Само една тайна

44

Александър лежеше буден и слушаше дишането на Изабел. Часът едва минаваше осем вечерта, така че той се съмняваше да е заспала дълбоко. Навън беше светло, косовете пееха. Той си играеше с една от къдриците ù. Целуна челото ù, помириса кожата. Тя се протегна, издиша, дълга доволна въздишка, и той се усмихна. Навън, в истинския свят, това беше една от най-компетентните, самоуверени и интелигентни жени, които познаваше. Тук, в леглото му, тя все още беше всичко това. Но беше също и жена, която обича да си играе на покорна и която се осмели да го направи с него. Може би той не биваше да се чувства като крал, но това беше истината. Явно така се получава, когато току-що си правил най-страхотния секс в живота си. Чу, че дишането ù се променя, усети как тя се раздвижва. Беше се събудила. Коремът ù изкъркори.

– Гладна ли си? – прошепна той.

– Страшно – прозя се тя.

– Как си?

Обърна глава към него, усмихна му се изнурено.

– Добре.

– Сигурна ли си?

Не го напускаше тревогата, че може би е минал границата, че е сбъркал някъде.

– Сто процента. Но ми харесва, че си толкова мил.

– Не съм кой знае колко мил.

– С мен си.

– Току-що те вързах и шибах с камшик.

– Е, да. И се надявам, че искаш да го повториш някой път.

Тя се облегна на лакът, погали го по челото, поглади веждата му с кутре.

– Знаеш ли, че не съществува обективна болка? Че винаги е субективна?

– Знаеш невероятни неща.

Придърпа пръста ù и целуна върха му. Дали някоя жена някога е била толкова приятна на вкус и на мирис?

– А за теб как беше? – попита тя. – Каза, че е сложно.

– Има толкова много неща, които не би трябвало да изпитваш, не би трябвало да искаш да харесаш. Това, което направихме, ми хареса ужасно много. Беше почти плашещо да го установя.

Но му беше харесало. Мрачна и примитивна негова страна, която никога преди не беше проучвал.

– И при мен е същото – кимна Изабел и вдигна дългите си червени вежди. – Не знам колко пъти съм чувала и чела, че е нередно, че е отклонение, извратеност, причинена от травма в детството. Накрая започваш да го вярваш. Че си лош.

– Значи в сравнение с педофилите, убийците и изнасилвачите ти си лоша, така ли излиза?

– Може би не, когато поставяш нещата по този начин. Но от жените се изисква да харесват определени неща и да се държат на разстояние от други. Трудно е да се намираш извън този модел. Чувстваш се толкова уязвим, когато се отклониш от него. И посрамен.

– Срамуваш ли се от онова, което направихме?

– Не. Взех решение да откажа да се срамувам. Това не засяга никого, освен нас. – Тя замълча. – Слушай…

– Да?

– Ще може ли да получа нещо за ядене, преди да съм припаднала, как мислиш?

Александър кимна, открадна си още една целувка, взе бърз душ, навлече си дрехи и остави Изабел в банята, докато той се задейства из кухнята.

– Има хавлии, оставил съм ти и халат – провикна се той, докато вадеше тенджери и тигани.

Когато Изабел влезе в кухнята, косата ù беше влажна. Върза на голяма панделка колана на мъжкия копринен халат, който той ù беше дал. Беше висока жена, но въпреки това се губеше в него. Александър обели един морков и ù го подаде.

– За да не умреш от глад.

– Това е като филмово клише – усмихна се тя доволно, докато гризеше моркова и разглеждаше кухнята. Облегна се на плота. – Хубаво момче готви леко небрежно в суперстилна кухня.

– А дали накрая хубавото момиче се оказва напляскано върху кухненския плот?

– Твърде рядко, мен ако питаш.

Той се засмя. Обичаше тази ù закачлива страна. Такава беше Изабел Сьоренсен, когато се чувстваше в безопасност. Засмяна и леко цапната в устата. И страшно секси.

