Разбиваща жега

16

Хийт и Руук потеглиха в една посока, а Иън — в противоположната. Съвместната им работа, доколкото можеше да се опише точно така, за момента беше приключила. Ники помоли Иън да й се обади, ако постъпи нова информация, той уклончиво й кимна и тримата се разделиха.

Хийт беше уредила конферентно обаждане с хората й в участъка. Официално Роуч се занимаваха със случая в Линкълн сентър, но тя искаше да разбере дали имат някакви новини. Това, че се намираше в Камбрия и мислеше за собственото си разследване, не я освобождаваше от отговорност. Все още беше командир на управлението, а това означаваше, че трябва да е наясно с всичко, което се случва там, включително в нейно отсъствие.

— Трамбоваме постоянно, капитане, но засега нищо не излиза — уведоми я Роули с извинителен тон.

Ники и Руук се бяха върнали в хотела. Тя седеше на един стол и се взираше в бялата дъска, но не я виждаше.

— Стига, момчета, някой е убил онова хлапе.

— За момента разполагаме само с няколко косъма, които Пари откри под един от ноктите на жертвата — каза Очоа. — Пусна ги за ДНК анализ, но той отнема време, а и кой знае дали в базата ще излезе нещо.

— Тя какво мисли? — попита Хийт. Пари умееше да гради хипотези за труповете, които попадаха на операционната й маса. Дали космите бяха от някой от убийците? Ники много държеше да чуе мнението на Лорън.

— Според Пари нападателите са натискали убития под водата. Той се съпротивлявал с всички сили, счупил нокът и космите попаднали под назъбения му ръб. Джун Чин явно е сграбчил нападателя за главата, докато се е борел за живота си. Макар че не си е дал сметка, убиецът ни е оставил визитка.

— Все още ли не е ясно къде е бил убитият преди смъртта си?

— Не е ясно — отговори Роули. — Проверихме всички кафенета в радиус три километра от Линкълн сентър. Ако Чин е бил там, никой не го е запомнил. Прегледах всички камери, но около кафенетата няма и следа от него.

— А около…

— Нюйоркския университет ли? Проверих, пак нищо.

Щом Краля на видеонаблюдението не беше намерил нищо, значи нямаше нищо за намиране.

— Съжалявам, момчета, но ще трябва да действате по старомодния начин.

— Вече си извадихме обувките с дебелите подметки — каза Очоа.

— И си бинтовахме кокалчетата — допълни Очоа. — Ще чукаме по вратите, докато се проснем в несвяст.

Хийт и за миг не се съмняваше, че Роуч ще направят всичко по силите си Джун Чин да получи справедливост. Тя им даде благословията си и затвори с едно примирено „дръжте ме в течение“.