Само една тайна

26

Таксито спря пред почти абсурдно луксозна сграда. Александър плати, двамата слязоха и той я поведе към входа.

– Изглежда скъпо – подметна Изабел.

– Обичам скъпото.

Обхвана кръста ù с ръка. Толкова умееше да я кара да се чувства избрана, желана. Колко ли пъти е постъпвал точно по този начин? Да ласкае някоя жена, докато тя си изгуби ума и може да мисли единствено за секс?

Качиха се в асансьора. Може би не биваше да усеща привличане към един разхайтен богаташ със съмнителен морал. Беше наясно, че Александър е точно такъв. Нямаше никакво значение, че той чете за „Медпакс“ или отделя милиарди за млади предприемчиви интернет специалисти. Основното му занимание бяха съблазняването и завоеванията. Нямаше значение и че бе виждала други негови страни, че той несъмнено си имаше тайни, че можеше да бъде и умен, и приятен, когато поискаше. С други думи, добре знаеше какъв е той. Никой не може да се промени толкова бързо.

В антрето миришеше на чисто и свежо и Изабел си напомни, че той има цяла армия служители, които подреждат, чистят и поправят.

Александър хвърли ключовете на една масичка и се вгледа в нея, мълчаливо и изпитателно.

– Всичко наред ли е? – попита я.

Тя се усмихна, пристъпи към него, опря ръка в гърдите му.

– Съвсем наред.

Може и да не биваше да изпитва привличане към Александър, но вече беше късно, дори не помнеше кога за последно е била дори близо до нещо подобно. Обхвана я вълнение и нетърпение. Не я беше грижа дали той играе някаква игричка, тъй като изборът колко да му даде от себе си беше неин. Може би тя дори се нуждаеше от това. Знаеше, че то никога няма да се превърне в нещо повече от секс и еротика, знаеше, че най-лошото, което може да ù се случи, е да се влюби в мъж като Александър. За щастие, тя не се влюбваше толкова лесно.

– Само трябва да се поосвежа.

Той я насочи към една баня, където тя си изплакна устата, изми си ръцете и се огледа в огледалото. Замисли се дълбоко кога за последно е спала с мъж. След Себастиен дълго време на предприе нищо. За жена в един от най-разюзданите браншове по света тя беше твърде въздържана. Един лекар доброволец в Париж миналото лято? Наистина ли беше минало толкова време?

Когато излезе, той я хвана през кръста и я целуна. Ах, беше неземно добър в целувките, нямаше никакво съмнение! И явно имаше и друга баня, тъй като миришеше на паста за зъби. Може би тя трябваше да свали гарда поне малко, поне тази нощ?

– Ела – хвана я за ръка той и я поведе през огромния апартамент.

Ръката му беше твърда и гласът – стабилен, но Изабел забеляза, че зениците му са се разширили от възбуда, усети как тялото му се напряга и нейното откликна със същото.

Влязоха в голяма дневна, тя пристъпи напред, а той спря зад нея. Тя видя големи дивани, полици с книги и огромен килим, пухкав като кашмир. Не би се изненадала ни най-малко, ако наистина беше кашмир. Ако някой можеше да притежава десет квадратни метра килим от непрактична светла вълна, това беше Александър де ла Грип.

– Какво ще кажеш? – попита той нехайно.

Обърна се към него:

– Много е уютно.

– Май си изненадана – засмя се той.

Тя обаче долови облекчение и радост в тези вълшебни очи, сини като арктически лед. Или пък беше антарктически? Не беше сигурна, винаги бъркаше двата полюса.

Александър отиде до бюфет, пълен с гарафи и бутилки, отвори една, наля уиски и на двама им и ù подаде едната чаша. Изабел седна на дивана, беше дълбок и мек, и очакваше да седне до нея, да започне да я съблазнява, само че той се настани на кресло срещу нея, изпъна дългите си крака и я заоглежда над ръба на чашата. Тя кръстоса крака, чу коприната леко да прошумолява и видя как очите му проблясват. Винаги беше намирала русите мъже за леко мекушави, леко сладникави, но у този мъж нямаше нищо мекушаво. Плещите и краката му изпъкваха под дрехите, чертите му бяха мъжествени и зрели. Тя, която смяташе, че сексът се отнася до нещо повече от тела и физическо привличане, до близост и сигурност, сега изведнъж усети, че жадува да го види гол.

– Бих дал всичко да разбера за какво мислиш в момента – обади се той и тя осъзна, че твърде дълго време е мълчала и го е зяпала.

– Чудя се как изглеждаш без дрехи.

Той отпи от уискито си и после остави чашата.

Облегна ръце на подлакътниците, разкрачи крака. Тя видя, че е възбуден.

– Така ли? И какво точно искаш да знаеш?

Тя настръхна, подготви се.

– Имаш ли татуировка?

