Колко прозаично.

— Ако искаш стъпала, които се ронят, върви в университета.

— Когато говорим за тайни общества, порутените стълбища никога не достигат.

Тя слезе от последното стъпало, забеляза на стената ключ за осветлението, натисна го и ахна. Не знаеше какво е очаквала, но със сигурност не беше това. Символизмът на горния етаж й се беше сторил малко множко. Тук беше още повече. Виждаха се същите зидарски инструменти и покрит с черни и бели квадрати под, в средата на стаята се издигаше голяма квадратна маса, а от едната й страна — трон, още по-пищен от онзи горе. Имаше и столове, но вместо в редици, те бяха подредени на три групи, всяка от които гледаше към центъра на стаята.

Руук мина покрай столовете и се насочи към масата.

— Забележително.

— Това е маса.

— В стая с трон — посочи той. — И със символа на илюминатите.

Хийт последва погледа му. Точно в средата на масата се виждаше око, деликатно извито в ъгълчето. То се намираше в триъгълник, триъгълникът — в кръг, а край очертанията му беше изписано

— Като приливна вълна е, Хийт. Три реки се събират.

— А трите реки са „Тектон“, масоните и илюминатите.

— Разбира се.

Тя се подпря на масата.

— Нов световен ред. В „Тектон“ трябва да има някой, който пренасочва чираците по съответните канали. Достопочтеният майстор е просто човек, в крайна сметка, така че онзи, който е най-отгоре, също е човек. Просто е и кукловод.

— Има логика — съгласи се Руук. — Значи ни трябва някой, който има власт в университета, познавал е Клоуи и има връзки с масоните.

В ума на Хийт изплува спомен.

— Татуировката на Крисчън Фоти.

— Илюминатите.

— Може ли той да е главният? Възможно ли е да е отговорен за смъртта на собствената си дъщеря?

— Не — поклати глава Руук. — Когато бяхме в ложата, командваше Холц, не Фоти.

— Той има ли връзки с университета?

Преди да обмислят въпроса, дочуха шум. Стъпки. След миг на стълбите се показа Гарет Чарлз.

— Не би трябвало да сте тук.

Хийт се изправи и бързо се огледа. В дъното на голямата стая имаше врата. Тя беше единственият изход освен стълбището. Гарет й се струваше безобиден, но тя не оставяше нищо на случайността.

— Какво става тук долу, Гарет? — попита тя.

Той погледна през рамо към стълбите, а после към нея.

— Изобщо не знаех за тази стая.

— Достопочтеният майстор сигурно прекарва доста време тук. Виждал ли си господин Холц…

— Господин Холц не е Достопочтеният майстор — каза Гарет и свъси вежди.

Хийт и Гарет се спогледаха.

— Крисчън Фоти вероятно също не е… — налучка Руук.

— Достопочтеният майстор? Не.

— Има татуировка — каза Хийт и докосна вътрешната страна на китката си.

— Всички водачи имат.

— Тя винаги ли е на същото място?

Гарет слезе при тях.

— Да, доколкото знам. Това е един от ритуалите на братството.

— Но не на масонското, нали?

Той спря и се замисли.

— Не всички масони имат татуировка.

Само водачите. Хийт си спомни за първата им среща с Клоуи. Тя беше твърдо решена да се запознае с Руук. „Не може да няма някаква връзка с университета“ — каза си Ники. Някой трябваше да дава храна на звяра. Изведнъж си даде сметка, че може би е виждала татуировка, същата като на Фоти. През годините неведнъж бе мяркала очертанията й.

Хийт хвърли поглед към Руук, преди да зададе въпроса, чийто отговор не желаеше да чуе.

— Достопочтеният майстор, Гарет. Кой е той?

Гарет беше пребледнял като смъртник.

— За Клоуи става дума, нали?

— Ти познаваше ли я?

— Разбира се! Идваше да се вижда с баща си.

— А от университета? Ходехте ли заедно на лекции?

— Да, естествено.

Последва най-очевидният въпрос:

— Гарет, знаеш ли кой уби Клоуи?

