Само една тайна

43

– Какво правиш? – попита Александър.

– Нищо особено – отговори Изабел.

Изпъна се на дивана. Беше работила няколко часа сутринта по документацията от пътуването. След това сърфираше разсеяно из интернет, докато чакаше той да се обади.

– Днес по-добре ли си?

– Значително. Но до края на живота си няма да сложа и капка в уста.

Махмурлукът ù беше епичен.

Той се засмя.

– С какво си облечена?

Тя погледна любимия си плюшен анцуг. Сив и развлечен.

– Гола съм – излъга.

– Обличай се. Ще те взема след час. Отиваме на пазар.

Александър вече стоеше пред входа, когато тя слезе точно един час по-късно. Самоуверен, ослепителен. Изабел се почувства като привлечена с магнит от този опасен поглед. Никога повече нямаше да повярва, че сините очи са мили и невинни, тези бяха като бездънно море и безкрайна вселена.

– Къде ще ходим? – попита тя, доволна, че успя да прозвучи едновременно готина и изискана.

– Ама че въпрос! – поклати глава той, хвана я за ръка и я поведе към центъра. – В сексшоп, естествено.

Минаха напряко през „Нора Банторйет“, продължиха по „Дротнингатан“ и когато влязоха в магазина, сърцето на Изабел заби толкова силно, че ù беше трудно да се съсредоточи. Стисна ръката на Александър. Беше ходила на някои от най-опасните места в света, беше виждала как умират хора, беше спасявала животи, но влизането в магазин, където продават сексиграчки, я уплаши до смърт. Александър обаче изглеждаше напълно спокоен. Огледа се из помещението, беше светло и някак глуповато. Розово, бяло и женствено. Тя се вгледа в една лавица, покрита с разноцветни перца, и после погледна Александър обвинително.

Той се ухили.

– Искаме да разгледаме разни камшици и други подобни – каза той на продавачката без ни най-малко смущение.

Изабел заби поглед в обувките си, за пръв път разбра какво значи да искаш да потънеш в земята.

Тръгнаха след продавачката, като Изабел не вдигаше поглед от пода. „Искам да умра.“

– Вече можеш да погледнеш – обади се Александър развеселен. – Тя си отиде. Какво ще кажеш?

Изабел вдигна глава. С облекчение се увери, че наистина са сами. Намираха се половин етаж по-долу и в тази част на магазина цветовете бяха по-тъмни. Тя видя рафтове с камшици, въжета и превръзки за очи. Ред след ред с разноцветни вибратори и играчки. Закачалки с кожени корсети и скъпо бельо, копринено, латексово или дантелено. Кутии и опаковки с предмети, които дори не знаеше за какво служат. Обхванаха я едновременно възбуда и страх.

– Не съм сигурна, че…

– Искаш ли да си вървим?

Тя се почеса по ухото. Погледът ù се насочи към чифт бели белезници. Дебела бяла кожа, лъскава златна верига. Повече приличаха на широки кожени гривни, отколкото на белезници.

Тя поклати глава.

– Какво ще кажеш за тези?

Той вдигна белите белезници. Харесваха ù.

– Ами тези?

Александър ù показа нещо, което приличаше на малки сребърни щипки за пране. Аха, щипки за зърна. Тя решително поклати глава. Зърната ù бяха чувствителни.

Александър ги остави и взе малък лилав вибратор. „Анален“, прочете тя на опаковката. Поклати глава. „Поне не още – помисли си, – вероятно никога.“

Когато успя да преодолее притеснението, заразглежда по-съмнителните рафтове. Александър беше любопитен и спокоен и тя се отпускаше все повече. Повечето стоки в този раздел правеха собствените ù наклонности да изглеждат направо банални, помисли си тя, докато се взираше в кучешки нашийник с повод.

Накрая напълниха кошницата си с предмети, от които, ако Изабел трябваше да бъде честна, пулсът ù се ускори. Беше отказала дългия бич за езда, но кимна смутено, когато Александър ù предложи един мек камшик от същата бяла кожа като белезниците и бяла палка. Той плати, отказа изобщо да обсъждат да си поделят разходите и когато тя видя колко струва вибраторът с кристали в луксозната кутия, се предаде.

