Разбиваща жега

6

По всичко личеше, че Хийт и Руук не успяваха да прекарат дори няколко дни без усложнения, какво остава за целия си живот. Тя крачеше напред-назад из общия офис, спираше, прокарваше пръсти през косите си и мърмореше сама на себе си, а главата й все така се въртеше.

Щом влезе, Мигел Очоа я изгледа косо.

— Тази сутрин си изпреварила и петлите, капитане. Какво става?

Хийт дълго се беше чудила точно колко да сподели с Очоа и Роули и накрая реши, че не би могла да скрие истината от тях.

— Руук има неприятности — отговори тя.

— Какви неприятности?

Ники осъзнаваше, че изражението й е мрачно като настроението й.

— С убийство.

Очоа я погледна и присви едното си око, видимо слисан.

— Още няма и седмица, откакто замина, и вече се натъкна на убийство?!

— „Натъкнал“ не е точната дума.

Някак си успя да потисне несигурността, която я обземаше. Обичаше Джеймисън Руук, имаше му доверие — откъде се бяха взели тези съмнения?

Очоа скръсти едрите си ръце на гърдите.

— И каква е точната дума?

Ники не мислеше, че съществува дума, която би могла да опише било онова, което й бе разказал съпругът й, било мислите, които се блъскаха в главата й оттогава насам. При тях дойде Шон Роули, половинката на Очоа, и внимателно огледа лицата им.

— Какво пропуснах?

Вместо Хийт отговори Мигел:

— Става дума за Руук и някакво убийство.

— Няма и седмица, откакто замина, как стават тия работи? — попита Роули и потвърди, че двамата с Очоа всъщност са един човек. Прякорът „Роуч“ им подхождаше идеално.

— „Натъкнал“ не е точната дума, пич — каза Очоа, сякаш току-що не беше задал същия въпрос на Ники.

— И каква е точната дума?

Целият разговор беше déjà vu1.

— Няма такава, момчета — сопна се тя. — Има мъртва жена, която за съжаление е била открита в леглото на Руук.

Очоа пъхна показалец в ухото си, сякаш беше пълно с вода и той се опитваше да я изтръска.

— Я пак?!

Роули невярващо зяпна.

— В леглото му?!

Шокът действително беше голям, но беше време да преминат нататък.

— Да, да, убитото момиче е било в леглото на съпруга ми. Сега може ли да се съсредоточим?

Видя ги как се спогледаха. Бяха типични мъже, за които жена в леглото на друг мъж можеше да означава само едно, но грешаха. Руук беше… Руук. Обичаше я с цялото си същество. Старо клише, да, но вярно. Тя имаше доверие на съпруга си, който я беше уверил, че между него и Клоуи Мастърсън не е имало нищо. Че са го натопили, и тя му вярваше.

— На шефовете няма да им хареса, но ще взема няколко дни отпуск, за да отида там — заяви тя. — Това значи, че вие тук ще имате още повече работа. Искам да се справите, момчета. Трябва да разрешим случая Джун Чин.

Нито един от тях не се поколеба.

— Дадено, капитане — каза Очоа.

— Можем ли да помогнем с нещо? — попита Роули.

— Ето какво знаем. Клоуи Мастърсън е била последен курс. Обадила се на Руук няколко пъти, но той не успял да говори с нея, преди да я убият…

Очоа я спря.

— Ъ-ъ, капитане.

Тя го погледна в очакване да довърши.

— Говориш така, сякаш ще разследваш случая.

Тук нямаше никакво място за „сякаш“, „но“ или „ако“.

— Ще го разследвам.

— Камбрия не е в нашата юрисдикция.

— Давам си сметка за това, Мигел, но ако си мислиш, че ще оставя съдбата на съпруга ми, да не говорим за справедливостта, която заслужава жертвата, в ръцете на някакви неопитни университетски ченгета, много се лъжеш.

Очоа почеса прясно обръсната си глава.

— Руук къде е всъщност?

Роули повдигна вежда.

— В своята алма-матер.

— Сериозно, пич? — изхили се Очоа. — Това кой университет е?

И двамата се обърнаха към нея, но тя успя само да се втренчи в тях.

— Сериозно? Вие сте най-добрите следователи в 20-то, Руук говори за това от месеци, но вие не знаете къде се намира? Обръщате ли въобще внимание на околния свят?