Стори й се, че отговорът се забави със стотни от секундата, но не беше сигурна в това.

— Иска ми се да знаех — отговори момчето.

И на Хийт й се искаше същото. Тя насочи разговора към друга тема.

— Ти как стана масон?

Гарет отново хвърли поглед зад гърба си, към стълбището.

— Нямаме работа тук.

Тя пренебрегна опасенията му и настоя.

— Вербуваха ли те?

— Ако господин Холц ни завари…

— Гарет — повтори тя, — масоните вербуваха ли те?

Той бавно кимна.

— Само така приемат нови членове. Наричат го спонсорство.

Руук беше пресякъл стаята и стоеше до вратата в дъното, но сега отново се обърна към тях.

— Твоят спонсор кой е?

— Майкъл Уортън. Главният редактор на „Камбрия джърнъл“.

— Имаме удоволствието да го познаваме — каза Хийт.

Руук се върна обратно и пак застана до нея.

— Майкъл искаше статията на Клоуи — каза й той с тих глас. — Знаеше, че е надушила нещо. Ако е казал на някого по горните етажи…

— Но не на Холц — прекъсна го Хийт. — Той нито има връзка с университета, нито е Достопочтеният майстор.

— Да, но трябва да е бил някой като Холц, ако не самият той. Уортън може да е кандидат за следващото ниво, но още е новак.

— Вербуваха го преди почти две години — каза Гарет. — Каза, че бил сред най-младите попълнения. Обикновено подбират най-вече студенти последен курс.

„Власт“ — помисли си Хийт. Масоните, които имаха връзка с илюминатите, се интересуваха единствено от нея. Защо ли орденът е прибрал толкова рано Майкъл Уордън под крилото си? Хрумна й само една причина.

— Той беше ли главен редактор, когато го вербуваха, или това дойде по-нататък?

— Кара четвърти семестър на този пост, така че явно са го назначили малко след като е постъпил — каза Гарет, докато се опитваше да ги насочи към стълбището. — Най-добре е да се качваме.

Руук отново обхождаше стаята. Огледа украсата по стените, без да бърза. Стараеше се да запомни подробностите.

— Кой е академичният съветник на Майкъл? — попита той.

Хийт довърши мисълта му. Съветникът на Клоуи бе Дженифър Дейли и двете се бяха сближили достатъчно — младата жена се беше обърнала към възрастната. Човекът, с когото се бе сближил Майкъл, може би беше липсващата брънка, от която се нуждаеха. Да те приемат в организацията не е същото като да станеш един от елитните масони.

— Не знам дали му е съветник, но Майкъл е много гъст с професор Ламонт.

Руук рязко си пое дъх.

— Академичният съветник на Майкъл Уортън е Реймънд Ламонт?!

Гарет сви рамене.

— Както казах, не съм съвсем сигурен. Знам само, че често са заедно.

— Татуировката — каза Хийт. Спомняше си следата от мастило, която бе зърнала на китката му. На същата ръка, на същото място като тази на Крисчън Фоти. — Майкъл Уортън има ли татуировка?

— Да — каза той след кратък размисъл. — От вътрешната страна на китката.

„Бинго.“

— Триъгълник?

— Може би — каза той, но без убеденост. — Не работя често с него, така че…

— Какво знаеш за Майкъл?

Гарет започна да изброява на пръсти:

— Его до небето. Преди да се прехвърли в нашия факултет, е следвал медицина. Не съм го виждал с момичета, вестникът е целият му живот. Общо взето това е.

— Ръкостискането — измърмори Руук. — Разбира се. Как може да съм такъв глупак?

— Ръкостискането ли? — попита Хийт. Не беше сигурна какво има предвид.

Той се обърна към нея.

— Помниш ли Холц и Фоти?

Когато протегна ръка към нея, тя я стисна, а Руук хвана предлакътника й с другата. Палецът и показалецът му почти се срещнаха.

— Сега ти — каза той и Хийт също обхвана предлакътника му със свободната си ръка.

— Помниш ли кои двама се здрависаха така? — попита Руук.

