Само една тайна

27

Александър изучаваше Изабел, докато тя седеше до него на дивана. Пак се беше затворила в себе си. Каквото и да вършеше, за да подреди съдържанието на черепа си, очевидно изискваше голямо бърчене на челото.

– Изабел? Какво има?

Тя го погледна. Усмихна се извинително.

– Извинявай. Няма нищо.

После наклони глава. Косата падаше по раменете ù. Беше качила краката си на дивана, стискаше пръстите си. Да бе, нищо.

– Болят ли те? – кимна той към краката ù.

– Явно не съм създадена да ходя на високи токчета.

– Беше суперсекси с онези обувки. Дай си крака – нареди той.

Изабел го изгледа с подозрение.

– Дори и да е прозвучало така, нямам фетиш на тема крака. Дай го.

Тя протегна крак към него и той започна да го масажира нежно.

– Имаш хубави стъпала. Може пък и да имам лек фетиш. Какво мислиш за масажа?

– Хубаво е.

Той хвана палеца ù с два пръста.

– Харесва ли ти, като стискам така?

Тя поклати глава.

– Не много.

– Ами сега?

Притисна палец в свода на крака ù и тя изстена.

– Да. Продължавай.

– Виждаш ли, не е толкова трудно. Казваш какво ти харесва и го получаваш.

– Наистина не можеш да се откажеш, нали?

– Смятам, че е важно за теб. От феминистка гледна точка трябва да получиш оргазъм. Но е важно и за мен.

– Защо?

– Не съзнаваш ли що за странен въпрос е това? Как бих могъл да не го искам?

Кой беше научил Изабел да се задоволява с по-малко, отколкото заслужава? И защо го беше приела?

Тя отметна един кичур зад ухото си и сякаш се замисли.

– Мисля, че става дума за контрол. Трудно ми е да изпусна контрола.

No shit, Sherlock.5 Изабел несъмнено беше най-контролиращият човек, когото познаваше.

– И само да го кажа, всички веднага започват да притискат, и настояват, и постигат, и правят впечатление – продължи тя и после рязко млъкна сякаш бе казала повече, отколкото е възнамерявала.

– Под „всички“ имаш предвид горките си любовници? Дай ми другия крак.

Той притисна с палец свода на ходилото ù и тя изпусна още един стон.

– Масажът често е по-хубав от секса, ако трябва да бъда честна.

Той обаче не клъвна.

– Най-после започваме да постигаме някакъв напредък. Откровеност. Ако се обърнеш с гръб към мен, ще ти масажирам и врата.

Долови колебание по лицето ù, сякаш тя не можеше да си представи, че той може да прави нещо за нея без задни мисли.

– Хайде, Изабел, знаеш, че го искаш. Имам вълшебни ръце.

Тя се поколеба, но после се завъртя на дивана и застана с гръб към него. Александър смъкна одеялото, обхвана с ръце раменете ù, прокара пръсти през косата ù.

– Боже, толкова е хубаво! – промълви тя.

Наведе се, ухапа я по рамото. Тя потръпна. Така значи, харесваше ù. Той продължи да масажира врата, продължи към раменете и гърба. Кожата ù засия и тя издаде глухо стенание. Едната му ръка се прокрадна по тялото ù, стисна гърдата ù, масажира зърното.

Изабел не каза нищо, но той усети как дишането ù се промени. Тя вдигна ръка и обхвана врата му, придърпа го към себе си. Той се надигна на колене зад нея, притисна твърдото си тяло към гърба ù. Наведе се, стисна гръдта ù с една ръка, а другата плъзна по корема, докосна червените къдрици.

Тя беше влажна и дишаше тежко в ухото му. Това определено ù харесваше.

– Искам да ти е хубаво – прошепна той.

– Хубаво е.

– Легни по гръб.

Диванът беше от най-дълбоките модели и Александър се намести до нея, не искаше да променя настроението, като предложи да се прехвърлят в спалнята.

– Покажи ми как ти харесва. Покажи ми с ръце – подкани я той, хвана ръката ù и я насочи. – Докосни се.

В първия момент тя остана неподвижна.

– Направи го, Изабел, моля те.

Тя предпазливо прокара ръка по бедрото си. Той я последва и внимателно разтвори краката ù. Тя обърна глава, погледна го с широко отворени очи.

– Продължавай, не спирай. Искам да видя.

Изабел плъзна ръка по корема си и после по-надолу. Стисна очи, леко затвори крака, помилва вътрешната страна на бедрото си.

– Продължавай – прошепна той, бързо си свали дрехите и пак легна при нея.

Докосна с ръка вътрешната страна на бедрото ù. Беше нежна като копринени чаршафи. Разтвори краката ù още малко.

– Да – изстена тя и бедрата ù потрепнаха. – Давай.

Той се надигна и се намести върху нея, облегна се на ръце. Тя още стоеше със затворени очи, сякаш се беше прибрала в някакъв собствен свят, и той се вгледа в лицето ù, дългите клепки, стиснатите клепачи, високите скули, преди да раздалечи краката ù още малко с колене. Чу я как издиша дълбоко.

– Продължавай – каза ù.

Тя вече дишаше по-тежко. Той проникна в нея, тя изстена и очите ù се отвориха. Обичаше очите ù, помисли си, докато започваше да се движи в нея. Но тук не ставаше дума той какво иска, целта беше да накара Изабел Сьоренсен поне за малко да изгуби контрол. Затова се отдръпна.

– Какво правиш?

