Само една тайна

38

След една нощ в евтин хотел в Париж, където спа като заклана, Изабел пое към летище Шарл дьо Гол. Качи се на самолета, просна се на седалката до прозореца и гледа навън, докато се засилваха. След като излетяха, тя затвори очи и се опита да изпразни мозъка си. Все пак щеше да е приятно да се прибере у дома. Преди да напусне хотела сутринта, се чу с Лейла, която потвърди, че ситуацията в детската болница се е успокоила. Сраженията приключили и всичко се върнало към нормалния си ход. Пациентите били извън опасност и както персоналът, така и местното население започнали да се завръщат.

За миг Изабел се поколеба дали да не помоли да я върнат обратно, тъй като не ù беше приятно, че замина така внезапно. Ала дори не бе смогнала да отвори уста, преди Лейла да я отреже:

– Не си го и помисляй. Прибираш се вкъщи.

Самолетът кацна на Арланда точно в пет следобед и тя взе чантата си, мина паспортния контрол и излезе през една от вратите към залата за пристигащи за по-малко от двайсет минути. Беше пълно с посрещачи – роднини, деца и тук-там по някой шофьор, който се оглеждаше за пътници от Париж, Лондон, Ню Йорк и Пакистан. Изабел заседна зад едно семейство с огромни чанти и куфари, опита да се промъкне покрай тях и се поколеба дали да хване „Арланда Експрес“, или за кратко да забрави и икономиите, и околната среда и да хване такси. В този момент чу добре познат глас:

– Изабел!

Затърси с очи. Възможно ли е? И тогава го видя. Сякаш в осветената с луминесцентни лампи сива зала изведнъж включиха прожектор. Висок и рус, със слънчеви очила в косата и тънко кожено яке. Тя усети как цъфва в усмивка, която сякаш никога нямаше да свърши.

Той си проправи път до нея и след това тя се озова в прегръдките му, не искаше да я пуска, скри лице в пуловера му, вдиша аромата на слънце и кожа, и прах за пране.

– Какво правиш тук?

В целия ù живот никой никога не я беше посрещал на летището.

– Що за въпрос? – възмути се той и отметна косата от лицето ù.

Целуни ме.

– Изабел – промълви той и тя го прегърна през врата и го придърпа към себе си и после се целуваха диво.

Той я притисна към себе си толкова силно, че ù секна дъхът.

Тя докосна с ръка гърдите му, почувства топлата му кожа, поглади с палец мястото, където знаеше, че се крие златната халка, и го погледна в очите. Желая те.

Той мигна, сякаш чу думите ù.

– Повикал съм кола – каза прегракнало и очите му хвърляха мълнии.

Взе чантата ù с едната ръка и я прегърна с другата.

– Ела, преди да сме направили скандална сцена насред Арланда.

– Ще дойдеш ли у нас?

– Боже, да!

Изабел го покани в апартамента си. Личеше си, че никой не е живял там скоро, но поне беше изчистила, преди да замине.

– Аз… – започна, но той я прекъсна, като хвана лицето ù с две ръце и я целува, докато тя се вкопчи в него.

– Трябва да взема душ – каза тя и кимна към дневната. – Можеш ли да ме почакаш?

– Да ти помогна ли нещо? Гладна ли си?

Тя поклати глава. Искаше единствено секс. Сигурно беше заради всичко преживяно, помисли си тя, докато горещата вода отмиваше прахоляка и умората. Тя се подсуши и си изми зъбите с кратки движения. Искаше ù се да има нещо хубаво, в което да се увие, секси сатенен халат например. Поколеба се, сложи си бельо и тънка жилетка и после излезе от запарената баня.

Александър я чу да излиза и стана да я посрещне. Беше облякла бяла жилетка, толкова тънка, че кожата ù се виждаше през нея, бели бикини и светлорозова фланела. Той си представи червените косъмчета под бикините, светлите зърна под фланелата. Косата ù беше пусната около лицето, влажна по краищата. Беше отслабнала от последната им среща. Трябваше да я нахрани, помисли си той и отиде при нея. Обхвана лицето ù с ръце, приближи го до своето и я целуна с цялата си изкусност, с цялата си нежност и желание, и копнеж, и похот. Целувката премина в ухапване и после пак в целувка. Тя също се целуваше невероятно. Езикът ù намери неговия, галеше и смучеше. Това беше целувка, от която кръвта на Александър се смъкна от главата. Той целуваше шията ù, дишаше тежко върху кожата ù. Изкъпана и чиста, солена от потта, която вече беше започнала да избива. Изабел пак се усука около него. Той обхвана гърдите ù и някой от тях изстена, може би и двамата. Боготвореше тези гърди. Целуваше ги през плата.