Остави тигана и отиде при нея, хвана я за врата и я целува, докато тя застена и усука крака около него. Прокара ръка по бедрото ù. Тя не тренираше редовно и той обичаше мекотата ù.

– Знаеш ли, че имаш най-нежната кожа на света? – промълви Александър, притиснал уста в шията ù.

Той си представи как я обръща, обляга я по корем на плота, отмята коприната и се плъзва в топлотата под халата. Вече чуваше стенанията ù, докато я изпълва, когато някакъв звук откъм печката го накара да се обърне. Водата за спагетите кипеше.

– Първо яденето – каза той.

Изми чери домати в гевгира, извади кутийка светложълта моцарела, пресен босилек, чесън и мед.

– Мирише наистина божествено – вдиша тя дълбоко уханията.

Александър сипа в две чинии паста със сос и щедро ги поръси с пармезан, докато Изабел наливаше италианско вино в прости ежедневни чаши. Вдигнаха наздравица и се заеха с пастата.

– Не си се шегувал. Наистина умееш да готвиш. Има ли нещо, в което да не те бива?

Той навиваше спагети около вилицата.

– Не мога да спасявам човешки животи. Не мога да управлявам болница насред пустошта. Не ме мисли за нещо повече от това, което съм, Изабел.

– И в леглото се справяш прилично – подметна тя небрежно.

– В такъв случай трябва да работя по-здраво. Надявах се, че си останала по-доволна, като се има предвид как звучеше.

– Все пак и на двама ни е известно, че съм ненормална, така че може би не съм точният човек, който да прецени. Но смятам, че си феноменален.

– Не си ненормална, нищо подобно.

Той ù наля още вино.

– Ако знаеше колко пъти съм чувала, че нещо не ми е наред, понеже не мога да свърша като… – Изабел вдигна пръсти във въздуха като кавички – нормалните жени.

– Нали си лекарка, би трябвало да си учила анатомия. Не ти ли е хрумвало, че жените може да са различни отвътре? Не ти имаш проблем, просто си била с идиоти. Несигурни мъже. Извади късмет, че ме срещна, та всичко да си дойде на мястото.

– И все пак ми се струва странно, че ми харесва така – каза тя, докато отпиваше от виното. – Че е толкова възбуждащо да съм в подчинена позиция.

– Изпускаш основното.

– Което е?

– Че харесвам странността ти. Да му се не види, не съм правил по-страхотен секс в целия си живот.

– Нито пък аз.

Тя изпъна крака, дълги крака, светла кожа, лунички, перфектни ходила. Той щеше да върже тези крака широко разтворени, обеща си го. Да я оближе.

– Откъде се научи да правиш такава паста? – попита тя.

– Все пак най-добрият ми приятел е италиански готвач. Рецептата е негова.

– Предполагам, не съм първата жена, която си съблазнил с храна – засмя се тя.

Той не отговори, не му се мислеше колко е права.

– Кога се връщаш в Ню Йорк? – попита тя и пак се наведе над чинията. – Нали там живееш всъщност?

– Не знам. Истинският ми дом е там, както и повечето ми приятели. – Той поклати глава. – Трябва да помисля малко.

Александър въртеше чашата си, искаше да обясни, че никога, никога дори не му е минавало през ума да се установи мирно и тихо някъде, с някого, и че всичко ставаше толкова бързо, че той не знаеше какво да чувства.

– Алекс, няма страшно. – Гласът на Изабел беше спокоен.

Не долови никакво разочарование в очите ù – и от това би трябвало да изпита облекчение. Можеха, разбира се, да правят необикновено разтърсващ секс, без веднага да заговорят за бъдещето, както тя току-що посочи.

Той се изправи рязко.

– Искаш ли още? – попита троснато и погледна почти празната ù чиния.

Тя поклати глава.

– Не, благодаря. Но беше страшно вкусно.

– Благодаря – рече той и се почувства като най-големия идиот на света, понеже развали настроението.

