Разбиваща жега

2

На церемонията Руук бе изцяло в свои води. Докато съпругата му ценеше уединението си, той предпочиташе да живее пред всички. Ако трябваше да бъде съвсем честна, всъщност търсеше вниманието им. Заради тази фундаментална разлика животът им заедно беше, меко казано, интересен.

Той очароваше хората, а тя ги наблюдаваше. Динамиката им беше такава. След смъртта на майка си — всъщност не точно, защото тя се завърна от оня свят — Ники беше разбрала, че е лекомислено да сваля гарда. Никога не се знае що за буря се заформя леко встрани от теб.

Разхождаше се край стената, за да вижда цялото помещение, и току дочуваше откъслечни разговори. В един момент попадна на две жени, вторачени в Руук от другия край на залата.

— Хубав и умен — каза едната. — Рядък улов.

— Не е свободен — отвърна другата и приятелката й кимна.

— Женен е…

— За ченге, виждала ли си я?

— Не, но той е разкошен. Сигурна съм, че тя не го заслужава.

Ники зяпна. „Не го заслужава?“ Кои бяха тези двете, че да я съдят?

— Красавица е, Су — каза другата жена. — Перфектни са заедно. Преди няколко дни гледах интервю с него и той я описа като „перфектната комбинация от ум и красота“. Да беше видяла изражението му! Много е влюбен.

— Тя тук ли е?

Първата жена кимна.

— Висока, с идеална кожа. Трябвало е да стане модел.

— И защо е станала ченге?

Двете се спогледаха и вдигнаха рамене едновременно. Ники ги остави да размишляват за връзката й с Руук и за кариерата, която си бе избрала, и поклати глава. За какви неща само си говорят хората!

Тя продължи разходката си, като заобиколи маса шумни журналисти.

— Статията беше в най-добрия случай посредствена — тъкмо казваше един от тях.

— Точно така — съгласи се друг и удари с ръка по масата. Солницата подскочи, а коктейлните чаши потрепериха.

— Просто завиждаш — заяви една жена, облечена с обсипана с пайети черна рокля. — Материалът му за Линдзи Гарднър и подкупите беше много добър.

На Ники й се прииска да се наведе над масата, да удари с длан по нея и да каже: „Имах си хас!“ В онази статия имаше какво ли не — алчност, власт, отдавна изчезнала майка, сблъсък със смъртта. И, както казваше самият Руук, той бе успял да предаде всичко с апломб.

Ники премина нататък и продължи да долавя отделни думи, които не означаваха нищо извън контекст. Накрая, след цели двадесет минути, тя се промъкна зад Руук, прегърна го през кръста и каза:

— Готов ли си да изчезваме, здравеняко?

Вместо да подхване нишката на игривото й предложение, той я сграбчи за китката, откъсна ръката й от себе си и я завъртя така, че да застане до него.

— Да изчезваме? Ти да не си полудяла? Не може да си тръгнем сега, тъкмо започвам! Виждаш ли онези мъже? — попита той, стиснал чашата си в ръка, и й посочи към една групичка.

— Виждам твърде малко жени. Стига, Руук, нима ще ми кажеш, че жените не пишат статии, които заслужават награди?

Той вдигна ръка пред лицето й.

— Естествено, че пишат, не ставай мрънкало. Току-що спечелих наградата „Нели Блай“! Но добре, де, виж, виж там! — Руук пак посочи към същата група. — Това е Ребека Райсенболд, миналата година спечели изключително ексклузивната награда… — Той потърка брадичката си. — Как се казваше?

Ники поклати глава.

— Току-що доказа, че съм права.

Ръката пред лицето й започна да маха.

— Не, не, не, Ники Хийт, няма да ми размътиш главата…

Тя се ухили от ухо до ухо, отново се приближи, пъхна ръка под сакото му и тя се прокрадна надолу.

— О-о, скъпи, наистина ли не искаш да ти размътя главата?