Обикновено мразеше татуировките, но реши, че Александър е от мъжете, на които те дори биха отивали. Той обаче поклати глава.

– А ти?

– Не – изсумтя тя. – Аз съм лекар.

Той вдигна вежди:

– Нима лекарите никога не се татуират?

– Ние размишляваме и анализираме твърде дълго, не правим нищо импулсивно.

– Е, сега си тук.

Тя отпи от уискито, беше отлично, обичаше точно този опушен вкус, а и беше подходящо, когато поне един път решиш да се преструваш на изискан.

– Идването ми тук не беше импулсивно решение.

– Знам.

С рошавата си коса и съвсем леко изкривен нос той приличаше на паднал ангел. Ангел, който е паднал много тежко и след това му се е наложило да се справя сам чрез дълъг и тежък физически труд.

– А как гледаш на пиърсинга? – попита той.

– Да не би да имаш пиърсинг? – изненада се тя. – Къде?

– Познай.

– Не. Мразя тези игри – отказа тя.

Може би беше от алкохола, може би четеше възбудата на лицето му. Нямаше никакво значение дали е просто една от многото, точно сега беше избрана и той я караше да го усети. Съществуваше ли по-силен афродизиак?

– Покажи ми – нареди тя.

Александър свали папийонката, разкопча ризата. Изабел не можеше да отмести поглед. Той смъкна ризата си.

Аха! Определено младите мъже си имаха предимства.

– Да му се не види, как се развива такова тяло? – промълви тя и жадно го изпи с поглед, припомни си илюстраци­ите от учебниците по медицина и си помисли, че този мъж трябва да е прототипът на всички анатомични скици.

Коремът беше покрит с плочки, гърдите – издути. По тях блестяха златисти косъмчета, хареса ù, че не се епилира. Тясна пътечка, която изчезваше в панталона. Видя халката на едното му зърно. Позлатена и лъскава. Никога не би повярвала, че златна халка на мъжки гърди може да бъде толкова възбуждаща.

– Ела, Изабел – подкани я той. – Ела да я пипнеш.

Тя се изправи.

– Не е като да не съм виждала нищо подобно – обясни тя, докато сядаше на подлакътника до него.

Той я обгърна с ръка и тя поглади с длан гърдите му. Спря се върху сърцето, усети равномерното му туптене.

Ръката му се плъзна по гърба ù и под косата, обгърна врата ù и я придърпа надолу, докато тя се озова на коляното му.

– Недей – промърмори тя. – Много съм тежка.

Той ù отговори, като сключи едната си ръка около кръста ù като в менгеме и после я целуна. И това беше целувка изцяло по неин вкус, имаше език и хапане, и грубост, и скоро тя беше полулегнала върху него, не кой знае колко елегантно – роклята ù, усукана около краката, едната му ръка между бедрата ù стигна до прашките и тя се притис­на към нея. Боже, откога не се беше чувствала така, беше много, много по-хубаво, отколкото беше посмяла да се надява! „Каквото и да си говорим за аморалните купонджии без капка съвест, този знае какво прави“, помисли си тя замаяно, когато двамата някак се озоваха на пода. Той целуна рамото ù и затърси с ръка нещо по роклята.

– Има копчета отзад – обясни тя.

Той я обърна по корем и тя се усмихна, заровила лице в кашмира, при мисълта колко секси е усещането. Започна да разкопчава роклята ù.

– Внимателно. Трябва да я върна.

Той я смъкна внимателно, свали и обувките ù. Изабел понечи да се обърне, но той натисна леко гърба ù с ръка.

– Стой така – нареди ù и я стисна за задника. – Толкова си секси! – въздъхна тежко.

Прокара пръст по прашките ù – тя реши, че си струва да ги носи постоянно, щом толкова му харесват. Той леко ги дръпна и тя изстена с лице в мекия килим.

– Хубаво ли е? – промълви той и плъзна пръсти по тяло­то ù.

Заедно смъкнаха прашките и сутиена ù. Очите му се взряха в гърдите ù и след това се озова отгоре ù – той също беше гол, дори не беше забелязала кога се е съблякъл – и телата им се сплетоха, и всякаква предпазливост беше забравена, имаше само ръце и пръсти, и срещащи се езици.

Но когато той разтвори бедрата ù, тя се опомни.

– Не и без предпазни средства.

Трябваше да му го каже по-рано. Естествено, него не го беше грижа, той беше мъж, безотговорен, той…

Александър се изправи на лакти.

– Трябва да ползваме презерватив. С венерическите болести шега не бива.

Той отметна един кичур от лицето ù, целуна я и я ухапа по ухото.

– Ако това е представата ти за мръсни приказки, значи никак не те бива – промърмори той.

– Трябва да мисля за тези неща.

– Така ли?

– Държа всичко под контрол.

– Не всичко – отвърна той. – Сложих си го преди минута.

