Само една тайна

29

– Здравейте, аз съм Тюра и днес ще водя този курс.

Изабел се мъчеше да се съсредоточи върху думите на лекторката, която изреждаше множество важни практически данни за курса за безопасност. Тюра беше късо подстригана руса жена, професионална военна, и казаното от нея всъщност беше и интересно, и полезно. Само че Изабел, която обикновено винаги можеше да разчита на мозъка си, сега трудно успяваше да се концентрира.

– Ще работим два дни. Сутринта ще говорим за правилата за безопасност и културата в страните, които ще посетите. След това ще обърнем внимание на медицинската страна.

Изабел пак се отнесе. Сексът с Александър се беше оказал напълно безумен. Той беше фантастичен. Страстен, възбуждащ, неприличен – най-тайният мокър сън на всяка жена. Най-добрият любовник в живота ù, разбира се. Тя почукваше с химикалката по бележника си. Вероятно Александър беше най-добрият любовник в живота на всяка жена. Той харесваше онова, което правеше, беше съсредоточен върху партньорката си и беше невероятно опитен, тъй че нямаше как да сгреши.

Накрая бяха заспали. После се събудиха, взеха душ, любиха се и се гушкаха. Тя се разхождаше по тишърт, той направи капучино в луксозната си кафе машина и да, сцената приличаше на извадена от някакъв тъп любовен филм. Тя се прибра у дома в неделя вечерта, след като отново правиха любов.

Как само се беше увлякла! Или пък се беше отпуснала. Определено бе открехнала врати, които бяха стояли затворени ужасно дълго. И да, беше вълшебно. И плашещо интимно.

Е, едва ли точно това щеше да се превърне в проблем – с Александър да станат твърде близки твърде бързо. Тъй като, доколкото Изабел можеше да прецени, бяха приключили.

– Няма нужда да си водите записки, ще получите учебник с цялата информация. Освен онова, което поради съображения за сигурност не искаме да напуска тази стая.

Изабел вдигна очи. Бялата дъска беше изцяло покрита с думи и диаграми.

– Утре ще посветим целия ден на ситуации със заложници.

Изабел кимна и отново потъна в размисъл. Определено я беше зарязал. Александър не се обади и тя се люшка напред-назад, докато накрая реши – все пак живеят в двайсет и първи век. Жените съвсем спокойно може да се обадят първи, той сигурно даже щеше да се зарадва. Това беше съвсем нова форма на унижение. Да изпрати малък есемес на Александър, после да се терзае дали не си е формулирала мисълта прекалено кратко и накрая да изпрати още един, пояснителен. И след това да чака. Изпотяваше се само като се сетеше. Отговорът му пристигна едва в понеделник вечерта, почти денонощие по-късно. Хладен като от далечен познат. Официален като от някакъв търговец.

Посвети цялата вечер и нощта на опити да изтълкува всяка дума, запетая и нов ред в неговия есемес. Но нямаше никакво значение колко пъти го е чела, тъй като всеки път стигаше до едно и също. Ставаше дума за една-единствена нощ и сега всичко бе приключило. Добре дошла в 2015 година! Ако обичаш, порасни и продължи напред.

Изабел тропаше толкова силно с химикалката по бележника, че един от курсистите, репортер, носител на множество награди, на когото Изабел винаги се беше възхищавала, ù изшътка зад рамото.

– Извинете – прошепна Изабел.

Направи неохотно усилие да слуша лекторката, но изпусна нишката някъде при „За какво да мислим в мюсюлманските държави“.

Питаше се дали Александър вече е напуснал Швеция. Беше много вероятно, той спомена, че иска да се върне в Ню Йорк. А и тя всъщност не беше очаквала друго развитие. Тъкмо обратното, нали така? Нима не прави секс с Алекс точно защото знаеше, че той ще си отиде? Да, напомни си тя. Планът беше такъв и тя го знаеше, просто често го забравяше.

След въведението – щеше да се наложи да помоли някого да ù даде записките си – станаха да се поразтъпчат и след почивката Изабел вече наистина се опита да се съсредоточи, но темата беше лекарска помощ при травми и ако имаше нещо, в което наистина я биваше, беше точно това. В действителност нямаше за какво да минава такова обучение, но се преструваше, че слуша внимателно шофьора на линейка, който в момента демонстрираше как се превързва прострелян крайник. За щастие, той успя да прикове интереса на Изабел поне малко. Беше виждала множество пострадали от мини и сега съумя да прогони чак до обяда мислите за провокативни погледи, напомпани мускули и убийствено добър секс.

Следобед ще се стегне, реши тя, докато се вливаше в потока към столовата. Скоро заминаваше за Чад и щеше да забрави Александър. Всичко друго би било лудост. Животът щеше да продължи както винаги.

Александър вдигна очи от менюто. Тананикаше си и кимаше, без да чува и дума от казаното от събеседничката му. Огледа се из „Риш“ в търсене на сервитьор. Ако искаше да изтърпи това, щеше да се нуждае от алкохол.

– Леко се изненадах, че вдигна, когато ти позвъних. Знаех, че си в Стокхолм, но имах чувство, че ме отбягваш – каза дамата му и нацупи устни.

Имаше сладка уста. Малка и лъскава, и розова като дъвка. Откакто дойдоха, вече три пъти си поправяше червилото.

– Защото реших, че е време да ти се реванширам, Корнелия – отвърна той меко.

Умееше да се плъзва в подобни разговори съвсем автоматично. Би трябвало в момента да е доволен, мислеше си той, докато уж съсредоточено слушаше как Корнелия изброява най-новите си спонсори. Тя беше бивша риалити звезда, а сега минаваше за знаменитост и притежаваше някаква марка за облекло. Или пък беше гримове, или дамски чанти. Той дори не се опитваше да си спомни.