Той се скова. О, да, готово. Хийт знаеше, че вероятно е забелил очи. Ако бяха герои от анимационно филмче, чашата сигурно щеше да се пръсне в ръката му. Думите, които се опита да изрече, бяха заменени от нечленоразделен брътвеж:

— Нямам… нищо… про… гардеробната — измърмори Руук с притворени очи.

Тя сграбчи вратовръзката му и го дръпна надолу.

— Както казах, да изчезваме.

— О, да — отговори той и я последва като опитомен тигър. — Крайно време е.

Без да спре, Хийт остави чашата си на най-близката маса, а Руук, който още ситнеше подире й като кученце, направи същото със своята. Бяха на метри от вратата, където щяха да си повикат такси, което да ги откара до Трайбека. Никой не ги беше забелязал. Тя ускори ход. Още малко…

— Джейми, къде си тръгнал, мама му стара? — застигна ги гръмовният глас на Реймънд Ламонт, който ги догони и задумка Руук по гърба с едната си ръка. В другата имаше чаша с уиски.

„По дяволите — каза си Ники. — Бяхме на косъм.“

Зад Ламонт изникна млада жена. „Едва ли са дошли заедно“ — помисли си Хийт, макар че това не би я изненадало. Професор спи със студентка — едва ли съществуваше по-голямо клише.

— Решихме да се приберем рано — каза Руук.

Тя не отместваше длан от лакътя му с надеждата, че ще успее да го измъкне достатъчно рано, за да се разходят край реката, когато се върнат в Трайбека.

Ламонт кимна на Ники.

— Нито дума повече. Нощта е прекрасна за любов.

Ники потръпна. Ламонт не й беше антипатичен, но, господи, понякога се държеше толкова надуто. Интересен беше, много умен. Носеше обеца, а когато ръкавът му случайно се вдигна нагоре, тя забеляза татуировка на китката му. Освен това обаче често пиеше твърде много, тази вечер, например. Вече едва се крепеше на краката си и леко заваляше думите.

— Преди да си тръгнете, мили хора — продължи той, — нека представя Джейми на една членка на фенклуба му. Клоуи Мастърсън, Джеймисън Руук.

С тези думи Ламонт побутна младата жена напред.

Хийт почти цял живот бе наблюдавала хората в опит да разбере защо вършат и говорят нещата, които вършат и говорят, и вече умееше доста бързо да ги преценява, макар че предпочиташе да изчака, докато разполага с повече информация.

Първото й впечатление беше, че това е една уверена, силна млада жена, която знае как да получи каквото иска. Дългата й до раменете коса беше опъната назад със семпла лента. Хубавата кожа и елегантната фигура й подсказаха, че момичето се грижи за себе си, а спиралата на миглите и розовото червило на устните му — че държи на външния си вид, но не прекалено. Вечерната рокля, черна, прилепнала, до коляното, му стоеше като излята. Виждаше се, че се чувства удобно в нея, вместо да й робува.

Клоуи Мастърсън пресилено се усмихна — начинът, по който я представиха, явно не й хареса.

— Много ми е приятно — каза тя и добави: — Всъщност следвам журналистика.

Ламонт изправи рамене и заяви:

— Изглежда съм сгрешил.

После гаврътна чашата си. Клоуи изглежда искаше да разговаря с Руук и бе убедила Реймънд Ламонт да я представи, което беше поредното доказателство, че е силна и решителна. Личеше си, че поиска ли нещо, не се отказва.

— Много се възхищавам на работата ви — каза Клоуи.

— Ами, не мога да кажа, че ми е омръзнало да го чувам — отговори Руук с обичайния блясък в погледа. — Желаете ли автограф? Или снимка? Имате ли телефон? — Преди тя да успее да отговори, той се обърна към Ники. — Би ли ни оказала честта?

— Не, не, господин Руук, не съм ви почитател… — избъбри Клоуи, но бързо дойде на себе си. — Лошо се изразих, съжалявам. Разбира се, че съм ви почитател, но не заради това исках да се запознаем.

