Разбиваща жега

7

Ники кара на автопилот по магистралата в Уест сайд, докато стигна до шосе „Хенри Хъдзън“ и пресече моста „Джордж Вашингтон“. Няколко пъти се наложи да плати тол такса, само че този маршрут беше най-краткият възможен, а тя държеше да стигне до Камбрия, източно от езерото Пласид, колкото е възможно по-скоро. Пътуването й отне почти пет часа, което й осигури предостатъчно време да помисли, тоест, да прецени какво точно ще каже на Руук, щом се видят.

Макар че щеше да се намира извън своята юрисдикция, реши поне засега да не се регистрира в местното полицейско управление. При нормални обстоятелства в повечето щати би било незаконно да арестува някого извън географските граници на общината, защото това можеше да застраши разследването. Обвиняемият щеше да се отърве, тъй като е бил задържан в противоречие със закона. В Ню Йорк обаче беше друго: ако имаше основания да подозира, че е било извършено престъпление, Хийт можеше да арестува когото си реши, където и да било в рамките на щата. Което означаваше, че в Камбрия щеше да има пълното право да разследва какво, по дяволите, се бе случило с Клоуи Мастърсън.

Още не бяха арестували Руук, но това можеше всеки миг да се промени. Нямало как той да остане в квартирата си в кампуса, така че ректорът го преместил в местния тризвезден хотел, който бил напълно приличен. Съпругът й обаче предпочиташе петзвездните и бързичко се бе прехвърлил на (поне според неговото мнение) по-подходящо място. Посрещна я отвън и веднага извади от багажника куфарите, които Хийт набързо събра, преди да напусне града.

— Не си взела много багаж — каза той.

Още щом заговори, тя сама долови студенината в гласа си. Защитната й стена започваше да се издига отново, след като Руук толкова се беше старал да й помогне да я събори.

— Нямах време да си подбера пълен гардероб. Какво точно би трябвало да носи жена, която ще разследва убийството на младо момиче, открито в леглото на съпруга й?

Руук придоби наранен вид. По-точно на петгодишно дете, на което току-що си е изтървало близалката в калта.

— Ау.

Хийт не отговори — коментарът й бе изненадал и нея самата. В сърцето си вярваше, че Руук е невинен, но освен това беше изключително компетентен следовател, така че докато се запознаеше с фактите и погледнеше на ситуацията с нови очи, щеше да поддържа дистанция. Оттам й пасивноагресивния сарказъм. За коментара обаче съжаляваше.

— Невинен съм, Ник, забрави ли?

— Знам — каза тя. Знаеше ли наистина? — Съжалявам, това е съвсем ново за мен.

— Да, за мен също. Да видим: натопен за убийство. Според мен ще е уместно да носиш по-небрежен панталон, една от онези блузи с копчета, които толкова обичаш, и, хм… седемсантиметров ток. Пет е по-удобно, ако ще преследваш заподозрян, но на седем устните ти са точно на нивото на моите.

Когато излезе от колата, Хийт беше почти готова да държи Руук на почетно разстояние, убедена, че трябва да остане обективна. Затова натисна копчето и вдигна стената, която само това и чакаше, но както обикновено, съпругът й намери начин да я обезоръжи. Щом зърна палавата усмивка на дяволски привлекателното му лице, стената падна.

Той се приближи, остави багажа й на земята и я прегърна.

— Наистина съм невинен, Хийт — каза Руук и я погледна право в очите. — Знаеш го, нали?

— Естествено, че го знам. През повечето време ти не можеш дори да погледнеш труп, какво остава да отнемеш човешки живот. Не си устроен така.

— Е, това не е съвсем вярно — възрази той. — Ако си в смъртна опасност, със сигурност ще направя всичко по силите си да отнема на живота на онзи, който те заплашва.

— Вярно е, че отнесе куршум вместо мен — призна тя.

От никого не би поискала подобна жертва, но това, че Руук я беше направил, винаги щеше да я кара да се чувства виновна.

Той се ухили без капка стеснение.

— Да, нали?

