Разбиваща жега

18

Началник Куули задържа Джоузеф Хил, за да му зададе допълнителни въпроси, но Хийт и Руук се прибраха в хотела при бялата дъска. Тетрадката на Клоуи Мастърсън бе запълнила някои празноти, но все още липсваше нещо важно.

— Не знаем къде е отишла Клоуи след йогата — каза Хийт, след като записа тази констатация под формата на въпрос.

— Нито с кого е щяла да се срещне — допълни Руук.

— Знаем, че Ейприл Олбрайт от „Фърст прес“ е била в контакт с нея. Или поне я е потърсила.

— Може би пропускаме нещо — каза Руук.

Часове наред се бяха ровили в бележките на Клоуи в опит да разгадаят стенографския й шифър. Успяха да разчетат част от информацията, но тя беше умишлено неразбираема, така че не стигаше, за да им подскаже някаква следа.

— Може би — съгласи се Хийт.

Искаше й се тетрадката да бе останала по-дълго при нея, но в мига, в който Джоузеф Хил открадна чантата на Руук, времето й с нея изтече. Би било неетично да я задържи, а тя не си позволяваше неетични постъпки освен ако друг избор просто нямаше и целта оправдаваше средствата. Хийт си имаше убеждения и ги спазваше.

— Иън каза, че ще ни каже, ако открие нещо друго — каза Руук и седна до нея на дивана. — Междувременно нека да преговорим какво знаем.

Седяха един до друг, втренчени в дъската. Най-големият пропуск все още беше какво точно е проучвала Клоуи. За какво беше прословутата статия? Щеше им се младата жена да се беше доверила на Руук, но това с нищо не им помагаше.

— Да се върнем малко назад — каза Хийт. — Знаем, че е искала да говори с теб, но защо? Да приемем, че става дума за нещо повече от желание да обсъди свое хрумване с ментор. Защо точно с теб? Защо не с някой от професорите по журналистика? Защо с теб? — повтори тя.

Руук веднага се впусна в размишления.

— Веднъж написах статия за менторите и избора им. Човек решава да стане ментор, за да помага на другите и да сподели натрупания опит. Спомних си за моите приятели Джеймс Патерсън и Майкъл Конъли. Те съветват други писатели, помагат им и ги насочват в криминалния жанр.

— Да, но не ти потърси Клоуи, а и тя е имала и други възможности — отбеляза Хийт. — Защо се спряла точно на теб?

— Освен заради…

— Знам, знам, освен заради това че си сурово привлекателен.

— Защото съм направил нещо, което ни свързва.

— Следяла ли е работата ти? И още веднъж, защо би се спряла на теб?

Когато мислеше усилено, Руук винаги изглеждаше по един и същи начин: свъсваше вежди и се взираше в празното пространство с отсъстващ поглед. Освен това си гладеше брадичката. В момента правеше и трите едновременно, така че Хийт зачака. В такива случаи понякога му хрумваше нещо гениално и тя се надяваше, че и този път ще стане така.

Миг по-късно той щракна с пръсти.

— Джейда каза, че Клоуи е била сигурна, че ще я разбера.

— Че си можел да й помогнеш, защото си наясно с историята.

— „Наясно с историята“ — повтори той. — Не знам какво е имала предвид, освен ако е пишела по тема, с която вече съм се занимавал.

Имаше смисъл.

— Помисли, Руук. Какви материали си писал, които може да са възбудили интереса й?

Той се замисли за миг, преди да отговори.

— Не мисля, че това е въпросът, който трябва да зададем. Ако аз съм писал по въпроса, значи не е имало какво повече да разследва. Според мен по-уместният въпрос е: „Какви материали съм започнал, без да ги довърша?“

Бяха от един отбор, но Хийт много мразеше, когато неговите въпроси бяха по-добри от нейните.

— Добре, има ли материали, които си започнал да пишеш, но после си се отказал?

Той вдигна показалец към небето.

— Тц. За пореден път, не е това въпросът. Клоуи няма как да е знаела кои материали съм зарязал, така че явно става дума за нещо, което съм споменал публично.

„По дяволите.“

— Ще престанеш ли да се състезаваш с мен?

Той наведе глава.

— Вече престанах.

— Кажи ми тогава, умнико: кога си споменавал публично материали, от които си се отказал?

— Не се случва често — призна той и след толкова напрежение провали кулминацията. — Хипотезата ми, че Клоуи е разбрала нещо за мой недописан материал, е добра, но как точно е станало това е по-сложен въпрос. Писателите не споделят идеите си с други хора, интелектуалната собственост е сериозна работа. Никога не се знае дали няма да се върнеш към нещо, което ти е хрумнало преди… десет… години…

Хийт го познаваше толкова добре. Говорът му се беше забавил, защото онова, което казваше, го бе навело на нова мисъл.

— Казвай.

— Помниш ли наградната церемония? Клоуи спомена старите ми тетрадки от следването.

— Да. Каза, че и тя никога няма да изхвърли нейните или нещо такова.

По време на разследване от всяко нещо може да излезе следа или улика, така че Хийт се посвети на идеята, която Руук бе извадил на повърхността:

— Ако се съди по разказите на хората, Клоуи е била последователна. Работата й във вестника, материалите, които са й възлагали, апартаментът й, стаята й, стенографският й шифър — всичко е премисляла.

Руук продължи мисълта й.

— Така че щом е проявила любопитство към тетрадките ми, значи това не е било случайно. Както и това, че присъстваше на церемонията, нали?

— Така мисля — кимна Хийт. — Спомена старите ти тетрадки, което означава, че се е интересувала точно от тях.

— Именно.

— Носиш ли ги?

— Да. Мислех да ги използвам в лекциите си, за да покажа на децата как продължаваме да се учим дори след като напуснем университета и как уменията ни се развиват и усъвършенстват с течение на времето.

Ники беше напълно съгласна с това. Подробностите за случаите, които бе разследвала през годините, бяха подредени и складирани в управлението, но онова, което беше научила от тях, винаги се отразяваше на подхода й към следващите. Случаят, който доведе до краха на кандидатката за президент Линдзи Гарднър, й беше показал, че случилото се в миналото може да провали настоящето. По същия начин собственото й минало — травмата, която получи, когато чу вика на майка си по телефона и повярва, че е била убита — винаги й напомняше, че жертвите и семействата им са хора и се отразяваше на всяко нейно действие в службата.

Хийт свали капачката на маркера и добави на дъската някои бележки, както и идеята за старите недописани статии на Руук.

— Може би не е намерила онова, което й трябва…

— Или го е намерила и е искала още — довърши той.

Двамата се спогледаха.

— Трябва да преровим старите ми неща — заяви Руук в момента, в който Хийт каза:

— Трябва да изчетем старите ти записки.

— И пак да прегледаме тетрадката на Клоуи — изрекоха двамата в един глас, а после се ухилиха, доволни от симбиозата. С Руук бяха като капитан Кърк и господин Спок, а случаите им — пътешествия с техния личен космически кораб „Ентърпрайз“. Поредното доказателство за това беше, че докато Руук посягаше към ключовете от колата, тя грабна сакото си и двамата тръгнаха към вратата, без да си кажат и дума.