— Слушам ви — заинтригувано каза Руук.

— Нека аз — избумтя Ламонт. — Госпожица Мастърсън е сред най-ярките ни студенти. Като теб едно време, Руук, еднакви сте. Ти, естествено, надмина очакванията ни, но нейният редактор не е наполовина толкова талантлив, колкото твоя — изсмя се той. — За това обаче няма да говорим.

— Нека позная, ти си му бил редактор — обади се Хийт с насмешлива усмивка, която само Руук успя да долови. „Надмина очакванията ни“ беше твърде меко казано.

— Главен редактор. Тогава натрупах много опит, а той ме тласна по път, който дълго криволичи, но в края на краищата оглавих катедрата по журналистика, която създаде и двама ни — обобщи Ламонт и стисна рамото на Руук. — Клоуи решава и постига, също като нас едно време.

— Също като нас до ден-днешен — поправи го Руук. — Ако някой някъде е скрил морков, ние ще го надушим. Клоуи, ако старият Ламонт казва истината, те очаква прекрасно бъдеще, наистина прекрасно.

— Точно това й обясняваме всички. Сондърс се срещна лично с нея, Дейли и е академичен съветник. Храним големи надежди! — Ламонт се обърна към Клоуи. — Благодарение на теб, мило момиче, Камбрия ще се прочуе.

На Руук той каза:

— Малката госпожица ще те засрами, Джейми. Вече съм й разказал за изпълненията ти, докато работехме в „Джърнъл“, и на нея, и на другите ми студенти. За материалите, които предлагахме, за партитата, на които се изсипвахме без покана, за папките-убийци…

— Какво? — сепна се Хийт.

— Папки с материали, които така и не довършихме — обясни Руук.

— Професор Ламонт може цял ден да разказва — потвърди Клоуи. Ники долови известен сарказъм, който напълно убягна на Ламонт.

— Клоуи много настояваше да се запознаете — каза той на Руук.

— Отлично!

Хийт се наведе напред и сниши глас:

— И аз съм слушала разказите на Реймънд. Съчувствам ви.

Клоуи многозначително й се усмихна.

— Капитан Хийт, нали?

Впечатляващо. Момичето искаше да говори с Руук, това се виждаше, но си беше направило домашното и беше наясно с поне най-основното за съпругата му. Хийт се чудеше каква е целта й. Нямаше съмнение, че срещата не е случайна — беше се натъквала на почитателите на Руук, и смахнати, и нормални, но тази беше различна. Искаше нещо.

— Е, госпожице Мастърсън — каза Руук, — виждам, че сте нещо повече от почитател. Как мога… — Тук той се поправи и включи Ники. — Как можем да ви помогнем?

Изведнъж Ламонт забеляза, че чашата му е празна.

— Смятам да използвам тази възможност и да ви оставя — каза той и докато се клатушкаше към бара, хвърли поглед през рамо. — Ще се видим в университета, Руук.

Щом останаха само тримата, Клоуи ги прикова с пронизващия си тъмен поглед.

— Господин Руук, въпросът не е с какво можете да ми помогнете. Въпросът е как аз мога да ви помогна.

— Впечатляващи начални думи. Възбудихте любопитството ми, драга моя — отговори Руук с акцента и маниера на Шерлок Холмс.

Ники завъртя очи, но трябваше да признае, че и нейното любопитство се е събудило.

— Този семестър няма да мога да взема вашия курс, през пролетта завършвам, но искам да поговорим, щом пристигнете. Стига да нямате нищо против, естествено.

— „Гостуващ професор“ означава, че ще гостувам на всеки, който иска да обсъди нещо с мен — каза Руук.

Ники замълча. Двамата с Руук се разбираха. Драмата от изминалите месеци бе отшумяла и сега те просто се наслаждаваха на живота, което беше рядкост.

