Разбиваща жега

25

Докато водеше Тами Бъртън към стаята за разпити, капитан Хийт внимателно я наблюдаваше. При първата им среща очите й бяха възпалени от плач. Този път пак червенееха, но от тревога. Положително се чудеше защо са я привикали в полицейското управление. Имаше много бохемски вид — тюлена пола, бяла блуза с дълги бухнали ръкави. Червеникавокестенявата й коса бе хваната в хлабав кок, а умишлено изтеглените от него кичури обграждаха лицето й привидно небрежно.

Хийт я отведе до един стол и затвори вратата на малката стая, а младата жена притеснено погледна към продълговатото правоъгълно огледало на стената. Очевидно беше гледала достатъчно полицейски сериали, за да е наясно, че то е двойно и някой зад него следи всичко.

Хийт се извини и излезе. Искаше да остави Тами да се препоти за минута-две — колкото по-тревожна я завареше, толкова по-лесно щеше да й бъде да я стресне и да се добере до истината.

В стаята за наблюдение стоеше Руук, съвсем сам.

— Иън излезе ли? — попита го тя.

Без да сваля очи от Тами, той отвърна:

— Каза, че ей сега се връща. Оставяш я да се пържи, добър план. Така ще я пречупиш по-лесно, ако има нещо за пречупване, разбира се.

С Хийт бяха партньори толкова отдавна, че той отлично познаваше и хватките, и мотивите й. Двамата застанаха един до друг и се втренчиха в Тами Бъртън. Хийт винаги следеше на първо място очите, а на второ — ръцете. Тами ги скръсти, после ги стисна и ги вдигна до носа си, после пак ги отпусна и накрая посегна да пъхне кичур коса зад ухото си.

— Защо си толкова нервна? — измърмори Хийт.

— Според мен защото крие нещо, но опитът ме е научил, че това се отнася за повечето хора — каза Руук.

Тя го погледна изпод вежди, забеляза стегната челюст и втренчения му поглед и се намръщи. Руук обикновено беше олицетворение на оптимизма, това беше една от причините да го обича толкова. Самата тя разследваше убийство след убийство и постоянно беше изложена на тъмната страна на човечеството. Руук беше лъчът светлина, който й напомняше, че на тази планета има и немалко доброта, но може би след толкова години в нейния свят и този лъч започваше да угасва.

— Започваш да говориш цинично, Руук. Не ти прилича.

— Не съм циник, реалист съм. — Той се обърна към нея. — Стига, Хийт, знаеш какво имам предвид. Това ни е работата, нали? Убиват човек и ние трябва да пресеем всички лъжи и измами, за да стигнем до истината. Почти всеки, който е замесен, има какво да крие.

— Ти имаш ли? — попита го тя.

— Не. Аз съм отворена книга, Хийт.

— И няма никакви скрити гънки в корицата?

— Като например бивша съпруга, която до момента не съм споменал?

— Туш — каза тя.

Ако не беше лукавата извивка на устата и искрицата в очите му, коментарът на Руук щеше да носи друго значение.

— Добре — кимна Хийт. — Какво точно се опитва да скрие Тами Бъртън? Това е въпросът, на който трябва да отговорим, защото ако съдя по езика на тялото й, определено съществува нещо, което не иска да узнаем.

— Сигурно, че брат й е имал нещо общо със смъртта на Клоуи. Аз поне така смятам.

Хийт нямаше търпение да започне, така че остави Руук насаме с размишленията му, върна се в стаята за разпити и седна срещу Тами.

— Съжалявам, че те накарах да чакаш.

Младата жена скри треперещите си ръце в скута си. Не успяваше да погледне Ники в очите, а гласът й пресекваше.

— Защо съм тук? Казах ви всичко, което знам.

— Така ли? — Хийт беше донесла тетрадката със себе си, така че я отвори и се консултира с написаното. — Защото си спомням разговора ни и ти изобщо не спомена, че брат ти е излизал с Клоуи.

Тези думи натежаха помежду им като буреносен облак.

— Те, ъ-ъ, скъсаха, затова не мислех, че е важно.

Хийт реши да пренебрегне отговора й, поне засега.

— Разкажи ми нещо повече за брат си. Или ти е полубрат?

— Да, една майка, различни бащи.