Помнеше, защото го беше видяла само ден по-рано.

— Реймънд Ламонт и Кейдън Сондърс.

— Това е ръкостискане за тези на високите нива — каза Руук.

— Ламонт има татуировка от вътрешната страна на китката. Опитва се да я крие, но…

— Вероятно е същата като на Фоти.

— Илюминатите — изрекоха двамата в унисон.

Зад тях Гарет започна да ломоти под нос.

— За Клоуи ли се отнася? — попита той с треперлив глас, но не дочака отговор, обърна се и се запрепъва нагоре по стълбите. Хийт се зачуди дали да тръгне подире му, но реши да го остави да се бори с шока. Нямаха време. Погледна часовника си — вероятно им оставаха около петнадесет минути, преди Холц да се върне.

Руук сякаш изобщо не беше чул, че Гарет си е тръгнал, защото си мърмореше:

— Ламонт и Сондърс?!

Ники разбираше какво му е. Ако имаха право, а тя вече беше сигурна в това, значи двама от най-старите му приятели бяха членове на тайна организация, която ценяха повече от човешкия живот.

— Руук — каза тя и го изтръгна от вцепенението му.

Той премигна два пъти, а после и трети.

— Ламонт и Сондърс — повтори Руук, но този път гласът му кипеше от гняв. — Мама му стара! Те са отговорни за това. Ясно ти е, нали, Хийт? Независимо дали са я убили, те са отговорни за смъртта й. Помниш ли наградите „Нели Блай“? Ламонт каза, че дори Сондърс се е срещал с Клоуи. Защо му е това, той е ректор! Администратор! Защо е искал да се срещне с нея? За да я преслуша, ето защо. Да разбере какво знае и какво — не.

Хийт изслуша гневната му тирада и каза:

— Знам, че ти е тежко, Руук, но трябва да се съсредоточим върху фактите.

Той потърка лице с едната си ръка, издиша тежко и отново закрачи напред-назад. Тя знаеше, че така се разсейва, но двамата щяха да разнищят информацията заедно.

— Първо ти — каза той и тя започна:

— Клоуи е открила нещо за връзката между „Тектон“, масоните и илюминатите. Майкъл Уортън е разбрал какво крои и се е опитал да я убеди да изостави материала. Тя е отказала, оттам и кавгата в кабинета му. Именно нея си видял.

Руук пое щафетата:

— Не забравяй първата ни среща. Ламонт каза, че Сондърс се е срещал с Клоуи. Приемаме, че и Майкъл е с татуировка, нали така?

Явно беше слушал внимателно.

— Възможно е, може би дори вероятно.

— В такъв случай той също ще премине към илюминатите, затова е предупредил старейшините. Щом Клоуи е отказала да му предаде статията си и са се намесили Сондърс и Ламонт, съдбата й е била решена.

— Накратко, поръчали са я — обобщи Хийт, а Руук се обърна и смени посоката.

— Била е прободена, съблечена и оставена да кърви до смърт на моето легло.

„Дело, достойно за тайна организация, която иска да наложи нов световен ред“ — помисли си Хийт. Един от въпросите, които не преставаха да я занимават, беше как убиецът се е вмъкнал в къщата на Руук. И преди бяха обсъждали идеите си, но вече знаеха каква е връзката с университета, така че докато изясняваха хронологията и случилото се с Клоуи, теорията им ставаше все по-убедителна.

— Да приемем, че Клоуи е смятала, че в часа по йога на Джейда си й се обадил ти. Тя веднага е хукнала да сподели всичко с единствения човек, който може да я разбере…

— Защото е чела недописаните ми статии…

— И вместо теб се е натъкнала на убиеца. Но как е влязъл той у вас? — попита Хийт. Според полицейския доклад в къщата не бяха открити нито следи от взлом, нито отпечатъци, оттам и подозрението, че Руук е замесен.

Той изсумтя.

— Ако са част от онази група илюминати, за Ламонт или Сондърс би било детска игра да си извадят ключ. — В очите му лумна гняв. — Мама му стара! — изръмжа Руук. Внезапно ръката му се стрелна към стената, той й нанесе поредица от бързи крошета и кокалчетата му почервеняха от кръв. — Искали са да ме натопят от самото начало. Но защо?