Изабел го погледна несигурно и след това насочи очи към часовника на стената.

– Ау, колко е късно! Може би трябва да се прибирам.

Той остави чиниите в умивалника. Избърса си ръцете и се върна при нея. Клекна в краката ù и сложи ръце на коленете ù.

– Извинявай, че се държа така глупаво. Никак не ме бива в тези работи. И не знам какво искам от бъдещето. Това… движим се бързо и това здравата ме шашна.

– Съгласна съм – кимна тя и погали нежно носа му с показалец.

– Искам да останеш при мен, не се прибирай тази вечер. Моля те.

Тя се наведе и го целуна по устата.

– Имаш право, секси е когато някой коленичи пред теб. С удоволствие ще остана. Не може ли да оставим всякакви планове и просто да видим какво ще стане?

Думите ù бяха като ехо на неща, които самият Александър беше изричал, безброй пъти пред безброй жени. Досега не беше съзнавал колко неловко е чувството, когато си от другата страна в подобен разговор.

Той обаче беше експерт в заравянето на неприятни чувства, затова се усмихна, плъзна ръце по бедрата ù и предложи:

– Да се преместим на дивана?

– Щом баща ти е бил датчанин, а майка ти французойка, как са се срещнали?

Александър гледаше Изабел, която се беше свила на дивана, стиснала винената чаша с две ръце. Той самият пиеше вода и помежду им пак се беше възцарило жизнерадостното настроение. Продължиха да си говорят, да си хвърлят дълги погледи, да се докосват. Желаеше я отново. И отново. И отново. Но нямаше бърза работа, харесваше му и просто да седи и да я гледа, докато тя приказва, да зърва гърдите ù, когато лъскавата коприна се разтваря, да я изпива с поглед, когато отмята косата от лицето си за поне десети път, да следи тънките ù пръсти, докато жестикулира.

– На коктейл в Казабланка. Ходил ли си там?

Той кимна. Беше излизал с арабска телевизионна водеща там. Научи арабски и упражни френския си, освен всичко останало. Не че възнамеряваше да разкаже точно това на Изабел.

– Родителите ти пътуваха ли много? – поинтересува се той, спомни си снимките от различни страни и краища на света с красивата Бланш и начумерения ù съпруг с вид на военен. Коктейли. Приеми в посолства. Премиери. Заети изцяло със себе си.

– От бебе живях с баба си. Тя предложи да остане у дома с мен, за да може мама да се съсредоточи върху изграждането на „Медпакс“ в Париж. Аз живеех в Швеция, мама идваше да ме види, когато можеше. Татко също се вясваше от време на време.

Тя замълча.

Толкова много се криеше между изреченото.

– В такъв случай не е чудно, че ти харесва да доминират над теб – подхвърли той.

Тя изсумтя.

– Какво искаш да кажеш?

– Ами с всички тези невъзможни изисквания, които са ти поставяли… Родители, спасяващи света. Героизъм. Все някак трябва да намериш излаз, иначе ще станеш непоносимо идеална.

– Изобщо не съм идеална – възрази тя.

– Никак. Още не мога да повярвам, че най-хубавият секс в живота ми е бил с извратена идеалистка. Това е срещу всичко, в което вярвам.

– Притеснява ли те?

– Не, очевидно и аз си падам по същото.

Тя леко го перна по ръката.

– Не това, перверзнико! Това, че съм идеалистка.

– Не ме притеснява, просто не го разбирам.

Тя облегна брадичка на дланта си.

– А от теб не е ли имало очаквания? Семейството ти толкова държи на традициите. Как беше, докато растеше?

– Да, само че аз избрах противоположния път – отвърна той. – Посветих целия си живот на това да предизвиквам родителите си.

– Значи и двамата сме направлявани от мнението на родителите си?

– Иска ми се да не беше вярно – каза той, но знаеше, че тя е права.

