Разбиваща жега

27

— Умирам от глад — заяви Руук.

— Какво ли не бих дала за тако с кимчи10 — отвърна Хийт. Стомахът й къркореше.

— Или скара „Корила“ — кимна той. — Всъщност каква да е сергия ще ми свърши работа.

— Ще се наложи да хапнем в сграда от тухли и хоросан, но спокойно, сувлакито ще ни чака в Манхатън.

— Бърлогата на лъва — разсъждаваше Руук, докато пътуваха към центъра на Камбрия в търсене на подходящо кулинарно изживяване. — Това положително значи нещо.

— Може би е просто стая — каза Хийт. — Онази, в която се събират. Като обредната зала на масоните.

— Нищо ли не те научи това разследване за тайните общества? — учуди се Руук. — Става дума за последното стъпало на прогресивно секретна организация, в която на всяко ниво залогът е все по-висок. Стаята е повече от тайна.

Хийт го погледна.

— Какво означава това?

Усмивката на Руук стана още по-широка и той пусна волана, за да може да потрие доволно ръце.

— Означава, че тайното подземийце на „Тектон“ е нищо в сравнение с нашата секта. Близо сме, Хийт, усещам го.

— Спокойно, тигре.

— Ама това са илюминатите! Дори за миг не съм си мечтал, че някога ще се доближа до най-печално известното тайно общество в историята! Добре, де, може и да съм си мечтал, но с теб сме на ръба на… нещо.

— Да, но какво? Какво трябва да знам за илюминатите?

— По-уместен въпрос е какво не трябва да знаеш.

Тя едва успя да си наложи да не изръмжи.

— Ами, тогава помогни ми да…

Руук махна с ръка.

— Добре, добре. Да започнем със Свободните масони. Орденът тръгва от Европа. Англия, Ирландия, накрая и Съединените щати. Рицарският им орден датира още от кръстоносните походи и е символичен.

— Ясно, масоните много държат на връзката си с миналото.

— Има Велики ложи, по една във всеки щат. Тези в Пенсилвания, Ню Йорк и Ню Джърси са първите в страната. Онези в…

Хийт вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Нужно ли е да съм наясно с всичко това?

— Търпение, мила моя…

— Руук, не искам да ми изнасяш дисертация. Искам да те оневинят. Искам също да се върна в града. Тоест, трябва да разкрием кой е убил Клоуи.

— И аз искам същото, Ник. И представа си нямаш колко! Точно затова споделям познанията си с теб. Организационно погледнато, всяка масонска юрисдикция си избира Велик майстор. Юрисдикциите обаче са автономни и сами определят правилата, които следват. Как изпълняват ритуалите си, колко секретари да присъстват, как да е подредена обредната зала и така нататък. Напълно логично е „Тектон“ да има връзка с тукашната ложа, която от своя страна има връзка някакво подразделение на илюминатите. Сами си избират правилата.

— Вярно е, че всичко, което открихме досега, води към ложата, само че има много въпроси без отговор.

— Да ги чуем.

— Какъв е смисълът? Защо имат връзка помежду си? С каква цел? Тази тайна масонска група захранва илюминатите, но защо?

— За власт, разбира се. Мисли за илюминатите като за корените на пълзящо растение. Всяка група пуска пипала, които плъзват из обществото. Властите, религията, образованието — все едно за кой клон говорим, те са там.

Ако обяснението на Руук беше вярно, илюминатите бяха по-ужасни и от Големия брат.

— Имат ли някаква обща цел?

— Да завладеят света.

Тя изсумтя.

— О, само това ли?

— Присмивай се, щом искаш, но за това става дума. Целта им е авторитарно общество. През 1776 година, когато Съединените щати обявили независимостта си, се появили баварските илюминати. Днешното им превъплъщение е доста по-различно. — Руук спря на един паркинг и се обърна с лице към нея. — От историческа гледна точка илюминатите са тайно общество от ерата на просвещението, чиито цели били извънредно амбициозни. Борели се със суеверието, със злоупотребата с власт, била тя политическа или религиозна, и с онези, които са против просвещението. Свестни хора, с две думи. В края на осемнадесети век били обявени извън закона, заедно с масоните, между другото, но критиците им (религиозни и консервативни групи преди всичко) били убедени, че баварските илюминати продължават да действат подмолно и че френската революция, наред с много други събития, е изцяло тяхно дело. Орденът бил очернен.