Отговорът на този въпрос беше повече от очевиден за Хийт.

— С един куршум два заека — каза тя. — Клоуи е продължила започнатото от теб, а ти си щял да се върнеш в университета. Изведнъж сте се превърнали в двойна заплаха.

Руук изглеждаше така, сякаш от ушите му всеки миг ще започне да излиза пара.

— Ако ме натопят за убийството на Клоуи, ще се отърват и от двама ни. Мама му стара!

— Руук!

Той имаше пълното право да беснее, но Хийт никога не го беше виждала такъв. По смаяния му поглед си личеше, че и той никога не се е виждал такъв.

Руук вдигна ръка и се завъртя.

— Добре съм, добре съм.

Тя не му повярва, но продължи да говори, без да го изпуска от очи.

— Фоти със сигурност не е убил собствената си дъщеря. Старейшините са го използвали, за да разберат какво е узнала Клоуи за тях и за организацията.

Ако основните играчи представляваха пирамида, Сондърс, който досега дори не бе представлявал интерес за тях, беше на върха, следван от Ламонт, Холц и Фоти. В организацията и сред онези, които се подготвяха да членуват в нея, положително имаше и други, но проучванията на Клоуи бяха съсредоточени върху тази група. Хийт бе казала на Руук, че няма как да арестува организация, но все така не разполагаше с конкретен човек, когото да вземе на мушка. Убийството беше поръчково, но кой го беше извършил?

Руук отново тръгна и спря пред стената, която бе ударил с юмрук. Панелът се беше спукал и зад него зееше кухина.

— Фалшива стена — каза той.

Вместо да се опита да замаже щетите, които беше нанесъл, той пъхна пръсти в пукнатината, дръпна с все сила и един къс от тънкото дърво се отскубна с противно скърцане.

— Виж — повика я Руук. Хийт дойде до него и се втренчи в дупката в окончателно съсипаната стена.

— Е?

— Двойна е, като фалшиво дъно на куфар. Това е скривалище.

— Не е много практично да направиш скривалище, до което не можеш да се добереш — отбеляза тя, сигурна, че казва нещо очевидно.

— Трябва да има някакъв механизъм.

Той започна да опипва стените, като обръщаше особено внимание на изпъкналите ръбове на отделните панели. Хийт го остави да се отдаде на поредната конспирация за скрити пространства и тайни скривалища и отново потъна в мисли. Иън не бе имал никаква причина да провери алибитата на хората, които току-що бяха уличили, с изключение на Крисчън Фоти. Ами Сондърс и Ламонт?

— Еврика! — чу се възторженият глас на Руук и тя хукна към него. — Аз какво ти казах?!

Беше открил кухина под една разделителна летва и след като я свали, под нея се показа лостчето, което търсеше. Панелът се отдели с лекота, разкривайки ниша, в която бяха наредени навити на рула планове и карти. Руук грабна едно, свали гуменото ластиче, което го държеше, и го разви.

— План на банка — каза Хийт, след като го прегледа.

Руук разви следващото.

— Това е планът на Върховния съд в Ню Йорк.

Развиваха рулата едно след друго. Това бяха планове на банки, държавни учреждения, църкви, молове, училища и частни фирми и Хийт внезапно осъзна какво цели това подразделение на илюминатите.

— Инструменти за налагане на новия световен ред — заяви тя. Междувременно Руук се беше прехвърлил на следващия панел. Той бързо откри кухината под летвата и го свали, но под него нямаше нищо. Следващите три също бяха празни.

— Руук, трябва да…

— Боже, господи! — каза той и тихият му глас я разтревожи повече от блъскането по стената. Хийт рязко замлъкна, а Руук свали следващия панел. На пръв поглед и тази ниша беше празна, но тогава тя забеляза нещо на дъното и Руук се наведе да го вземе. После бавно се обърна.

— Боже господи — каза Хийт.

В ръцете му имаше лаптоп.