Само една тайна

Епилог

Том Лексингтън отвори очи.

Всичко го болеше, което означаваше, че още е жив. И днес.

Устата му беше така пресъхнала, че не можеше да преглъща. Ако имаше право на избор, определено не би предпочел да умре точно от жажда.

Всъщност изобщо не му се умираше. Макар в последно време да имаше дни, когато мнението му по въпроса не беше категорично.

Чу гласове отвъд вратата, след това тя се отвори и някой го изправи на крака. Грубиянски. Не можа да удържи стон от болка. Нямаше милиметър по тялото, който да не го боли.

Хвърлиха го под слънцето, в горещината.

Хората рядко се замисляха за това.

Че някои алтернативи са по-страшни от смъртта.

Събориха го на колене и Том разбра, че е на път да преживее поне няколко от тези алтернативи.