Наведе се да я целуне и тя му позволи, но само за кратко. — Спокойно, тигре. Трябва да разкрием убиеца.

— Съвсем вярно.

Той вдигна пак багажа й и я поведе към фоайето на хотела. На рецепцията ги посрещнаха двама души със сака, единият — мъж на средна възраст, а другият — жена на около двадесет и пет години. Цялото помещение беше облицовано с тъмна дървесина, от основата на плота до панелите на стените и ниските масички пред диваните с кожена тапицерия в луксозния салон. Хотелът не беше „Риц“, но си го биваше.

Не се бяха виждали от почти десет дни. Десет дни, през които съпругът й не я беше прегръщал. Щом влязоха в асансьора, раздялата породи почти осезаемо напрежение помежду им. За щастие жената, която се возеше с тях, нищо не забеляза. Докато Хийт наблюдаваше мъжа си, връхчето на езика й се подаде между зъбите. Руук отстъпи назад, за да е сигурен, че напълно е излязъл от полезрението на спътницата им, и Ники последва примера му. Застанаха един до друг, мълчаливо втренчени в копчетата на асансьора, които светваха на всеки етаж.

Пръстите му намериха нейните, той я притегли малко по-наблизо, застана зад нея, отметна косата й и се наведе да я целуне по тила. В същото време другата му ръка се плъзна между копчетата на ризата й. Хийт си пое дъх, успя да заглуши стона, който се надигна в гърлото й, отпусна се назад и се притисна към него. Тогава асансьорът забави ход и спря, а двамата с Руук замръзнаха. Щеше ли жената да се обърне и да види какво правеха? Дали отвън щяха да чакат и други хора, за да се качат?

Вратата се отвори, жената си взе куфара, излезе, без да погледне назад и зави надясно по коридора, който се оказа празен. Хийт и Руук не помръднаха, докато вратата отново е затвори и асансьорът потегли нагоре. В мига, в който той се раздвижи, пръстите на Руук затанцуваха по кожата й, а тя продължи да следи просветващите бутони. 25. 26. 27. Звънчето звънна, вратата се отвори и двамата буквално хукнаха към стаята на съпруга й. Той измъкна картата-ключ от джоба си и вдигна кода пред механизма в бравата. Ключалката изчатка и те влязоха, а куфарите останаха забравени на прага.

Напрежението в асансьора се превърна в трескаво, почти отчаяно безумие. Хийт изрита обувките си встрани, а Руук заподскача на един крак, за да свали едната си мокасина. По същия начин се отърва и от другата, после двамата припряно събуха панталоните си и докато той посягаше към гърба на ризата си, за да я дръпне през глава, Ники разкопча копчетата на блузата си и я съблече. Две секунди по-късно вече наваксваха пропуснатите възможности.

Отне им доста време да компенсират за десет дни, но накрая Руук се претърколи по гръб и шумно издиша, изтощен, но доволен.

— Радвам се да те видя, Хийт — каза той.

Гласът му пресекваше от умора и тя не можа да сдържи усмивката си. Обърна се на една страна и подпря глава на ръката си.

— И аз се радвам да те видя, Руук.

— Излязъл… съм… от форма — изрече той на пресекулки, а тя потупа с пръсти по гърдите му.

— Трябва да направим нещо по въпроса.

На Руук не му беше нужно повече. Хвана я за китката, подръпна я леко и тя го яхна, просто ей така.

— Сигурна ли си, че си готова за втори рунд? — попита той, като внезапно пак дишаше нормално. Хийт се притисна до него и игриво гризна долната му устна.

— Ти готов ли си?

Без капка усилие Руук я обърна на гръб. Сега той беше отгоре.

— Следовател Хийт, да не би да ме предизвиквате?

Тя изчака малко, за да му даде възможност да се отпусне и преди да е разбрал какво става, усука крак около бедрата му, подпря се на другия и се озова отгоре му. После пак го възседна.

— Стиска ли ти да приемеш предизвикателството ми?

Той въздъхна и устните му се извиха в тъй добре познатата й дяволски чаровна усмивка.

— Печелиш, капитане. Вземи ме.

Тя го послуша.