Добър въпрос. Защо толкова го беше грижа дали тя ще свърши? На него му беше хубаво, защо беше толкова важно да надмине всичките ù предишни любовници? Простият отговор, разбира се, беше – от суета. По-сложният отговор беше… Че той нямаше представа защо.

– Знаеш какво искам – прошепна. – Искам да се докосваш, а аз да гледам. Харесва ти, виждам го.

– Много си упорит, знаеш ли?

Той вдигна ръката ù към устата си. Лапна един пръст и го засмука. Това ù харесваше. Взе още един пръст, засмука го, усети как това активира всяка ерогенна зона в тялото ù. Извади пръста ù от устата си, притисна ръката ù в своята, притисна я към гърдите си.

– Сега ще те чукам – прошепна той, докато си слагаше нов презерватив. – А ти ще се пипаш през цялото време. И ако направя нещо, което особено ти харесва, ще ми кажеш. Ясно?

Той изчака, докато тя отново пъхна дясната си ръка между бедрата, затвори очи и частица от него съжали за това. Но той продължи изцяло по инстинкт, налапа средния ù пръст и пак го засмука. Тя потръпна. Той проникна в нея, като я наблюдаваше внимателно. Когато беше нежен, по лицето ù пробягваше тръпка на раздразнение, докато когато беше по-твърд, бедрата ù започваха да се движат. Значи неговата Изабел си падаше по грубите игрички. Той започна да се движи по-бързо, извърташе тялото си така, че на нея да ù е удобно с ръката. Тя вече се потеше и изглеждаше дълбоко потънала в себе си. Той я облада с много по-голяма сила от предния път, тя дишаше тежко, после изведнъж вдигна бедра и стигна до неочаквано експлозивен оргазъм, и това беше толкова ужасно секси, че и Александър свърши.

– Изабел! – изстена той, пристиснал уста в шията ù.

Тя само дишаше.

Той се стовари на дивана до нея. Тялото му се тресеше. Нагласи се така, че да може да я гледа. Беше изпотена. Косата ù беше полепнала по челото и той я отметна, целуна я, притисна лице до нейното, целуна устните ù. Погледна я по-внимателно.

– Плачеш ли?

– Не. Може би. Малко. Просто съм леко шокирана. Не, не шокирана. Изненадана.

Той отметна косата от лицето ù.

– Може ли да те питам нещо?

Тя поклати глава.

– Определено не.

– Кога последно си свършвала?

– Онзи ден.

Той се изсмя.

– С мъж. Изабел, кога последно някой мъж те е докарвал до оргазъм?

Тя склопи очи, отново се затвори в себе си и остави него отвън. Той зачака. Изабел въздъхна многозначително.

– Не ми е толкова лесно. Не разбирам защо си толкова упорит. Ако знаех, че приказваш толкова много, изобщо нямаше да се съглася да дойда у вас.

Той изсумтя.

– Ти на практика ми се нахвърли.

– Да бе!

– Но мисля, че го правя най-вече заради себе си. Колкото повече оргазми получаваш с мен, толкова по-често ще искаш да спим заедно. Чисто егоистични подбуди. Аз съм себичен, както добре знаеш. Ти си идеалистката. Аз съм циникът.

Изабел облегна брадичка на гърдите му. Докосна златната халка с един от тънките си пръсти. Харесваше ù.

Може и да говореше за контрол и безопасен секс, и ра­зум като за най-важните неща на света, но под хладната ù повърхност се криеше нещо друго. Беше ù допаднало, когато той се държа малко по-грубо и заповедно. Беше се възбудила, когато ù шепнеше мръсотии и може и да се подиграваше на лукса и външния блясък, но очевидно го харесваше.

Знаеше, че това би трябвало само да го радва. Придърпа я към себе си и я целуна. Най-добре се получаваше, когато се целуваха или любеха. Започнеше ли да размишлява, в главата му настъпваше бъркотия.

– Да ти донеса ли нещо за пиене? – предложи той.

Тя бавно поклати глава.

– Стой така – помоли го. – Трябват ми гърдите ти, за да имам къде да си облегна брадичката. – Тя целуна кожата му, облиза с език халката. – Трябва да премисля тази работа с пиърсинга.

Колко жени беше съблазнил и после бе водил подобни разговори с тях? Жени, които харесваха идеята „Александър де ла Грип“, които си падаха по бляскавата фасада, но не го познаваха истински. Беше виждал точно този доволен, блажен поглед толкова пъти преди и не бе имал нищо против, тъкмо обратното – беше го търсил отново и отново.

Те гледаха на него като на забавление, като на красиво завоевание. Той знаеше точно какво да направи, за да докара една жена до оргазъм. Дори Изабел с нейните „тайни“ не бе издържала, когато той започна да действа решително. И сега лежеше до него и мъркаше като доволна котка. Беше ù дал точно каквото тя искаше. И двамата бяха задоволени. Всичко беше както трябва. Всичко.

Тя дори не беше първата жена, на която бе заповядал да се докосва, докато са в леглото. По същество сексът е самотна дейност. Той винаги сам се беше убеждавал, че не изпитва никаква нужда от близост, и никога не се бе чувствал изолиран само защото някоя жена е затворила очи и е действала самостоятелно. Винаги беше смятал, че е достатъчно да стигнат до края и да им е хубаво.

Изабел нямаше никакви други очаквания към него.

Той нямаше никакви други очаквания. Наистина.

5 Не думай, Шерлок. (англ.) – Бел. ред.