– Притесняваш ли се? – попита той, след като слязоха от таксито и се качиха в апартамента му.

– Малко.

Или доста.

– Трябва да се погрижа за някои неща – каза той. – Вземи си нещо за пиене от кухнята и след малко ще се видим в дневната.

Изабел се подчини, отиде в луксозната кухня, наля си чаша вода и я взе със себе си в дневната, където я остави недокосната на масичката, седна на дивана и зачака.

Той се върна, седна до нея и я целуна по шията. Тя си пое дъх нервно, трудно ù беше да се отпусне. Още беше следобед и в апартамента струеше светлина. Нямаше ли да отидат в спалнята? Или поне да спуснат завесите?

– Изабел? Какво има?

– Нямам представа с какво се захванах.

– От какво се страхуваш?

– Да не се разочаровам, може би.

Колкото пъти беше правила секс, винаги започваше добре, но накрая краката ù измръзваха, лежеше неудобно и се тревожеше повече за удоволствието на партньора си, отколкото за своето.

– Ще те помоля да ми се довериш. Става ли?

Тя кимна.

– Благодаря ти. Първо ще ми разкажеш какво очакваш от това.

Така значи. Ще говорят. Това беше още по-лошо.

– Не знам дали мога.

– Да говориш ли? Можеш, разбира се. Давай.

– Боя се, че за теб е просто някакво забавно еднократно преживяване. – Тя се опита да бъде възможно най-искрена. – Че ще започне хубаво, но накрая ще свърши както винаги. Че ще се наложи да избирам между това да се престоря или да те разочаровам.

– Значи не се тревожиш за своето разочарование? Безпокоиш се аз да не остана разочарован?

– Да.

– Моите чувства твоя отговорност ли са?

Тя поклати глава.

– Свикнала си да поемаш отговорност за всичко и всички – каза той бавно. – Аз съм голям мъж, Изабел, мога сам да се грижа за себе си. Единствената ти задача днес е да ми кажеш, ако нещо не ти харесва.

Дали Александър беше прав? Опитваше ли се тя да контролира всичко и всички?

– А сега ми кажи какво искаш да направя.

Тя сбърчи чело подразнено. Самата идея беше да не се налага да го ръководи. Не го ли разбираше?

– Искам ти да решаваш – отвърна тя сърдито.

Александър сложи ръка на крака ù. Тя почти подскочи. Ръката му се плъзна към вътрешната страна на бедрото ù, той я погали, вдигна роклята ù и ù разтвори бедрата. Не грубо, но определено решително. Тя затаи дъх.

– Разбирам. Но ти трябва да участваш и да определяш накъде да поемаме. За какво жадуваш? Искаш ли да те вържа?

Той разтвори краката ù още малко.

Тя изпъшка.

– Е?

– Да – въздъхна тя.

– Трудно ли е?

– Малко.

Ръката му се плъзна под късата рокля и тя автоматично разтвори крака още повече. Палецът му леко се потърка върху бикините ù.

– Влажна си – прошепна.

Тя вече дишаше тежко. Как е могла някога да смята, че Александър е като момче? Това беше мъж, който владее тялото ù. Но той не я плашеше. Ни най-малко.

Хвана я за ръка.

– Изправи се.

Винаги беше изпитвала слабост към доминиращи мъже със самоуверен глас, но досега не беше съзнавала каква сила има в гласа на Александър, как успява да я възбуди само с думи.

– Затвори си очите – заповяда ù.

Тя затвори очи, стисна ръката му силно и го остави да я изведе от дневната, през коридора.

Чу как се отваря врата.

– Сега можеш да погледнеш – каза той тихо.

Тя отвори очи, мигна няколко пъти, докато зрението ù привикне.