– Толкова е приятно – гукаше тя. – И знам, че мога да ти го кажа, без да те притесня. Полезно е за фирмата ми да ме видят с теб.

– Разбира се – промърмори той.

Тя задърдори за знаменитостите, които бе срещнала в последните седмици, партитата, на които беше канена, и ваканциите, за които щеше да се опита да намери спонсор, но на него му беше ужасно трудно да се престори на заинтересован. Наистина не го разбираше – защо изведнъж беше започнал да се дразни от нейната повърхностност. Никога досега не го беше притеснявала, тъкмо обратното.

– Две водки тоник – поръча той, когато сервитьорът дойде при тях.

– Никакъв алкохол за мен – поклати глава Корнелия. Всяко нейно движение беше обмислено, за да разкрие колкото може повече от перфектното ù тънко тяло. – Много се дебелее от него.

– Те са за мен. Шампанско за дамата – рече той.

Корнелия се изкиска:

– Ама и ти си един, Александър!

Той пресуши първата водка на един път и въздъхна. Вдигна втората чаша високо, за да покаже, че иска още една.

– Какво да поръчаме? Искаш ли стриди?

– Каквото искаш.

Очите ù проблеснаха. Едва ли беше на повече от двайсет и пет, но кожата ù беше толкова безупречна, че несъмнено посещаваше някоя от онези клиники, където и майка му ходеше някога. Той не разбираше защо и това го притеснява. Никога не му беше пукало, че някоя жена си прави пластични операции и други подобни. Така става, като общуваш с разни идеалисти. Хрумват ти странни идеи, които после ти нарушават спокойствието. Но и това щеше да мине. Изабел беше предизвикателство, което той си бе набелязал и в крайна сметка успешно завоювал. Отне му повече време да я вкара в леглото, отколкото бе преценил, но си струваше цялото чакане, тъй като беше вълшебно. Сега обаче вече бяха спали заедно и бе време да продължат напред. Нали и двамата го съзнаваха? Че ще правят секс и после пътищата им ще се разделят? Тя и без това говореше единствено за пътуването си до Чад.

Затропа с пръсти по бялата покривка. Пък и беше останал в Швеция вече цял месец. Може би затова се чувстваше така? Не можеше да си намери място. Точно така, разбира се. Беше се видял със семейството си, с племенничката, Боже, дори с майка си. Беше подписал всички необходими документи и се беше сдържал да не убие Питър. По дяволите, направо заслужаваше да го обявят за светец!

Корнелия затвори менюто.

– Искам антрекот. Но само месо. Никакъв сос, никакви въглехидрати. – Тя се усмихна на Александър. – Това е най-скъпото ястие тук. А и обичам месо.

– За мен ризото – каза той кратко на сервитьора.

Тя го изгледа с опулени очи. Имаше невероятно дълги мигли и идеално оформени вежди.

– Ама това не е ли само ориз? Звучи ужасно тъжно.

– Напоследък ме привлича вегетарианската кухня – сви рамене той.

Тя пак нацупи устни.

– Скъпи Александър – той усети погалване под масата, – не е типично за теб да си толкова скучен. Хайде. Разбрахме се днес да се забавляваме. А откога оризът е забавен?

Тя имаше право. Какво му ставаше, по дяволите? Той затвори менюто с трясък.

– Два антрекота.

– Преядох – изпуфтя Корнелия и остави приборите. Не беше изяла и половината.

– По света гладуват деца, няма ли да си изядеш порцията?

Тя избухна в смях.

– Ами изпрати им го тогава. Ще пиеш ли още, или искаш да си тръгваме?

Тя се наведе над масата и покри с ръка неговата. Беше с дълги розови изкуствени нокти. Кожата ù беше безупречна, нито едно петънце, нито един белег, сякаш беше направена от порцелан. Или пластмаса. Флиртуваше безсрамно през целия обяд, смееше се непрекъснато, беше суперготина, весела и лесна. Точно неговият тип, с други думи, тъй че той се насили да ù се усмихне, отказа да остави странното си настроение да надделее. Все пак Корнелия нямаше вина, че той внезапно взе да се дразни от всичко и всички.

– Купих си апартамент. На „Страндвеген“. Да продължим там?

Лицето ù светна.

– Сериозно ли говориш?

– Барчето ми е заредено. Шампанското е в хладилника.

Леглото е застлано с чисти чаршафи.

Той плати и ù държа стола, докато ставаше. Тя доволно го хвана под ръка и се облегна на него.

– Нямам търпение да отидем у вас.

– Нещо конкретно ли ти се прави?

Тя притисна гърди към ръката му.

– Ще измислим нещо.

– Е, кажи сега какво имаш против децата в Африка? – попита той, докато задържаше вратата.

Корнелия развя дългата си лъскава коса. Спускаше се толкова перфектно по тънките ù, но старателно тренирани рамене, че и той бе убеден, че е с екстеншъни. Тя се изсмя с розовите си устни и почти светещите от белота зъби.

– Проблемите на другите не ме засягат. Всеки да се оправя сам. Моят живот ми е предостатъчен.

Тя пак се изсмя, Александър също. Дори и да е забелязала колко изкуствено прозвуча смехът му, не каза нищо. И преди се беше чувствал празен, мислеше си той, не беше някакво неизлечимо състояние. Знаеше точно как да запълни празнотата, затова си беше поръчал една Корнелия. А ако не се получеше, просто трябваше да работи по-здраво. И да пие повече.