– Ела – прошепна тя и го хвана за ръка. – Отиваме в спалнята.

Спалнята на Изабел приличаше на самата нея. Чиста и благоуханна, освободена от всичко ненужно. Светло спално бельо в старателно оправено легло. Никакви растения по перваза, за сметка на това камъчета и дребни предмети от различни части на света.

Изабел бутна вратата, макар да бяха сами, погали гърдите му, разпери пръсти и прокара палец напред-назад над халката.

– Искам пак да я видя. Да знаеш само как фантазирах за нея.

Александър си свали блузата, взе ръката ù и я сложи върху гърдите си. Сърцето му галопираше. Изабел докосна златната халка.

– Толкова е секси – промърмори тя, наведе се и внимателно я хвана със зъби, дръпна леко.

Желанието го заля – от зърното към корема и бедрата. Той разкопча панталона си. Изабел прокара хладната си длан по корема му и надолу под колана. Погледна го в очите и после го хвана, прокара ръка нагоре-надолу по най-чувствителната му кожа.

– Казвала ли съм ти колко ми харесва, че ти е толкова голям? – промълви тя и гласът ù беше глух и дрезгав.

Една капчица проблесна в самия край, тя я обра с показалец и после пъхна пръст в устата си и го засмука, без да сваля очи от неговите.

Мили Боже!

Смъкнаха останалите си дрехи. Той издърпа жилетката над раменете ù и я пусна в краката ù. Положи длан върху бикините ù, притисна мекия венерин хълм. Тя затвори очи.

– Не искам да чакам – прошепна.

Бутна я назад, тя падна в леглото и той се хвърли отгоре ù. Застана на колене между бедрата ù, галеше вътрешната им страна, дръпна бикините, пъхна пръст в нея, не дълбоко, достатъчно да почувства горещината, мекотата.

Тя дишаше тежко, светлата кожа лъщеше и очите ù сякаш горяха.

– Алекс – промълви тя, – трябва да попитам…

Той се изправи, взе пакета, който беше купил, разкъса опаковката и вероятно никога не си беше слагал презерватив толкова бързо.

– Благодаря ти!

Дръпна с палец бикините и тя потръпна. Беше толкова влажна, че платът започваше да става прозрачен. Харесваше ù, когато той я галеше така.

– Хубаво е. Но те искам вътре в мен – прошепна тя.

– Без повече любовна игра? – попита той. – Искаш направо да те обладая?

Тя кимна.

– Кажи го – подкани я той, докато прокарваше палец нагоре-надолу по тънките бикини.

Тя беше разтворила красивите си крака още повече и започваше да трепери. Той поглади с три пръста през бикините, притисна плата в нея.

– Чукай ме – промълви тя и гласът ù беше по-глух от когато и да било, почти отчаян.

Той се наведе над нея. Хвана я за китката и вдигна ръката над главата ù. После хвана другата китка и също я вдигна, за да може да ги държи с една ръка. Очите ù проблеснаха.

– Да – прошепна тя и притисна гърдите си в неговите.

Той вдигна фланелата, за да вижда гърдите ù, усети как тя настръхна. Отмести меките бели памучни бикини, просто ги дръпна встрани, влезе в нея, като си помагаше с ръка, и след това я облада с грубо движение, без да пуска китките ù.

– Боже! – изстена тя и раздвижи бедра, за да го поеме целия.

Той продължи, все по-навътре, докато я приковаваше към леглото, и тя затвори очи, и изглеждаше както миналия път, сякаш потъваше в някакъв собствен свят. Стисна китките ù още по-силно, вдигна краката ù още по-високо и после просто я чукаше. Бедрата им се удряха едни в други. Клепачите ù бяха стиснати здраво, устата ù беше отворена и тя дишаше отсечено всеки път, когато той се изпомпваше все по-навътре в нея, и видя как тя свършва с бързо, страхотно разтрисане, и тогава той също свърши. Изкрещя.