— Добре, значи твоят полубрат Тод е излизал с най-добрата ти приятелка Клоуи, която беше убита. — Хийт се наведе напред, следейки всяко движение на Тами, всяко едва забележимо трепване. — Защо не ти хрумна, че е важно да споделиш тази информация? Да не би… Предпазваш ли го, Тами? Това ли е причината? Мога да те разбера, той ти е брат, в края на краищата. Ако трябваше да избирам между най-добрата ми приятелка и брат ми… Е, кръвта вода не става.

Очите на Тами се насълзиха.

— Тод няма нищо общо с убийството на Клоуи. Повярвайте ми — замоли се тя, но Ники поклати глава и не отстъпи и на сантиметър.

— Защо да ти вярвам, Тами? Разследвам убийство, а ти вече скри доста важна информация.

— Казвам ви истината.

Телефонът на Хийт избръмча — беше получила есемес. Тя го погледна, кимна и се надигна от масата.

— Е, ще видим.

— Какво искате да кажете? Къде отивате?

— Свободна сте, госпожице Бъртън.

Хийт застана до вратата и зачака, без да я изпуска от очи.

Тами излезе и колебливо тръгна по коридора, но спря, щом видя кого е довел началник Куули. Хийт му кимна, сякаш за да каже „перфектно улучи момента“. Точно тогава, благодарение на собствения си усет или шесто чувство, Руук отвори вратата и също пристъпи в коридора.

Тами рязко се завъртя към Хийт.

— Какво става, по дяволите? Мислите си, че това е игра, така ли?

Руук пъхна ръце дълбоко в джобовете си и най-сериозно поклати глава.

— Напротив, госпожице Бъртън, изобщо не е игра. Убийството е нещо изключително сериозно.

Докато Тами обмисляше отговора му, Иън отведе Тод Рейнълдс в стаята за разпити, от която двете с Хийт бяха излезли току-що.

— Чакайте! — извика Тами и хукна натам. — Тоди!

Тя рязко спря, когато Иън тръшна вратата на около сантиметър от носа й и пак се обърна. Страхът и тревогата, която излъчваше преди, бяха изместени от отчаяние.

— Нали не мислите, че Тод е убил Клоуи? Не е той, казвам ви!

— Сигурна съм, че началник Куули ще изясни това по един или друг начин — отговори Хийт. Думите й бяха окуражителни, тонът — не, тя искаше Тами да продължи да се терзае и нямаше да я остави на мира, преди да е станало ясно какво крият с брат й. Изпроводи я по коридора, за да й покаже изхода, а Тами хвърли още един боязлив поглед към вратата, зад която се намираше Тод, и изчезна.

Руук пак се беше върнал в стаята за наблюдение, но този път се взираше в Иън и Тод Рейнълдс. Хийт ясно чуваше въпросите на Куули (който сякаш ги беше преписал от учебник), но младежът сякаш беше дал обет за мълчание.

— Нищо няма да издаде, нали? — каза тя и застана до Руук точно когато раздразненият Иън вече крещеше. Тогава се чу гласът на Тод. Дори през стъклото се виждаше, че на челото му е избила пот.

— Имам ли нужда от адвокат?

— От вас зависи, господин Рейнълдс. Криете ли нещо? — предизвика го Иън.

— Честно ти казвам, Хийт — обади се Руук и посочи с брадичка към Иън, — не разбирам какво си му харесала. Напълно му липсва твоят финес. Той е аматьор, а ти — творец, въобще не може да се мери с теб. Ти просто си друга работа. Профи. Друга класа. Супер…

— Ясно — прекъсна го тя. Вътрешно се усмихваше, но външно само изкриви насмешливо лице. — Не мислиш ли, че си леко предубеден?

— Журналист съм, не мога да си го позволя — сериозно я увери той, а тя сложи ръка на задника му и леко го стисна.

— Сериозно? Никакво предубеждение? Сигурен ли сте, господин Руук?

— М-м-м — ухили се той и вдигна вежди. — Е, така казано, госпожо Руук…

Огледалото се разтресе от силен удар и Иън изхвръкна от стаята за разпити. Преди Ники да успее да се обърне, той вече стоеше зад тях на прага.

— Този е като тухлена стена!

Хийт не беше съгласна. Тод мълчеше пред Иън, но може би щеше да сподели нещо с нея.