Може би беше време да порасне и да престане да взема решения според това кое най-силно ще раздразни баща му. Да започне да мисли какво иска той самият от живота.

Тя се усмихна и завъртя чашата в ръце.

– Може би затова обичаш да шибаш жени с камшик – подхвърли подигравателно.

– Не жени. Теб.

Той получи в отговор нова усмивка и почувства, че никога няма да може да надмине това. От тук нататък вечно щеше да се стреми да постигне онова, което имаше с Изабел. И нямаше да успее.

Наблюдаваше я, усещаше блесналия ù поглед. Но тези тревоги бяха в бъдещето, поне засега тя беше негова и той смяташе да открие и задоволи всяка нейна нужда.

Взе чашата от ръката ù и я остави на масичката.

– Легни.

Тя прокара пръст по устните си, той видя как естествената ù гордост се бори с похотта.

Той направи заповеден жест към дивана.

– По гръб.

Похотта спечели, както той знаеше, че ще стане, и Изабел се отпусна.

– Разтвори халата.

Тя се подчини. Той се наведе, поглади с палец червените косъмчета, извивките ù. Тя потрепери.

– Вдигни си ръцете над главата.

Тя пак се подчини. Той хвана единия ù глезен. Харесваше му – да я притиска и подстрекава да отива все по-далеч и по-далеч. Бавно вдигна дългия ù крак. Диванът беше от по-щедрите модели на „Свенскт Тен“ и имаше предостатъчно място. Той хвана с ръце двата крака, наведе се, целува я по целия път догоре, преди да я погледне как лежи толкова изкусително разголена. Тя облиза устни, кожата ù беше топла, дишането учестено. Наведе се и прокара пръсти по нея, започна да я ближе. Тя застена и запъшка. Но той знаеше с интуицията, която беше развил за Изабел, че това не е достатъчно за нея. Затова се изправи, издърпа ръцете ù, възседна я с колене от двете страни на тялото ù, така че ръцете ù се притиснаха и приковаха към него. Той се огледа, вече действаше по интуиция. Искаше му се да я върже, но в дневната имаше само модерни мебели, нищо подходящо. По дяволите, не му беше хрумвало колко сложно може да се окаже!

– Не мърдай – заповяда ù и стана.

Донесе въжето, което бяха купили, червено тънко найлоново въже, и върза краката ù широко разтворени, като първо прехвърли въжето през единия глезен и после за крака на дивана, а след това повтори процедурата и с другия. Накрая пак я възседна. Сега тя дишаше значително по-тежко. Той вдигна малкия камшик, който също беше взел, бял камшик с къса дръжка в единия край и няколко тънки кожени ремъка в другия. Изплющя с него във въздуха. Тя го проследи с поглед и той видя как ù влияят видът му и звукът. Когато коленичи между краката ù и пак започна да я ближе, тя свърши бързо. Той се усмихна при мисълта каква власт има над нея. Обикновеният орален секс не ù носеше кой знае какво, но я вържи и поиграй с камшика и – воалђ! Погледът ù беше празен, когато той, след като сложи поредния презерватив, легна отгоре ù, повдигна я с една ръка под гърба и влезе в нея. Краката ù още бяха вързани широко разтворени и това беше секси, поне за малко. Обаче не се оказа толкова лесно, колкото бе очаквал, да се люби с жена в тази поза. Така че бързо отвърза краката ù и я отнесе на ръце в кухнята. Там я наведе по корем върху кухненския плот, обхвана с ръце кръста ù и я облада.

– О, Боже! – промълви тя дрезгаво.

Той отново я докара до оргазъм с помощта на палката и камшика и докато тя се извиваше под него, излезе от нея, разкъса презерватива и се изпразни върху кръста и задника ù, маркира я примитивно. Стисна бедрата ù, дишаше тежко, чакаше сърцето му да се успокои, мозъкът му отново да заработи. Тя не казваше нищо и двамата стояха така, докато накрая той взе мека кухненска хартия и внимателно я избърса. Когато приключи, Изабел едва се държеше на крака, затова я вдигна на ръце и тя облегна глава на гърдите му. Усети как миглите ù го гъделичкат.