Пусна ръцете ù, дишаше тежко в потната ù шия, затвори очи и се опита да се бори срещу напиращата кръв, от която му причерняваше пред очите. Пет минути, максимално, толкова отне. От момента, в който сграбчи китките ù толкова силно, че сега се страхуваше да не я е наранил, докато достигна невероятен, луд оргазъм.

– Уау! – въздъхна той и се строполи до нея в леглото.

Дори не бяха изчакали да се пъхнат под завивките, а лежаха отгоре. Той облегна ръка върху челото си.

– Добре ли си? – Едва успяваше да говори.

Изабел кимна, издърпа косата си, беше я притиснал.

Той извърна глава:

– Сигурна ли си?

Тя пак кимна, свали фланелата над гърдите и корема, нагласи бикините си.

– Изабел? Получи се доста грубо, стори ми се, че така ти харесва. Но трябва да ми кажеш, ако съм отишъл твърде далеч.

Обхвана го безпокойство. Дали не беше сбъркал?

Беше страстно, почти агресивно, а сега тя беше необичайно мълчалива.

– Хареса ми. Много.

– Уплаших се да не съм те наранил.

– Не си.

Изабел облегна буза на гърдите му и той я придърпа към себе си.

– Наистина беше хубаво – увери го тя.

Ръката ù се озова върху гърдите му и той я покри със своята. Това физическо привличане… не беше преживявал нищо подобно. Беше му невероятно, безумно хубаво, много повече от който и да било супергорещ секс. Повече от всичко друго. С нея.

Продължи да гали ръката ù, рамото, не можеше да се насити на благоуханната мека жена в обятията си. Целуна косата ù.

Тя мълчеше.

Нещо се беше променило в атмосферата между тях. Погали я по рамото, питаше се дали не си въобразява.

Огледа се из малката спалня. Видя картина в рамка на френски пейзаж с червенокоса жена в профил.

– Кой е това? – попита той.

– Една датска художничка. Казва се Хелене Шерфбйерк.

– Баба ти е била художничка, нали?

– Да. Онази е нейна. – Тя посочи една изящна бяла фигурка. – Това е единственото, което ми е останало от нея.

– Красиво е.

– Израснах при нея.

– Така ли? Не при родителите си?

– Родителите ми бяха женени, но не живееха заедно. Водеха отделни животи. Баба ми се грижеше за мен. Живях с нея, докато почина, когато бях на десет.

– Как беше?

Тя сви рамене.

– Майка ми и баба ми не се разбираха. Бяха много различни. Дядо беше напуснал баба. Мама го боготвореше и смяташе баба за слаба. Но за мен нямаше значение. Баба беше добра и аз я обичах.

– Значи не си била нещастна? Звучи малко самотно.

– Нещастна… е относително понятие. Имах храна на масата, покрив над главата. Но в игрите си представях, че съм бедно недохранено дете и мама ще дойде да се погрижи за мен.

Тя млъкна и Александър я притисна още по-силно към себе си, протегна крак върху нейните, целуна я по челото. Забеляза, че този разговор я натъжава.

– Какво е чувството да си отново у дома?

– Ами посрещането си го биваше. – И тя се усмихна. – Но иначе чувствата са смесени. Бях уплашена, но пък аз винаги съм уплашена.

Погали кожата му, прокара някаква невидима линия първо с показалец, после с палец.

– Дядо ми е умрял в Чад.

– Така ли? – изненада се той. – Как?

Отначало тя не каза нищо, правеше леки кръгови движения с върха на показалеца. Имаше най-красивите ръце, които беше виждал. Дълги тънки пръсти. Едновременно умели и чувствени ръце. Той ги взе и целуна върховете на пръстите, един по един, нежни целувки, сложи дланта ù върху носа и устата си, вдиша уханието.

– Убили го – изрече тя бавно.

Той се вцепени. Нямаше представа. Как може да го е пропуснал?

– Наистина ли?

– Отвлекли го и го убили.

– Боже! Сигурно е било ужасно. Кой го е сторил?

– Било е много отдавна. Преди да се родя. Някаква местна групировка. Оттогава майка ми отказва да ходи там.

„Но не се притеснява да праща дъщеря си“, помисли си той. Дали Изабел го усещаше? Вероятно не.

– Мама успя да докара тялото му у дома. Погребан е в Париж. Поне за това съм благодарна.