— Имаш ли нещо против да се пробвам?

Иън разпери ръце.

— Ако смяташ, че ще се справиш по-добре.

Тя хвърли бърз поглед към Руук и се върна в стаята за разпити. През годините беше провела много, като разчиташе на множество различни методи. Подходът й зависеше от няколко фактора — причината за въпросите, времето, с което разполагаха, състоянието, в което се намираше заподозреният и информацията, с която разполагаше Хийт на влизане. Докато адвокатите се стараеха да задават само въпроси, чиито отговори знаят, ченгетата ценяха онези, с които не са наясно. Целта им беше да подведат човека, когото разпитват, за да им разкрие точно онова, което отчаяно се опитва да скрие.

Понякога Хийт се втурваше като бик в стъкларски магазин с една-единствена цел — да го сплаши. Този подход бе изпробвал Иън с Тод, но без успех. Никакъв финес, точно както бе коментирал съпругът й. Бившият приятел на Клоуи очевидно беше притеснен, но си личеше, че е жилав. Хийт го беше наблюдавала достатъчно, за да реши, че няма да поддаде лесно.

След вербалната атака на Иън, Тод се беше стегнал като пружина, Хийт усети напрежението във въздуха още с влизането си. Той седеше абсолютно неподвижно, със скован гръбнак и изправени рамене. На никого нямаше да позволи да го мачка, но Хийт избра съвсем различен метод.

Усмихна се и го поздрави в опит да го успокои малко. После седна на стола насреща му, като се постара да не кръстосва ръце и да не свива дланите си в юмруци. Вместо това ги сложи на масата — жест, който подсказваше, че е открита.

— Извинявам се, че колегата ми се държа така — започна тя. Знаеше, че ако се извини от името на Иън, той ще побеснее, но нямаше друг начин да срути стената, с която се беше обградил Тод. Играеха на добро и лошо ченге — класически подход, който Ники не харесваше особено.

— Голям задник е.

Независимо дали действително беше така, Ники искаше да валидира чувствата му.

— Убийствата са рядкост в Камбрия и управлението влага целия си ресурс, за да залови убиеца. Сигурно разбирате, че началник Куули просто се опитва да стигне до дъното на тази история.

— Така ли? Ами, аз не съм убил Клоуи! — Той вдигна поглед към двустранното огледало и кресна: — Чуваш ли ме?! Не съм я убил аз! Обичах я!

— Любовта е сложно нещо, не е ли така, Тод? — попита Хийт и спокойният й глас привлече вниманието му обратно към нея. — Рядко върви точно както се надяваме, нали?

Зад стъклото Иън положително беше на път да избухне. Сигурно си мислеше, че Ники има предвид пропадналия им брак. Руук пък сигурно се перчеше заради неочаквания романс, който се бе разгорял помежду им.

За първи път след влизането на Хийт Тод наведе глава.

— Тя беше прекалено заета… прекалено вглъбена в статията, която пишеше, за да има връзка. Аз я исках много повече от нея.

— Клоуи ли скъса с вас?

Той я изненада, като поклати глава.

— Не, аз сложих край. Тя беше най-умният човек, когото познавах, но не умееше да тълкува знаците в една връзка. Вече просто не издържах.

При такъв разпит трудното беше да отсееш истините, полуистините и откровените лъжи. Тод не беше споменал повторно, че иска адвокат и въпреки коравата си фасада започваше да се пропуква. Стената падаше. Ако се наложеше, Хийт бе готова да се обзаложи, че е искрен с нея.

— Тя как го прие?

Тод избърса единствената сълза, която се бе стекла по бузата му.

— Не мисля, че изобщо й направи впечатление.

Освен ако беше извънредно талантлив актьор, момчето очевидно имаше чувства към Клоуи. Хийт деликатно го подбутна още веднъж:

— Какво искате да кажете?

— Клоуи имаше склонност да се вманиачава. Интересуваше я единствено материалът, върху който работеше, хората край нея просто не получаваха същото внимание.

Хийт си спомни, че именно Клоуи се е обаждала на баща си отново и отново. Ако казаното от Тод беше вярно, това потвърждаваше подозренията им, че не се е опитвала да се сближи с него, че всъщност е целяла нещо друго. Нещо, свързано с проучванията й.

