Разбиваща жега

26

Хийт позвъни в полицейското управление, но затвори, преди да я свържат с Иън. С Руук бяха открили нова следа, трябваше да тръгнат по нея и тя не желаеше да забавя ход, за да може той да ги настигне. Ако се наложеше, по-късно щеше да го моли за прошка.

В уютното фоайе на хотела имаше големи столове с плюшена тапицерия, наредени край газова камина. Изглеждаха доста изкусително, но тя се насочи право към бюрото на рецепционистката, която беше облечена с искрящо бяла блуза, тъмносиньо сако и широк панталон в същия цвят.

— Какъв прекрасен ден! — приветливо я поздрави жената. — С какво мога да ви услужа?

Хийт си записа името на ревера й и приятелски й се усмихна. Дейзи Малоун.

— Наскоро пристигнах в града и искам да го разгледам. Дали имате карта на Камбрия?

— Разбира се! — Дейзи се обърна към рафта зад гърба си, взе една карта и я подаде на Ники. — Това е карта на Камбрия, но освен това включва и част от съседните райони. Извън града има прекрасни места! На езерото Уошингтън е прекрасно по това време, в националния парк „Хамилтън“ има чудесни пътеки. Прекалено студено е за разходка със сал, може би следващия път. Във всеки случай извадихме късмет, времето е чудесно!

Рецепционистката беше права. Откакто Хийт беше пристигнала, температурите нито веднъж не бяха надхвърлили двадесет и два градуса. По залез падаха до пет-шест, но никога под нулата. Ники взе картата и благодари на Дейзи Малоун за помощта.

Щом се качи в апартамента, я разтвори на масата и изглади гънките. С Руук тридесет минути я разглеждаха сантиметър по сантиметър, за да се опитат да открият мястото, където се събираше тайната секта на организацията, разкрита от Клоуи. Бяха решили, че сградата „Забро“ е място за посвещения, а не за срещи.

Нищо не се набиваше на очи.

— Ами гората? — попита Хийт. — Там положително има пещери. Те са перфектното място за тайни срещи.

— Не мисля, че трябва да приемаме думите на Фоти буквално — поклати глава Руук. — Щом Клоуи е птица, гората е метафора за нещо друго. Ако приемем, че са се срещали редовно, пещера в гората посред зима, когато е навалял сняг, не е особено подходящ избор. Същото важи и при дъждовно време. Тайните срещи трябва да минават незабелязано. Ако се прибереш у дома, покрит с кал, ще щръкнат доста антени.

— А през пролетта и лятото по пътеките е пълно с хора.

— Именно.

Взираха се първо в картата, после в бялата дъска и обратно. След няколко минути размисъл Хийт стана, свали капачката на един от маркерите и задраска националния парк „Хамилтън“. Беше го записала, за да го обмислят като вариант, но сега й се струваше, че е малко вероятно „Тектон“, масоните или илюминатите да се събират там.

— Само едно място ми се струва логично — заяви Руук след още няколко минути.

— Знам — каза Хийт, а после двамата довършиха в един глас:

— Масонската ложа.

— Много обичам, като стане така — каза той, притегли я към себе си и я целуна по устните.

— И аз — кимна тя.

— Чудя се…

Руук замлъкна, поглади брадичката си и се отдаде на мислите, които се въртяха в главата му.

— Какво?

— Невъзможно е всички масони да имат нещо общо с илюминатите. Спомни си бележките на Клоуи. Беше нарисувала стълбища, помниш ли?

Хийт ясно си представи онези страници. На едната имаше стълбище, което я пресичаше по диагонал. До него Клоуи беше нахвърляла бележки за, както се беше оказало, „Тектон“. На съседната се виждаше още едно стълбище, нарисувано по-подробно, със светлосенки и чертички по ръба. На следващата имаше трето. Клоуи беше драскала из цялата тетрадка, но тук фигурките бяха най-много — слънца, луни, букви V, американското знаме, пирамида, триъгълници, кръгове и квадрати.

Хийт извади телефона си, зареди снимките на тетрадката и намери онези, които искаше да разгледа. Клоуи беше нарисувала поредица от геометрични фигури с кръг в центъра. Приличаше на часовник с триъгълник на 12 часа, последван от квадрат, петоъгълник и шестоъгълник. На 6 имаше триъгълник с вълнообразни стени, който повече приличаше на коледна елха. Следващите няколко бяха звезди с различни числа по върховете. Когато направи снимките, Хийт не им беше обърнала внимание, но сега рисунките придобиваха ново значение.

— Ами ако тези стълбища са символични? Може би така записките й са неразбираеми за останалите, но все пак съдържат нужната информация.

— Не разбирам — каза Руук.

Хийт му подаде телефона си.

— Виж, до първото стълбище е нарисувала герба на училището, тоест, то представлява университета. А сега гледай внимателно.

Хийт увеличи снимката, така че Руук да може да види какво прави.

— Символът на „Тектон“ — каза той.

Тя продължи да зарежда снимките една след друга.

— Виж как е нарисувала стълбищата. Първото започва в горния ляв ъгъл и се спуска по диагонал до средата на страницата. Следващото също е от лявата страна, но започва доста по-ниско. Следва същия диагонал, но свършва доста преди долния ръб.

— Разбирам накъде биеш — каза Руук, загледан в следващата снимка. — Третото започва още по-ниско, но свършва в долния десен ъгъл на страницата.

Хийт нарисува три стълбища на бялата дъска, точно същите като тези в тетрадката на Клоуи.

— Виж — каза тя, сочейки към всяко от тях, докато говореше. — Спускат се надолу, като започват от университета, минават през масоните и стигат до най-известното от всички тайни общества, илюминатите. Клоуи е открила връзката. Вече знаем, че не всеки член от първите две нива може да премине към следващото. Сигурно във всяка група има хора, които оценяват кандидатите и препоръчват кои да бъдат прехвърлени нататък.

— Не на по-високо ниво, както би могло да се очаква — включи се Руук, — а на по-ниско, в дълбините на потайността.

— В бърлогата на лъва — каза Хийт, повтаряйки думите на Крисчън Фоти. — В „Тектон“ едва ли биха отнели живота на журналист, който се опитва да проучи ордена им. Същото се отнася и за масоните. Онези под тях обаче…

— Някое крило на илюминатите…

— Явно биха го сторили без угризения.