Александър се обърна на една страна, облегна глава на ръката си. Тя направи същото, той протегна ръка, не можеше да се въздържи да не поглади с пръст извивките на гърдите ù. Тук имаше по-малко лунички, кожата беше по-светла. Тя потрепери.

– Студено ли ти е? – попита той и се премести по-близо до нея.

– Преди малко попита дали не си бил твърде груб – каза тя бавно.

– Да, съжалявам, не знам какво ме прихвана.

Тя се беше прибрала след ужасяващо пътуване, спомените за сполетялото дядо ù сигурно са я измъчвали, а той ù се нахвърли, облада я почти като животно, точно когато тя сигурно се нуждаеше от нежност и близост.

– Не, нямам това предвид. Точно обратното.

Очите ù бяха огромни на бледото лице, големи и сиви, с най-гъстите мигли, които бе виждал някога. Не приличаше на човек, току-що прекарал две седмици в Африка, изглеждаше като някакъв речен дух, който танцува нощем на лунна светлина.

Тя се поколеба.

– Мисля… не, знам, че се нуждая от нещо повече от обикновен секс, за да стигна докрай. Такава съм. Когато ти беше… не знам, как да кажа… когато беше по-груб с мен. Това страшно ме възбужда.

– Не съм сигурен, че разбирам какво казваш – промълви той. Не беше убеден, че я е разбрал правилно. Какво точно значеше „обикновен секс“?

Тя си пое дълбоко дъх и отмести поглед. Докато говореше, не го гледаше, сякаш ù беше достатъчно трудно и без да среща погледа му.

– Трудно е за обяснение… Нещо се случва, когато аз… Когато ти… Ох, толкова е трудно!

С раздразнено движение тя отметна косата си и седна в леглото. Протегна се към одеялото и го метна над раменете си и Александър едва се сдържа да не запротестира разочаровано. Тя не биваше да седи, наметнала одеяло, тя трябваше да лежи гола в прегръдките му, всичко друго беше губене на време. Но му беше интересно какво ù е толкова трудно да изкаже. Тя сви юмруци, въздъхна звучно.

– Не мога да обясня. Но когато някой друг поеме контрола, когато ме държиш така, когато става така, че аз да…

Тя се почеса по главата и косата ù щръкна като някакъв разрошен ореол.

– Не мисля, че мога да говоря за това. Може ли просто да го забравим?

А? Да забравим, че обикновеният секс не я възбужда? Едва ли.

– Когато те държа… – насочи я той.

Тя въздъхна.

– Хареса ми чувството, когато ме държеше за китките, ясно? Страшно ми харесваше. Възбуждам се само като се сетя за това. Срам ме е, но това е истината. Не беше твърде грубо за мен.

– Страхувах се да не те нараня.

– И свърших, когато ми хрумна, че сигурно ще ми станат синини от пръстите ти. Е, казах го. Знам. Извратено е. Аз съм извратена.

– Искаш да кажеш, че ти харесва да е дори повече от това преди малко?

Тя мълчеше. Гледаше надолу към одеялото. Играеше си с един конец.

– Да. Повече.

Той беше играл секс игри и преди, разбира се. Малко розови белезници, малко говорене на мръсотии. Но Изабел като че ли нямаше предвид такива дребни пакости.

– Само тогава се отдавам напълно – продължи тя. – Сякаш единствено тогава в главата ми настъпва тишина. Само тогава съм тук и сега, участвам изцяло. Не се връщам в миналото. Не отивам в бъдещето. Просто съм тук. Не знам как е за другите хора, когато правят секс. Никой не обсъжда тези неща, особено пък жените. Знам само, че при мен е така. Но не говоря за това. Само един път преди съм го разкривала.

– Кога? – попита той, защото от всички мисли, които препускаха из главата му, това беше единственият въпрос, който успя да зададе. Честно казано, в момента беше доста замаян.

– Преди десет години. Може би единайсет. Бях на двайсет.

– Какво стана?

