Разбиваща жега

22

Роуч напуснаха Камбрия рано предишната вечер, а Хийт и Руук решиха да се откъснат от случая, като се овъргалят в чаршафите. Имаха нужда да го забравят за миг и това помогна.

На следваща сутрин Хийт пак застана пред бялата дъска. Множество линии кръстосваха пространството между портрета на Клоуи в центъра и всичко, което бяха разбрали до момента. От едната страна на дъската висеше снимка на Крисчън Фоти, биологичният баща на младата жена, а от другата — на съквартирантката й Тами.

Двамата с Руук бяха успели да свържат материала, по който е работела жертвата, с тайното университетско общество „Тектон“. После Хийт предположи, че то от своя страна вероятно има връзка с масоните, а снимките на Клоуи ги отведоха до сградата „Забро“, скритото помещение и посланието, скрито в стената.

Хийт се постара да го оформи точно така, както беше записано на листчето хартия, а самото то висеше в горния десен ъгъл на дъската, закачено с магнит. Беше казала на Иън, но не бързаше да му го предаде. След като се взира в него, докато очите й започнаха да се замъгляват, тя го преписа отново, този път в една тетрадка.

Когато следваше театър и актьорско майсторство, преди да се прехвърли към криминалистиката, беше изчела много литературни произведения. Опита се да извлече някакво скрито значение от стихотворението, но не успя. „Спуска се мрак“ можеше да означава няколко неща: беше нощ, слънцето залезе, на небето нямаше звезди. Това обаче бяха все буквални интерпретации. Какъв беше подтекстът? Имаше ли подтекст?

„Вървим към нощта?“ Кои бяха тези „ние“? Нощта не беше място, така че къде отиваха? Прехвърли се на следващия ред. Кой беше птицата? Възможно ли беше птицата да е човек? Замисли се и изведнъж разбра.

— Клоуи! — каза Хийт на глас. — Птицата може би е Клоуи.

Благодарение на перфектния си усет Руук успя да влезе точно в този момент.

— „Птицата може би е Клоуи?“ — повтори той.

Далеч бяха от разкритието, но ако Хийт беше права, поне щяха да свържат стихотворението с жертвата, което пък щеше да потвърди, че са на прав път.

— Опитвам се да дешифрирам стихотворението. Търся скрито значение.

Лицето на Руук светна.

— Толкова съм горд с теб! Сладката ми Ники Хийт се впуска в абстрактния свят на думите!

— Опитвам се да се впусна — поправи го тя. — И за момента не се справям никак добре.

— Какво измисли?

— Каквото чу. Че птицата може би е Клоуи.

Той повдигна вежди.

— И толкова, а?

— Отказах се от първите два реда.

Той седна до нея на ръба на леглото и прочете на глас записките в тетрадката на скута й.

— „Беше нощ, слънцето залезе, на небето нямаше звезди.“ Доста е очевидно, не смяташ ли?

Тя настръхна, засрамена от аматьорския си анализ.

— Не, не смятам. Затова преминах към птицата.

Той огледа стихотворението в тетрадката за момент, а после се изправи и отиде при бялата дъска. Извади един от своите специални моливи „Блекуинг“ 602 от вътрешния джоб на сакото си и посочи към стихотворението, което Хийт беше преписала върху нея.

— Ето какво мисля аз. Готова ли си?

Тя се плъзна до самия ръб на леглото и подпря лакти на коленете си.

— Повече от готова.

Изражението му моментално премина от професорско към флиртаджийско.

— Следовател Хийт, не мислех, че сте…

Тя не му позволи да довърши.

— Не съм. Продължавайте, професоре.

Той кимна, но строго я изгледа.

— Много добре, но ще продължим тази дискусия по-късно.

Хийт нямаше и капка съмнение в това.

— Чудесно. Кажи сега какво мислиш за стихотворението.

Руук посочи към първия ред с гумичката на молива си.

— „Спуска се мрак“ очевидно е метафора за факта, че са ги разкрили. Ако приемем, че, както смяташ ти, птицата действително е Клоуи, стигаме до извода, че мракът се е спуснал заради нея. Следователно „вървим към нощта“ означава, че които и да са, лошите явно се притиснати до стената и трябва да предприемат нещо.

Докато Руук записваше анализа си на дъската, Хийт се беше вторачила в него и премисляше сексуалните му увертюри отпреди няколко секунди.

— Никога не съм била толкова възбудена, колкото в този момент.

Той веднага изправи гръб. Перчеше се като паун.

— Ами, да продължавам тогава.

Тя метна тетрадката настрани, кръстоса крака и се наведе напред.

— Ако обичаш.

— Гората. Това също символизира нещо, но на този етап не съм съвсем сигурен какво, така че ще го мислим после.