— Е, да, естествено. Ако френската революция е тяхна работа…

— Луи XVI и Робеспиер също са имали пръст — призна Руук. — О, боже!

Може би го беше споходила някоя гениална идея.

— Какво? — подкани го Хийт.

— Луи XVI, Робеспиер… Ами ако единият е бил член на илюминатите?!

— Ами ако единият е бил… — Олеле, майко. Хийт щракна с пръсти пред лицето му. — Съсредоточи се!

Руук премигна и се опомни.

— Да, да, вярно, извинявай. Мисълта ми беше, че илюминатите са навсякъде по света. Смята се, че целта им е една: да го завладеят.

— Да завладеят света — повтори тя, сякаш не го беше чула както трябва.

— Давам си сметка как звучи, но това е истината. Искат политическа власт, лобират и превземат правителства и корпорации и предизвикват събития, които сеят хаос и тикат замисъла им напред.

— Например?

Руук се почеса по бузата.

— Откъде да започна? Убийството на Кенеди, опитът за покушение срещу Рейгън, кризата през 2008 година, войната в Сирия, 11 септември, властта, която има оръжейното лоби в САЩ. Списъкът е безкраен.

— И ти смяташ, че всичко това е дело на илюминатите.

— Хийт, въпросът не е дали аз смятам така. Не съм проучил достатъчно, за да заема позиция. Други смятат така.

— За човек, който не е проучвал, знаеш страшно много.

— Казах, че не съм проучил достатъчно. Събрах някои данни в университета, нали видя бележките ми.

— Било е преди години.

Той почука с пръст по слепоочието си — жест, който Хийт бе започнала да възприема като символ на неизтощимия му ум. Ако не го обичаше толкова, щеше да реши, че е най-арогантният мъж на света. Точно това си беше помислила, когато се запознаха, но постепенно чарът му я спечели.

— Ум като сюнгер. Безкраен капацитет за знания.

Тя подви крак под себе си и се завъртя към него.

— Тогава се превъплъти във Виктория Сейнт Клеър, изстискай сюнгера и ми измисли една приказка, писателче. Какъв е грандиозният план за завладяване на света, който е коствал живота на Клоуи?

Руук поклати глава.

— Не си права. Тук решението не е „искам фактите и нищо повече“.

— Руук, трябва да има факти, които…

— Фактите ще ни покажат кой е бил, но въпросът „защо“ е… по-размит.

— В прокуратурата няма как да повдигнат обвинения по размити причини.

Руук не обърна внимание на тази досадна подробност.

— Клоуи не е прекъснала конкретен план. Открила е пътека, която може да разкрие самото съществуване на този клон на илюминатите, а това е твърде голям риск за организация, която действа изключително потайно… меко казано.

— Казваш, че Клоуи е била убита от организацията.

Той повдигна рамене.

— И да, и не. Престъплението очевидно е било извършено от конкретен човек, но той е действал от името на организацията.

— Не мога да арестувам организация, Руук. Ще рече, трябва ми човекът.

— Спомни си какво ти казах — сгълча я той, а после й напомни: — Имай търпение. Включително, докато ме слушаш.

Хийт шумно издиша. Трудно й беше да проявява търпение, особено когато беше на косъм да разкрие истината, само дето тя й се изплъзваше, като дума на върха на езика, която просто отказва да излезе.

— Давай.

Руук протегна ръце и ги сви в юмруци.

— Представи си две организации. — Той вдигна единия си юмрук, а после и другия. — Отделни, но и свързани. Ако едната се влива в другата, процесът се подчинява на предварително договорена организационна структура.

— Разбирам. Като продавач, който докладва на управителя, той — на заместник-директора, а той — на изпълнителния директор.