– Бях толкова незряла на двайсет, поне що се отнася до момчетата. Нямах гаджета, нито луди тийнейджърски години. Сексуално бях смешно невежа. Може би защото никога не разпознавах себе си, когато другите момичета говореха за момчета и секс и какво им харесва. А после започнах да уча за лекар и срещнах Него. С главно Н. Беше по-възрастен. И не знаех кое е просто фантазия и кое истинско желание. Бях неопитна и несигурна, и страшно влюбена. Толкова влюбена, колкото е възможно само първия път. Струваше ми се, че съм готова да направя всичко с него. Разказах му. Че имам тъмни фантазии. Той се разгорещи страхотно, искаше веднага да пробваме. Каза, че всички мъже мечтаят да доминират над жената, че това е естествено, че сега ще ми даде онова, което искам. Не можахме да се синхронизираме, така мисля. Изобщо не се получи както си го бях представяла. Паникьосах се, разплаках се. Той си помисли, че играя роля, затова просто продължи, докато изпаднах в истерия. След това той ми се накара, обвини ме, че преигравам. Че сама съм си виновна. Че съм глупава.

Тя сви рамене, сякаш това е дребна работа, но Александър усети, че гласът ù трепери.

– След това бях толкова уплашена, реших да го потисна. А и сякаш винаги съм мислела, че той е бил прав, че вината е била моя. Искам да кажа… коя жена харесва подобни неща? Докато учехме, за това се говореше като за извращение и отклонение. Един психиатър каза, че е увреждане, че се дължи на преживени неща.

– А преживявала ли си нещо?

Тя поклати глава.

– Не. Сигурна съм, че е вродено.

– Кой беше той? – попита Александър.

Това, което тя описа, беше на практика изнасилване. Но той знаеше отговора още докато задаваше въпроса.

– Виждал си го. Себастиен – потвърди тя. – Скъсахме и аз бях съсипана.

Какъв мръсник!

– Реших, че не мога да поема по този път, че той е грешен. По-добре обикновен захаросан секс, отколкото да се повтори. Никога не съм говорила за това, не и след Себастиен.

И затова си водила незадоволяващ сексуален живот до днес. Скъсвала си се от работа, за да спасяваш целия свят.

– Всъщност ми олекна, като споделих.

– Благодаря ти – прошепна той.

Тя го погледна и той видя ранимостта ù във всяко едно мускулче и движение. Надигна се в леглото и се вгледа в красивото ù лице. Имаше луничка точно под едното око и най-правия нос на света. Целуна я нежно, внимателно, сякаш е първата жена, която целува в живота си, сякаш е последната жена, която някога ще целуне, сякаш разполага с цялото време на света. Започна като мека и нежна целувка, но нейният отговор беше страстен и това скоро се превърна в нещо друго, нещо по-диво и по-примитивно. Изабел се гърчеше под него, извиваше тялото си, то го докосваше на хиляди места едновременно и той смъкна тънкото ù бельо, стискаше и галеше, и започна да я стимулира, да опипва почвата. Колкото по-груб ставаше, толкова повече стенеше тя и когато я притисна към леглото, очите ù проблеснаха. Той видя какво става. Как контролът, на който Изабел толкова държеше, започва да ù се изплъзва. На негово място идваше нещо друго – една по-послушна Изабел с мек поглед и пламенно тяло. Боже, нередно ли беше, че това го възбужда толкова? Но беше толкова секси, как тя изведнъж му се отдаде, копнееше за него. Цялата ù сила, толкова типична за нея, сега си даваше почивка и отстъпваше пред това.

– Обърни се по корем – заповяда ù той.

Тя се подчини, без да продума. Той припряно извади презерватив, постави го и след това стисна ръцете ù, изви ги зад гърба ù, задържа ги, като притисна китките в извивката на кръста ù. Чу я как стене и диша тежко и след това разтвори краката ù с колене.

– Да! – изстена тя в леглото.

Току-що беше получила оргазъм и още беше тясна и топла, но той си проправи път навътре, влезе толкова грубо, че би могъл да го нарече едва ли не безмилостно, ако тя не дишаше толкова тежко в чаршафа. Придърпа китките ù и продължи, опасно близо до това да изгуби контрол, движеше се все по-грубо в нея, принуждаваше тялото ù да го поеме целия, притискаше я, докато я изпълни докрай.

Той пъхна ръка под нея, разкрачи я още повече, за да може да влезе още малко.

– О, Боже! – изстена тя.

– Пипай се! – нареди ù той и пусна едната ù ръка.

Тя не стигаше достатъчно лесно, затова я повдигна на колене.

– Пипай се, Изабел! – повтори.