Тод продължи, без да го подканват:

— Аз скъсах с нея, но тя дори не се смути.

Хийт преплете пръсти, без да сваля ръце от масата.

— Господин Рейнълдс, имаме нужда от помощта ви.

Той затвори очи. Дишаше пресекливо, а гърдите му бързо се надигаха и спадаха и Хийт отдели секунда-две, за да го огледа както трябва. Брадичката на Тами беше заоблена, а неговата — квадратна. И двамата имаха трапчинка, но тази на Тод беше по-ясно изразена. Също като тези на Тами, очите му бяха светлокафяви. Очевидно беше, че са брат и сестра — най-доминантните, разпознаваеми черти присъстваха и у двамата.

— Всичко ще направя. Как да помогна? — каза той миг по-късно и отново я погледна.

— Клоуи разговаряше ли с вас за материала, който пишеше?

— Само за него говореше, беше обсебена.

— Тод, чуйте ме — каза Хийт с искрено, умолително изражение. — Подозираме, че е била убита, тъй като се е готвела да напише въпросния материал. Знаете ли нещо, което би могло да ни бъде от полза? Можем да накажем убиеца й.

Той не се замисли, преди да заговори.

— Всичко започна с няколко ритуала, които видяхме в кампуса. Работата е там, че не бяха посвещения в братство.

Въпреки че разговорът се записваше, Хийт си водеше бележки и се намесваше, където сметнеше за необходимо.

— Откъде разбрахте?

— Бяха с черни качулки на главите. Всичко беше много потайно, нали разбирате? Освен това мъжете, които не носеха качулки, не бяха студенти. Носеха костюми, единият беше с дебела книга под мишница. Накрая отведоха онези с качулките до някаква камионетка. Странно беше.

— И това заинтригува Клоуи, така ли? — попита Хийт.

— Меко казано. Едва успях да й попреча да тръгне след тях.

— Къде стана това?

— Тъкмо се бяхме срещнали пред редакцията, вървяхме към колата ми и наближавахме към „Забро“. Тогава видяхме първия мъж, точно излизаше през главния вход…

Пулсът на Хийт се ускори. Тод имаше предвид сградата с тайния коридор до подземието.

— Един от костюмираните ли? — попита тя, все така спокойно.

— Да. Бяхме достатъчно надалеч, за да не ни види, но около сградата е осветено, така че ние го виждахме.

— Продължавайте — подкани го тя, след като си записа нещо.

— Сградата беше затворена за ремонт, всъщност все още е. Затова на Клоуи й се стори необичайно, че там има човек, и то по това време. Аз не е впечатлих, казах й, че сигурно е някой професор, но знам ли, тя имаше нещо като шесто чувство. Аз исках да отидем на вечеря, така че продължихме, но точно тогава от сградата излязоха и останалите.

— Мъжете с качулките? — попита Хийт, готова да продължи да записва.

— Да. Бяха седмина и сякаш се препъваха. Всеки беше хванал за рамото този пред него. До тях вървеше още един с костюм, а най-отзад и трети. Щом ги видя, Клоуи отказа да се помръдне.

— Намесили са се инстинктите й на журналист — каза Хийт, която отлично разбираше какво е станало. В това отношение с Руук си приличаха: ако зърнеха нещо необичайно, нещо, което да предизвика интереса им, и двамата реагираха по същия начин. Тя се превръщаше в ченге, а той — в репортер.

— Точно. Защо са там, какво правят, къде отиват. От момента, в който видя онези с качулките, нямаше връщане назад. Което пък беше началото на края на връзката ни.

Оттам нататък Тод не можа да й каже кой знае какво. Камионетката била голяма, без позорни, бяла на цвят, без надписи и отличителни знаци.

— Всичките бяха там по своя воля — каза той.

— Защо смятате така? — попита Хийт.

— Говореха си. И се смееха.

— Чухте ли за какво говореха?

Тод поклати глава.

— Не, бяха твърде далеч. Знам само, че каквото и да правеха, се вълнуваха и бяха доволни.

Хийт беше сигурна, че Тод и Клоуи са станали свидетели на първия етап от посвещаването в тайните дълбини на ордена Свободните масони. Ако теорията им беше вярна, студентите с качулките бяха потеглили към света на илюминатите.