Майката на Ники беше жива и здрава; не просто здрава, а на меден месец с не кого да е, а бащата на приятелчето й от ЦРУ Дерик Сторм. И двамата твърдяха, че било любов от пръв поглед. Погледът й се насочи към Руук. Тя самата се беше борила срещу нея със зъби и нокти, но отлично ги разбираше. Никой влюбен не желае да губи време… освен Джеймисън Руук, двукратният носител на наградата „Пулицър“ от списание „Фърст прес“. Сурово привлекателният разследващ журналист и неин съпруг явно нямаше нищо против да прахоса още една минута. По-точно 1728000 минути или четирите месеца, през които щеше да отсъства, за да се изживява като професор в университета в Камбрия. Но кой ли брои?

— Както спомена професор Ламонт, в момента работя в университетския вестник — каза Клоуи. — Като редактор-консултант.

— Чудесен университет, чудесен вестник — каза Руук. — Работих там цели четири години и съвсем честно мога да заявя, че без него нямаше да стана титулувания автор, който съм днес.

— Вие сте истинско вдъхновение, господин Руук — заяви Клоуи. — Особено статиите ви като студент. Господи, тетрадките ви сигурно са за музея! Пазите ли ги? Знаете ли, че сте променили траекторията на вестника? Вдигнали сте летвата за всички нас!

Ники се прокашля. Може би Клоуи действително щеше да се окаже президент на фенклуба на Руук — не само музикантите имаха такива. Или пък просто знаеше как да се хареса. Ако не я прекъснеха скоро, можеше никога да не успеят да се измъкнат.

— Клоуи, ние тъкмо си тръгвахме. Положително ще можете да говорите, когато Руук пристигне в университета…

— О! Разбира се, толкова съжалявам! — Тя отстъпи назад, привидно разстроена. — Не исках да ви прекъсвам.

Руук стрелна Хийт.

„Смили се над горкото момиче — казваше погледът му. — Току-що се запозна със своя кумир!“

На Клоуи той каза:

— Не си ни прекъснала, винаги имам време за един амбициозен млад журналист.

— Аз съм точно такава. Проучвам материал и мисля, че ще ви се стори интересен, точно по вашата част е. „Чер…

Ники въздъхна и тя се спря.

— Съжалявам, няма да ви прекъсвам повече. Ще се видим в Камбрия, господин Руук.

— Нямам търпение — отговори той. — И с удоволствие ще споделя първоначалния си опит.

Хийт умееше да чете между редовете. Клоуи бе успяла да привлече вниманието на съпруга й с три безпогрешни стъпки: погали егото му, спомена конспиративната теория „Череп и кости“ и го помоли за помощ, докато се възхищаваше на първите му стъпки в журналистиката. Ако му позволеше да потъне в черната дупка, изкопана от младата жена, никога нямаше да се приберат в апартамента.

Тя сграбчи Руук за ръкава и го принуди да тръгне.

— Чудесно, значи скоро ще се видите. Беше ми приятно, Клоуи.

Руук се остави да го извлекат от залата, но се обърна точно преди вратата да се затръшне зад тях:

— Ще се видим след седмица!

Клоуи кимна.

— Ще броя минутите! — извика тя.

Няколко минути по-късно Хийт и Руук стояха навън и наблюдаваха минаващите таксита.

— Мисля, че президентката на фенклуба ти е готова за действие — каза Ники, а усмивката на Руук стана още по-широка.

— И ти ли мислиш така? Смятах, че съм само аз. Интересно какви ли съвети бих могъл да дам на младите умове на двадесет и първи век, които все още да не са чували? — зачуди се той и потърка брадичка.

Хийт се шегуваше, но той — не. Тя се чувстваше най-добре зад кулисите, докато Руук умираше за светлината на прожекторите. Нищо чудно, че прие да гостува в университета — изведнъж всичко й се изясни. В продължение на четири месеца той щеше да бъде абсолютен експерт във всичко, свързано с журнализма и независимо дали го осъзнаваше, или не, възхищението и подмазването на студентите в Камбрия щяха да му доставят огромно удоволствие. Руук щеше да бъде на седмото небе… а Ники — сама.