Стояха на прага на спалнята. Но това, което предния път беше модерна спалня с атмосферата на космополитен хотел, сега се беше трансформирало в нещо подобно на еротична фантазия. Беше сменил дори леглото. Миналия път имаше от онези модерни легла с мек матрак. Днес на негово място стоеше огромен железен креват. Без покривка, само чаршаф и възглавници в леглото и по земята. Отпред имаше сандък и върху него бяха наредени покупките им. Белият кожен комплект. Палката. Вибраторът, шишенца с олио, въжета и копринена превръзка.

Тя го погледна, преглъщаше трудно.

Той я бутна в стаята.

– Съблечи си роклята.

В първия момент тя се поколеба, но после я разкопча и я остави да падне на пода. Понечи да стъпи встрани, но той поклати глава. Погледът му бавно се плъзна по нея.

– Не. Стой така, но си свали сутиена.

Той продължи да я изучава, докато тя го разкопчаваше и също го пусна на земята.

– Падни на колене. Сложи си ръцете зад гърба.

Тя мигаше бързо, търсеше погледа му. Ти сериозно ли…?

Той отвърна на погледа ù, спокойно, напълно уверен в себе си и заповедите си. Кимна настойчиво към пода.

– Долу.

Тя падна на колене, не твърде грациозно. Но килимът беше мек като агнешка вълна, все едно той го беше поставил специално за нея. Възвърна си равновесието, не се сдържа да не си глътне корема. Светлината струеше през прозореца и тя присви очи.

– Ръцете.

Тя послушно постави ръце зад гърба си. Би трябвало да ù се струва нередно, но не беше така.

Александър прекоси стаята. Пусна завесите. Те бяха тежки и стаята потъна в приятен полумрак. Той драсна клечка кибрит и се зае да пали свещи, безброй свещи с най-различни големини. Тя не помръдваше от килима, сключила пръсти зад гърба си, разглеждаше различните предмети, които той беше наредил. В магазина и белият камшик, и малката палка изглеждаха толкова безобидни. Сега изведнъж ù се сториха страшно сериозни. Той отиде при нея, отметна кичур коса от лицето ù.

– Удобно ли ти е? – попита тихо.

Изабел кимна към ръката му. Той я погали по бузата с един пръст. Тя преглътна, обърна лице към дланта му, затвори очи и вдиша аромата му. Усещаше, че е току-що изкъпан, прясно обръснат, и се зарадва, че се е освежил специално за нея.

Александър започна да разкопчава колана си, свали го от панталона. Беше нов кожен колан, лъскав. Изабел следеше движенията му с бдителен поглед. Той го прокара през ръката си. Тя затаи дъх, усети неприятна вълна от страх.

– Шшш – изшътка той и я заобиколи.

Тя го чу как се навежда, усети как усуква колана около китките ù, няколко пъти. Дишаше в гърба ù, целуваше раменете ù, докато я връзваше, здраво, но не болезнено.

– Да си измислим парола. Нали разбираш идеята?

Да, дума, която щеше да го накара да спре, ако ù дойдеше в повече.

– Ако кажеш Париж, ще престана веднага, каквото и да правя, ясно?

Вдигна очи към него. Очите му бяха топли и в тях нямаше никаква несигурност. Тя не можеше да разбере как някога се е тревожела, че не би могъл да поеме командването над нея. Той имаше вроден талант, беше взел всичко изцяло в свои ръце.

– Тази поза ти отива.

Показалецът му се плъзна по долната ù устна. С палец на брадичката ù той притисна устата ù да се отвори.

Съблече се и застана гол пред нея. Хвана се с едната ръка, приближи се към нея и тя разтвори устни, пое го в уста, усети соления вкус, преди той да започне да се движи бавно. Винаги беше харесвала оралния секс. Това беше интимен акт и може би допадаше на онази ù страна, помисли си тя и затвори очи. Александър отметна косата ù, отдръпна се, възпря движенията ù. Тя го погледна въпросително.

– Искам да ме гледаш, докато го лапаш.

– Но… – възрази тя.

Достатъчно трудно беше с вързани зад гърба ръце. Освен това щеше да наруши концентрацията ù.