– Ако ме изпуснеш или се схванеш, ще ме претрепеш – промърмори тя.

Александър се засмя и се отпусна на дивана, все така стискайки я в обятията си. Последните часове се бяха оказали твърде интензивни, сякаш бяха отишли някъде другаде и сега бавно и не много приятно започваха да идват на себе си. Изабел потръпна в ръцете му и Александър знаеше, че тя е минала върха и сега се спуска надолу. Идеята на играта беше да се опияниш от секса и ендорфините, но това означаваше и че после трябва да изтрезнееш, и сега тя се връщаше към земята с пълна скорост. Той вече разпознаваше признаците. Треперенето от студ. Мълчанието. Уязвимостта. Нагласи я по-удобно в обятията си, люшна я леко, притисна я към себе си, заслуша се в дишането ù. Протегна ръка, намери одеяло, с което да я покрие. Погали я нежно по косата, позволи си просто да бъде тук и сега, прегърнал Изабел.

– Трябва да отида до тоалетната – прошепна тя след малко.

Размърдаха се и той я пусна, видя, че ходи стабилно. Докато Изабел я нямаше, отиде в кухнята, извади купички, лъжици и чаши.

Когато тя се върна, беше наредил възглавници по пода и беше запалил камината.

– Колко е хубаво – зарадва се тя, примигна и после се усмихна, и Александър си помисли, че няма нещо, което не би направил, за да се наслаждава на тази усмивка.

– Ела – подкани я и Изабел легна до него като принцеса в бедуински стан.

Той подреди възглавниците около нея. Подаде ù лъжица и малка купичка.

– Какво е това?

– Шоколадов мус. И той е по рецепта на Ромео.

Тя го изяде целия. Когато свърши, той ù даде остатъка от своя. Изгълта и него.

– Нали ще спиш тук? – Той го желаеше повече от всичко.

Тя кимна, облиза шоколада от ъгълчето на устата си.

– Искаш ли да отидем в леглото?

Тя поклати глава:

– Нямам сили, толкова съм сънлива, имам чувството, че ще бъда отпусната до края на живота си.

– Да те занеса на ръце?

– Да не предизвикваме съдбата.

Така че той нагласи постеля за Изабел на пода в дневната си. Меки възглавници, големи луксозни дюшеци и одеяла. Тя си легна и той поглади косата ù, хващаше къдриците една по една, докато накрая се разпиляха около нея като огненочервено ветрило.

Лежаха здраво прегърнати, нос срещу нос, чело срещу чело, и се гледаха в очите, без да говорят. Тя го погали по бузата. Той хвана ръката ù и я видя как заспива, лежаха така, докато тя не се извъртя насън. Едва тогава и той затвори очи.

Събуди се много преди нея. Гледаше я, както се беше свила под чаршафите му. Луничавата кожа, спокойното дишане.

Винаги беше обичал любовната игра и самото преследване. Но колкото си падаше по гонитбата, вълнението, новото изживяване, толкова недолюбваше другата сутрин.

Разбира се, с Изабел беше различно. Всичко друго беше различно, тъй че защо не и това?

– Добро утро! – поздрави я, когато тя най-сетне се събуди.

– Добро утро!

– Радвам се, че остана да спиш тук.

– Аз също.

– Трябва ли да ходиш някъде днес?

– Не. А ти?

Александър поклати глава.

– Само искам да съм с теб. Ти искаш ли го?

– Хм. Ще ми приготвиш ли закуска?

Той се надвеси над нея, подпря се на лакти, вгледа се в засмяното ù лице.

– Не знаеш ли? Ще ти дам всичко, от което се нуждаеш.

– Всичко ли?

– Че и повече.

– Значи ще остана.

И на Александър му се стори по-правилно и естествено от всичко, което бе правил през живота си.