Тя прокара пръсти между краката си, започна да се гали и Александър сложи другата ръка, не онази, която стискаше китката ù като менгеме, върху врата ù, държеше я така, силно. Усети как бедрата ù треперят, усети как тялото ù се тресе и се усуква около него и после тя свърши с невероятна сила.

– Изабел… – успя само да изстене той, докато тялото ù се гърчеше под него, тресеше се около него.

Опря и двете си ръце върху бедрата ù, стисна я и я облада по начин, който му се стори на границата на бруталното. И после експлодира. И свършваше, и свършваше, и свършваше, докато накрая Изабел се строполи под него и той се стовари отгоре ù.

Дявол да го вземе!

С последни сили Александър се претърколи настрани, отпусна се до нея, забеляза, че чаршафите изглеждат като след война.

Лежаха един до друг, задъхани, покрити с пот и секс. Той отпусна ръка върху лицето си, трябваше да се изолира от околния свят за миг, докато дойде на себе си.

– Добре ли си?

Той се стресна, обърна се към гласа ù и отвори очи. Явно беше загубил съзнание за момент. Изабел го гледаше. Имаше онзи отпуснат вид, който само разтърсващ оргазъм може да придаде. Чертите на лицето ù бяха изгладени, не се виждаше никакво напрежение. Тя мигна бавно и му се усмихна.

– Добре съм. А ти?

– Много добре. Изглеждаше твърде сериозен.

– Не, не. Лежи, аз ще донеса нещо за пиене – каза той и знаеше, че така прикрива странното чувство, което пропълзя у него.

Стана, отиде в кухнята ù и отвори хладилника, който, естествено, беше празен. Наля чаша вода, но остана на място. След малко се върна при нея и ù подаде чашата.

– Ще изтичам до магазина – каза ù.

Тя изпи водата, като го гледаше, без да казва нищо.

Той избягваше погледа ù, облече се и слезе до магазина на приземния етаж на сградата. Купи кафе, масло и сирене. Взе и един шоколадов сладкиш, и сок, посочи няколко пит­ки, намери опаковка със сладки и изчака, докато касиерката маркира всичко и му подаде плика с покупките.

Горе извади всичко в кухнята и когато най-накрая се върна в спалнята, Изабел изглеждаше напълно изтощена. Беше работила на терен десет дни, беше се евакуирала, беше правила извратен секс и бе споделила най-мрачната си тайна. Какво чудно имаше, че е останала без сили?

Беше се пъхнала под завивките, легнала настрана с ръка под брадичката и разрошена коса.

– Сигурен ли си, че всичко е наред? – попита тя тихо.

– Напълно – отвърна той и пропълзя до нея облечен.

– Няма ли да се съблечеш?

– След малко. – Погали я по рамото.

– Какво купи?

– Хляб. Кафе. Искаш ли?

Тя поклати глава и се прозя.

– Не сега, толкова съм уморена.

– Поспи, аз ще подредя всичко – каза той, въпреки че вече го беше направил.

Изабел затвори очи, облегна буза на гърдите му.

Той почака, докато тя задиша равномерно. Изчака още малко, докато се убеди, че е заспала дълбоко, и се измъкна от леглото. Остана прав, загледан в нея, но тя не помръдна, продължи да спи.

Той се изкъпа, облече се, взе слънчевите очила, мобилния телефон, спря се в антрето. Нерешително.

Никога не се беше чувствал така. Първо поривът, когато се любеха. Все едно се беше надрусал с нещо. Тялото му изцяло беше поело контрола, мозъкът беше минал на друга, непозната досега предавка. Все едно за известно време се беше оказал в някакъв паралелен свят с Изабел, свят, където нещата, в които обикновено вярваше, нямаха никакво значение. Беше повече от опияняващо. Но след това приключи почти толкова бързо, колкото започна, и остави… Нещо. Това, което преживяваше в момента, можеше да се нарече – поради липса на по-точна дума – шок.

Това, което ù стори…

Беше против всичко, в което вярваше.

Това не беше той. Беше съвсем друг човек. Човек, когото не харесваше, човек, какъвто не можеше да бъде.

Това, което стори, беше нередно.

И сега Александър знаеше две неща.

Тази вечер двамата с Изабел само бяха докоснали повърхността на онова, което тя желаеше от живота. От което се нуждаеше. Тя желаеше повече, нуждаеше се от повече.

А той никога не можеше да ù го даде.