Той събра косата ù с една ръка и отметна главата ù назад, не грубо, но сякаш за да ù напомни каква е нейната роля в тази игра. Тя кимна. Отначало беше нелепо трудно. Никога не беше разбирала смисъла да се гледате дълбоко в очите, докато го правите. След малко обаче като че ли се синхронизираха, сякаш комуникираха изцяло без думи. Той я насочваше с ръката в косата ù, понякога твърдо и решително, понякога забавяше такта, нареждаше ù да използва устните, да го целува.

– Сега се изправи – каза той меко, хвана я за лакътя и ù помогна да се надигне.

Внимателно развърза колана, хвана ръцете ù, целуна върховете на пръстите, един по един.

– Легни на леглото – нареди ù. – По корем. С ръце на рамката.

Тя се покатери в леглото.

– Почакай. Стой така, искам да те гледам.

Тя послушно остана на колене и лакти, докато той обикаляше леглото. Чу го как вади предметите, но не посмя да погледне.

– Сега можеш да легнеш.

Тя се отпусна. Чаршафът беше прохладен и миришеше на чисто. Протегна ръце и легна неподвижно, докато той вадеше белите кожени белезници. Върза ръцете ù за рамката на железния креват.

– Удобно ли лежиш? – попита, докато тя слушаше как се движи из стаята.

– Да.

– Ще те тупна десет пъти с палката. Ще издържиш ли десет?

Тя мигна с лице в чаршафа. „Откъде да знам, по дяволите?“

– Изабел?

– Да – отвърна тя.

След това усети ръцете му по тялото си, той я галеше по гърба, по бедрата и после ù смъкна бикините с бързо опитно движение. Ръката му влезе между краката ù и тя изстена. Сякаш нещо се случи в главата ù, когато той пое цялата власт по този начин.

– Сега съм зад теб – каза той.

Тя затвори очи. Но не се страхуваше. Е, може би малко. Беше се уплашила със Себастиен, но тогава страхът беше ужасяващ. Сега страхът беше приятен. Страх, върху който знаеше, че има контрол, стига да пожелае.

– Готова ли си?

Той поглади гърба ù с камшика.

Прозвуча толкова спокойно и делнично, че Изабел всъщност не беше съвсем готова, когато се случи. Ударът я улучи точно над бедрото. Не знаеше какво беше очаквала. Може би, че той ще бъде внимателен, ще си поиграе малко с камшика, но ще бъде предпазлив. Ударът обаче беше силен и изплющя и тя си пое дъх от болка, и после дойде вторият удар и раздразни кожата ù здравата. Mon Dieu!

– Дишай, Изабел – нареди той.

Тя дълбоко си пое дъх. Издиша. Следващият удар беше още по-силен и тя дръпна кожените белезници.

Пляс!

Този беше малко по-лек и тя издиша разтреперана. Може би най-лошото беше минало.

Пляс! Тя извика.

Той спря неподвижно зад нея и тя предположи, че чака да го помоли да спре. Но тя не искаше да спира, затова стисна зъби. Задиша. Следващият удар отново беше по-силен. Все още болеше страшно, но сега започна да се прокрадва и ново усещане, разпространи се топлина, не само по бедрата, но и нагоре, и надолу, и по корема. Тя се извиваше в леглото, притискаше се в чаршафа, искаше да се търка, искаше да свърши, не можеше да мисли.

– Не – каза той със заповеден глас. – Лежи мирно.

Тя изстена в протест, но се подчини. Чакаше.

Той я удари още три пъти, и от тях заболя, но сега болката определено беше преминала в удоволствие.

Тя започна да трепери.

Пляс!