— Именно. В нашия случай имаме три групи, „Тектон“, масоните и илюминатите. Нов член на „Тектон“ няма да е наясно с връзката им с масоните. По същия начин един керемидчия няма да общува с илюминатите. Съществува ясна йерархия.

— Така че само някой от високия ешелон на „Тектон“ би имал нещо общо с масоните — бавно изрече Хийт. — И само секретар на ордена на масоните би имал нещо общо с илюминатите.

— Именно. Йерархия.

— Което означава, че решенията се взимат от малък брой хора.

Хийт се замисли за тайнствения мъж, който беше платил на Джоузеф Хил да открадне тетрадката. Когато се обади на момчето в участъка, тя не го разпозна, но собственикът му може би го беше преправил. Сети се за стихотворението, осъдило Клоуи на смърт.

С Руук се спогледаха, а после заявиха в един глас:

— Холц.

Убийствата бяха по-важни от храната, но винаги имаше време за по едно кафе, така че се отбиха в местното кафене.

— Павилионите за храна в Ню Йорк печелят двубоя, но това кафе си го бива — каза Хийт, докато отпиваше от своето лате с ванилия без захар. Руук вдигна чашата си в чест на кафето в Камбрия, а после двамата огледаха картата, за да решат как най-бързо да стигнат от центъра на града до масонската ложа. Хийт прати есемес на Иън да ги чака там.

В ложата ги посрещна млад мъж на не повече от двадесет и пет. Беше керемидчия — незначително звание в масонската йерархия.

— Мога ли да ви помогна? — попита той, а Руук протегна ръка. Първоначално младежът се поколеба, но после я пое. Жестът започна като обикновено здрависване, но Руук премести палеца си и силно притисна първата става на показалеца на непознатия. Момчето отново се поколеба, но после изправи рамене и стисна ръката му.

— Джеймисън.

— Гарет. — Руук наведе брадичка и вдигна въпросително очи, а малкият запълни празнината. — Чарлз, Гарет Чарлз.

— Новоприет член ли сте?

Лицето на Гарет Чарлз помръкна.

— Толкова ли е очевидно? Неправилно ли се здрависах? Натиска ли обърках?

— Гарет… — започна Руук, но младежът се беше разстроил.

— Упражнявам се, наистина! — той вдигна умолителен поглед към Руук. — Може ли да опитаме пак, преди да се е върнал господин Холц? Исках да го впечатля…

— Гарет — повтори Руук и този път той го погледна в очите. — Да опитаме още веднъж. На никого няма да кажа.

Ръкуваха се пак, после пак. След третия опит Руук даде одобрението си.

— Идеално.

Лицето на Гарет светна.

— Благодаря, господин Джеймисън!

Руук не го поправи, но си придаде нещастен вид.

— Значи Холц го няма?

Гарет долови разочарованието му и бързо погледна часовника си.

— Скоро ще се върне. След четиридесет и пет минути, може би?

По интонацията му Хийт разбра, че всички карти са у тях. Трябваше само да ги изиграят както трябва. Тя вдигна ръка, сякаш току-що си беше припомнила нещо.

— О, да, разбира се! Той е в…

— Да! — прекъсна я Руук и на лицето му се изписа разбиране.

Гарет веднага скочи в мрежата, която му бяха изплели.

— Искате ли да го почакате?

— Разбира се! Отиваме в обредната зала — каза Руук, който вече крачеше натам.

Гарет погледна първо него, а после Хийт.

— Това… позволено ли е?

Руук спря и бавно се извърна.

— Откога си член, синко? — попита той и продължи, преди младежът да успее да отговори. — По-отдавна от мен?

Хийт много се впечатли. Руук беше задал въпроса си двусмислено и точно както се надяваха, младият Гарет реши, че той наистина е масон.

— О, не, господин Джеймисън! Нямах никакво намерение да…

Руук махна с ръка.

— Не се тревожи, няма проблем. — Той отвори вратата на обредната зала и пусна Хийт да мине първа. — Кажи ни, когато Холц се върне — каза Руук, без да го погледне повече.

— Добра работа — похвали го тя, щом вратата се затвори зад тях, а той повдигна въображаемата си шапка.

— Благодаря ви, капитан Хийт. Щедър комплимент наистина.