Посочи с пръст и тя погледна надолу. Наистина. Не беше забелязала нищо. Не се беше случвало досега.

– Ще го приема за комплимент – каза той. – Не знам за какъв ме имаш. И предпочитам да не разбирам, но поне с тези неща съм наясно. А сега лягай, за да мога най-после да те изчукам.

Изабел се подчини и той я целуна, като в същия миг влезе в нея, изпълни я, облада я. Тя затвори очи, докато се любеха върху пухкавия килим, обгърна го с ръце, пристисна го към себе си, ухапа го по рамото, усети как той наближава кулминацията още преди да свърши бурно и да я прегърне толкова силно, че почти ù секна дъхът.

– От всички места, за които бях фантазирал, че ще се любим, подът беше едно от последните – каза той по-късно. Притискаше я плътно към себе си.

– Фантазирал си за нас? – попита тя.

Лежеше, облегнала буза на сърцето му, усещаше топлата му кожа под своята и сякаш точно сега не искаше нищо повече от живота. Ръката му се плъзна по гърба ù и гласът му беше дълбок по онзи начин, който дава само удовлетворението – вял, отпуснат.

– А ти не си ли?

– Не – излъга тя и той се засмя.

– Ти не свърши ли?

Тя се поколеба.

– Не – призна накрая.

Но беше близо, а и беше страхотно да се люби с него.

– Защо не?

– Просто така.

Той обърна глава и я погледна.

– Казваш го сякаш е обичайно. Защо?

– Не може ли просто да си лежим?

Не ù се говореше за секс. Не с Александър и не за предпочитанията ù. При каквито и да било обстоятелства не би се показала толкова глупава, че дори да си помисли да го допусне толкова близо до себе си. Не съществуваха граници за това как може да я нарани такъв човек. Едно беше да си въобразяваш, че можеш да го задържиш на разстояние, съвсем друго да лежиш така в обятията му и да се чувстваш изкушена да разкажеш онова, което си си обещала никога повече да не споменаваш. Той погали корема ù.

– Ама това е важен въпрос. Половината удоволствие е в свършването.

– Беше ми хубаво, не ти ли стига? Освен това има разлики между мъжете и жените.

Той изсумтя.

– В кой век си родена? Ако не разговаряме, не научаваме нищо за това какво иска другият. Сексът трябва да даде нещо и на двамата. С други мъже свършваш ли?

Вече ù се искаше да го беше излъгала. Или да се беше престорила.

– Напълно съм задоволена – заяви тя и се опита да се отдръпне.

Хватката му около нея се стегна и той я прикова към себе си.

– Не ти вярвам.

– Извинявай, Алекс, но трябва ли да го обсъждаме?

Той замълча и след това тя усети как се отпусна.

– Окей, няма да го обсъждаме – склони той. – Не точно сега. Гладна ли си?

Тя се канеше да каже, че не е, но точно в този момент червата ù изкъркориха.

Александър се усмихна, протегна ù ръка и я издърпа на крака, все едно тежеше не повече от един стетоскоп.

После се зае да вади храна от хладилника, докато Изабел стоеше облегната на кухненския плот. Той си беше навлякъл тънки панталони и тишърт с остро деколте и, разбира се, изглеждаше като модел на „Вог“. Изабел пък се беше увила в едно от тънките му одеяла.

Подаде ù голяма чаша с някаква суперлуксозна минерална вода и продължи да вади тави, чинии и храна от хладилника, който изглеждаше като някаква особено сложна космическа станция. Намаза с масло един тиган и се зае да реже зеленчуци. Изабел погледна часовника. Харесваше ù, че той готви за нея в три сутринта.

– Да не си някакъв магьосник в кухнята?

– Все пак най-добрият ми приятел е готвач. А и съм ходил на готварски курс. В Париж.

Естествено! И кухнята беше изцяло оборудвана. Тя не беше сигурна дали някога е притежавала тенджери, които да изглеждат като тези. Той нареди чинии и прибори на една табла. Ароматът беше фантастичен и тя яде с вълчи апетит.

След като се нахраниха, пак се разположиха на канапето. Този път той седна до нея. Целуна рамото ù, дишаше върху него. Беше чудесен. Не знаеше откъде ù хрумна точно тази дума, но той наистина беше чудесен. И солиден въпреки тази безсъдържателна фасада.

Беше се справил толкова добре в ситуацията с братовчеда на Майкъл. Тя самата беше обучена точно за такива случаи, но и той не изпадна в паника, не се държа нелогично. Хората, на които може да се разчита в извънредни ситуации, са сред най-редките на света. А и сексът беше невероятен. Какво като тя не свърши, това не беше важно, важното беше, че се чувстваше добре с него. Чувстваше се спокойна. Тя потърка челото си, когато всички тези чувства се завихриха у нея. Да му се не види, цялата тази работа със секса без усложнения се оказа далеч по-заплетена, отколкото си беше въобразявала!