Не можеше да лежи мирно. Имаше чувството, че ще се разпадне, ще се разтвори. Изпъна ръце и пое последния удар. Беше груб, много по-груб от предишните, но тя можеше да го поеме, можеше да превърне болката в нещо, което не би могла да опише с думи. За това беше фантазирала, точно за това… И после Александър се оказа при нея. Прокара ръка между нея и леглото и тя свърши толкова бързо, че едва успя да го почувства, само се търкаше в ръката му. Пъшкаше с лице в матрака, не можеше да говори, не можеше да мисли. Той легна върху нея, силните му ръце от двете ù страни поеха тежестта на тялото му, разтвори краката ù и влезе в нея с груби, почти брутални тласъци, както тя лежеше по корем, все така вързана за леглото му.

Пак пъхна ръка под нея.

– Моля те, стига толкова – каза тя задавено.

Но той продължи, галеше я внимателно, като не спираше да се движи вътре в нея. Ухапа я по шията, стисна я за врата и тя се разтресе от глава до пети. Ръцете ù бяха изтръпнали и косата се беше разпиляла на потни кичури, когато Александър излезе от нея и най-после развърза белезниците. Тя облекчено сви ръце, докато той я обръщаше по гръб. Видя го как сваля презерватива и го увива в хартиена салфетка, после отметна косата от лицето ù и я погледна.

– Добре ли си? – попита я.

– Да. Но сега май не мога да говоря.

– Толкова си секси! – Той целуна гърдите ù. – Искам да кажа… мислех те за секси от първия момент, като те видях – промълви между целувките, – но честно, това беше най-невероятното еротично преживяване в живота ми. Ти си перфектна. Най-меката, гладка, сексапилна жена, която съм срещал.

Облегна се на една ръка и зарови лице в гърдите ù. Тя се притисна към него.

– Беше невероятно – продължи той, поглади с пръсти кожата от вътрешната страна на бедрото ù.

Целуна я по устата. Той я целуваше и тя целуваше него.

Ръката му пак се плъзна между краката ù.

– Ще свършиш още един път, Изабел – каза той.

Тя искаше да се възпротиви, да каже, че никога не ù се е случвало преди, че според медицинското ù мнение множествените оргазми са мит, но после той направи нещо с тези страхотни пръсти, прошепна какво смята да прави с нея и ръцете му, гласът му, усещането за него, когато проникна в нея, я докараха до още един оргазъм и докато се тресеше под него, тя усети как тялото ù се извива в мощни конвулсии, и той също свърши, грубо и конвулсивно, и после двамата просто се отпуснаха, пъшкащи, потни. Тя погали гърба му с пръсти, наслаждаваше се на усещането на мускулите под върховете на пръстите си, да го чува как диша тежко върху гърлото ù, да чувства бясно биещото сърце да се забавя.

Накрая той се претърколи и се стовари до нея.

– Как го правиш? – възкликна тя, като видя, че той сваля поредния презерватив. – Никога не виждам кога си ги слагаш.

Той не отговори, само я придърпа грубо към себе си.

– Как си? – попита я след малко.

Пак тази постоянна загриженост за нея. Тя трябваше да внимава, този мъж без проблеми можеше да разбие сърцето ù. Кога някой някога бе показвал такава грижа към нея? Силната, умна Изабел, тя винаги се справя сама. На Изабел винаги може да се разчита. Изабел ще оправи всички. Не беше съзнавала как копнее поне веднъж тя да е обгрижваната, тя да разчита на някого.

– Добре – отговори.

Той се надигна на лакът и се взря в лицето ù. Хвана я за ръка, завъртя китката към себе си.

– Останали са ти белези. Твърде грубо ли беше? Защо не каза нищо?

Тя смутено скри ръката си. С Александър беше толкова различно. Със Себастиен се беше страхувала. Докато с Александър… Тя искаше да ù останат белези от него.

– Харесва ми.

– Чакай така. Ей сега ще дойда – каза той, стана от леглото и когато се върна, Изабел усети нещо меко върху себе си, одеяло, леко като облак, нежно като слънчева светлина.

– Ето – каза той. – Пийни.

И тя пи от водата, която беше студена и газирана, остави се да я завие, да я погали по косата. Сви се в обятията му. Позволи му да я милва по гърба и раменете. Да я целува и прегръща, и люлее в ръцете си.

И това беше последното, което Изабел си спомняше.