Двамата тръгнаха към центъра на залата и трона на Достопочтения майстор, който се издигаше на двойна платформа в източния край на онова, което Ники смяташе за олтар. Когато се изкачеше по двете стъпала до своя трон, Достопочтеният майстор трябваше да изглежда като крал, който се готви да се обърне към поданиците си.

— Не спирам да си мисля за бърлогата на лъва — каза тя, завъртя се и бавно огледа помещението с очите на начинаещ. Ако тук имаше тайна стая, щеше да има и таен вход, който да се отваря с тайно лостче за тайната му врата.

— Мислиш като любител на конспиративните теории — ухили й се Руук, когато му го каза.

— О, не. Мисля логично.

Хийт разгледа средновековните инструменти по стените, а после и пода и си спомни какво й беше казал Руук за черно-белия шахматен мотив. Той трябваше да изобразява светлината и мрака във всеки човек, но може би бялото символизираше масоните, а черното — тайната група, която имаше връзка с илюминатите.

— Всяко нещо носи значение — измърмори Руук.

— Всяко нещо носи значение — повтори тя и отново огледа инструментите. Холц им беше описал правия ъгъл на морала, пергела и отвеса.

Хийт отиде до стената, протегна ръка и не можа да ги достигне. Бяха прекалено нависоко, за да отварят врата към таен коридор. Погледът й отново обходи залата и се спря върху двата камъка, всеки на собствен пиедестал. Тя извади тефтера, който винаги носеше със себе си и откри бележките, които си беше водила, когато дойдоха в ложата за пръв път. Камъните представляваха мъжа и трансформацията му от калфа в усъвършенстван вариант. Това можеше да означава преминаването му от масоните към илюминатите.

— Свещени камъни — каза Хийт и Руук застана до нея. — Холц не искаше да ги докосваш.

Всеки погледна към другия, а след това към камъните. Двамата с усмивка си кимнаха и посегнаха предпазливо, Руук към грапавия, а Хийт към гладкия. Ръцете им се зареяха за малко над тях, а после ги докоснаха. Тя натисна с всичка сила, но нищо не последва. Камъните не помръднаха.

Хийт въздъхна.

— Трябваше да се сетя, че няма да е толкова лесно.

— Не си се отказала, нали, Хийт?

— Не още.

— Браво — каза Руук.

Заобиколи пиедесталите, приклекна и поглади брадичката си. Огледа ги от всеки възможен ъгъл и най-сетне се обърна към нея.

— Сигурно прекаляваме със символизма — призна той, протегна ръка и положи длан върху изпъкналия ръб на платформата, върху която почиваше камъкът. Тогава Хийт долови глухо прищракване, а Руук отскочи назад.

— Мръдна! — възкликна той.

Хийт огледа помещението с надеждата, че нещо някъде ще се отвори, но нищо не се промени. Руук отново заразглежда камъните, а тя се обърна към панелите на стената зад трона. Прекара ръка по нея, а възглавничките на пръстите й се плъзгаха по хладното дърво, сякаш бяха клавиши. Тя внимателно изучи всички ръбове, но без успех. Тъкмо преминаваше към следващия панел, когато Руук извика:

— Ура!

Тя рязко се обърна точно в момента, в който златният трон се наклони. Хийт замръзна, а той пак се раздвижи. Накрая квадратната платформа, върху която стоеше, започна да се върти.

— Какво напра… ти как…?

— Гладкият камък — отговори Руук, а по лицето му се четеше смесица от радост и удивление. — Опипах край основата, открих пролука, пъхнах си показалеца, намерих копче и воала! — Той посочи към движещата се платформа. — Между двете стъпала има отвор.

— Руук — каза тя, докато се взираше в мрака вътре. Прави бяха, тук имаше тайна стая и току-що я бяха намерили. — Ела насам.

Той явно долови нещо в гласа й, защото моментално се озова до нея.

— Прави бяхме — каза Хийт, когато тронът най-сетне разкри празното пространство под платформата. За пореден път пред тях се разкри тъмно стълбище, което водеше към дълбините на неизвестното.