Той пъхна молива зад ухото си, замени го с маркер и загради думата.

— „И наближава краят на играта“? — подкани го Хийт.

— Това може да означава само едно, мила ми съпруго: че Клоуи трябва да умре. Трябва да елиминират проблема, а проблемът е птицата. Ако Клоуи е птицата, би трябвало да са я изобразили със славей, лястовица или гълъб. Те са прелестни и не живеят в мрачна, заплашителна среда. Затова краят на играта може да означава единствено края на Клоуи. А в гората — мястото, където е било извършено убийството — ще я убият.

— Убиха я — поправи го Хийт.

Руук дописа бележките си на бялата дъска, после сложи капачката на маркера и отново седна до нея.

— Убиха я.

Между тях за миг се спусна мълчание, а после двамата едновременно изправиха леко рамене, спогледаха се и казаха:

— Те.

— Те… тоест, организацията, а не конкретна личност — каза Ники. — Не я е убил един-единствен човек.

— Може да го е извършил един човек, но убийството е замислено от групата. Онзи, който я ръководи, е написал стихотворението. То е бойният вик.

— За „Тектон“? Или…

— За масоните — довършиха двамата в един глас след още един продължителен поглед.

Хийт обмисли в каква посока я бе повело стихотворението и после се върна назад, съсредоточавайки се в снимката на Крисчън Фоти.

— Помниш ли какво каза бащата на Клоуи, когато Иън го разпитваше за детството й?

— Разбира се — кимна Руук. — Че известно време ходел да я вижда. През уикендите. И че постепенно престанал.

— Да, защото се върнал у дома и отишъл да следва — довърши Хийт, която вече виждаше връзката. — У дома в Камбрия. В този университет.

— Спокойно може да е бил член на „Тектон“, докато е учел тук — каза Руук, но Хийт отново зацикли.

— Добре, да приемем че е бил. Това какво общо има със смъртта на дъщеря му?

Замислиха се за минута.

— „Нещата не се развиха така, както планирах“ — тихо изрече Руук. После гласът му се усили: — „Нещата не се развиха така, както планирах.“

Беше го чувала и преди, но къде? Внезапно се сети.

— Това бяха думите на Фоти за семейството му.

Руук пак свали капачката на маркера и започна да пише.

Той се обърна с лице към Хийт.

— Ами ако не е имал предвид това, че е изоставил децата си? — попита той и почука по снимката на Фоти с маркера. — Ами ако всъщност е замесен в смъртта на дъщеря си?

Хийт не смяташе да го прекъсва, докато съчинява. Руук гледаше на нещата по начин, който не й се отдаваше.

— Продължавай.

— Ами ако не е искал тя да умре… или не е знаел, че ще я убият?

— Тя е птицата, защото онова, което е открила, е трябвало да остане скрито. Наложило се е да й попречат да пропее, така да се каже.

— Действала е сама, проучвала е материал, който не е искала да публикува в „Джърнъл“ — каза Руук. За което имаше само една логична причина.

— Също както когато са дръпнали шалтера на твоя материал — каза Хийт. — Някой от вестника явно е член на „Тектон“.

— Майкъл Уортън! — изрекоха двамата в един глас, а тя продължи общата им мисъл:

— Майкъл отказва да публикува статията, но Клоуи не желае да се откаже. Защо?

— Защото с помощта на баща си е разбрала, че става дума за нещо по-сериозно.

— Затова е продължила да рови, но подновеният контакт с Фоти и въпросите, които е задавала, са я издали.

— Защо е продължила да рови? — попита Руук.

Въпросът беше риторичен, но Хийт въпреки това му отговори:

— Може да е била обидена на баща си, защото ги е изоставил.

— Може, може. Според моя опит обаче разследващият журналист продължава да върви по следата, защото знае или поне се надява, че тя води към някакво разкритие и че именно той ще го направи. В началото може да тръгне по нея от любопитство или по лични причини, но напред го движи именно потенциалът за нещо голямо. Както при „Уотъргейт“. И склада на Ал Капоне.

— Експозето на Клоуи — каза Хийт, спомняйки си думите на Джейда. После се изправи и отново застана пред бялата дъска. — С какво толкова ги е заплашвало, за да решат да я убият?

Тя отново се сети за думите на Крисчън Фоти. „Нещата не се развиха така, както планирах.“

— Да се върнем обратно на тази фраза. Ако птицата е Клоуи, а мракът е фактът, че е открила нещо, което някакви хора, може би масоните, искат да потулят, значи те са я убили. Каквото или където и да е гората, те са стигнали до края на играта с Клоуи.

— Ако нещата не са се развили така, както е планирал баща й — каза Руук, — значи той знае какво е станало.