Очоа почука с пръст по слепоочието си.

— Нямам нужда да си пълня главата с ненужна информация, а кой университет е завършил Джеймисън Руук определено е ненужна информация.

— Вече не е — каза Роули.

На Хийт й идваше да заблъска главата си в стената.

— Той е в университета в Камбрия. В провинцията. Поканиха го като гостуващ професор.

— Да, защото е спечелил оная награда… „Пулицър“.

— Две, спечелил е две награди „Пулицър“ — намеси се Роули, а Очоа повдигна рамене.

— Добре, значи са две, тоест, полага му се да обучава впечатлителни стажантки. Напълно логично.

— Вероятно може да ги научи на много неща — усмихна се Роули.

Очоа беше по-циничният в техния дует, докато Роули винаги се опитваше да представи нещата в положителна светлина. И двамата се стараеха да звучат небрежно, но истинските чувства бяха изписани на лицата им. И единият, и другият се опитваше да разбере какво се е случило. Хийт ги разбираше — не е лесно, когато работата се прибира у дома заедно с теб. И Очоа, и Роули бяха притъпили умишлено емоциите си, просто се справяха с това по различен начин. Въпреки всичко обаче когато се отнася за близък човек, става по-трудно да продължиш.

— И така, нататък — заяви тя. — Ето какво знаем.

В единия край на общия офис беше бялата дъска с данните за убийството на Джун Чин. От едната страна висяха снимки на площада, на басейна, на статуята и на трупа върху нея. Останалите факти и въпроси относно случая също се намираха там заедно със снимки на квартиранта на Джун, най-близките му приятели и майка му. Макар че бяха потънали до шия в това разследване, Хийт докара и втора дъска. Най-отгоре висеше снимка на Клоуи Мастърсън, а вляво от нея — снимка на Руук. От другата страна бе записано името на вестника, в който бе работила убитата, „Камбрия джърнъл“. Друго нямаше.

— В общи линии не знаем нищо — обобщи Очоа.

— Затова отивам в Камбрия, а вие оставате, за да разкриете случая Чин.

Роули беше спретнат мъж с добре подстригана коса, перфектно вързана вратовръзка и жакет, както и най-добрият техничар в 20-то управление.

— Ако имаш нужда от помощта ни, обади се — каза той.

— Абсолютно — включи се Очоа. — Ако Руук е загазил, може да разчита на нас.

Хийт преглътна внезапно заседналата на гърлото й буца. Тези двамата бяха част от семейството й и считаха Руук за част от своето.

— Най-доброто, което можете да направите, е да разберете какво се е случило с Джун.

— Разбрано — отговориха двамата в един глас.

— И, момчета? Благодаря ви.

Преди да тръгне, Хийт трябваше да ги разпита за случая, както и за останалите, които разследваха.

— Нещо ново? — попита ги тя.

— Нали знаеш, че не ни достигат хора, откакто Фелър падна — отговори Очоа.

Ден-два по-рано Фелър беше решил да смени няколко керемиди на покрива си в Бруклин и начинанието му не се бе увенчало с успех. Статистиката беше в негова полза — един приятел на Хийт, лекар от „Маунт Сайнай“, й беше споменал, че в двадесет процента от нараняванията при падане пациентът е бил покачен на стълба. Фелър си беше счупил едната ръка и заради натъртеното си ребро щеше да лежи известно време, но като цяло най-сериозно бе пострадала гордостта му.

— Провери ли телефона на Джун Чин и компютърната му активност? — обърна се Хийт към Роули.

— Изолирах обичайните обаждания и сайтовете, които е посещавал редовно и търся нещо необичайно, но засега нищо не излиза.

— Продължавай — каза тя. — Положително пропускаме нещо, което ще разреши целия случай.

Следовател Роули взе маркера от ръката й и му сложи капачката.

— Ще го открием, Хийт. Тръгвай вече, ние ще се оправим тук.

Тя го погледна, благодарна, че не е нужно да им казва и дума повече. И двамата разбираха какво е длъжна да направи. Хийт кимна, грабна синьото сако, което беше закачила на стола на Очоа, и го облече.

— Можете да ми звъните на мобилния по всяко време — каза тя, докато излизаше. — И аз ще ви звъня…

Гласът й бързо заглъхна и тя излезе от управлението, вече напълно съсредоточена в Руук и мъртвата Клоуи Мастърсън.