Само ти

Първа глава

Тексас, 1892

— Пукната пара не давам, че си собственичка на част от ранчото! Няма да го управляваш!

— Така не е честно и ти го знаеш! Ако Тайлър беше тук, на него щеше да му позволиш.

— Тайлър е по-голям, освен това е и мъж, а ти си едва на седемнадесет, Кейси.

— Не мога да повярвам, че го казваш! Той е по-голям от мен само с една година! На моята възраст момичетата имат съпрузи и се грижат за най-малко три деца! Това обаче за теб не означава, че съм голяма, нали!? Или причината за всичко това е, че съм жена, така ли? Ако е заради това, кълна се, няма да ти проговоря, докато съм жива!

— Много добре казано. Нещо друго не можа ли да измислиш!

Нито един от двамата нямаше точно това предвид, но и никой не можеше да разбере какво мисли другият само по изражението на лицата им. Къртни Стрейтън мълчаливо наблюдаваше съпруга си. Дъщеря им гледаше ту към единия, ту към другия с надежда някой да й обърне внимание. Но дори въздишките й не помогнаха. Причина за приповдигнатия тон беше жестоката истина — без съмнение точно това превърна иначе привидно спокойния разговор между Шандос и Кейси в караница. Едва ли някой забелязваше момичето…

Спорът съществуваше от години, но никога не се беше стигало до разправия. След смъртта на Флетчър Стрейтън преди година, съдбата и бъдещето на ранчото „Бар М“ беше под въпрос, а трябваше да принадлежи на Шандос. Флетчър познаваше добре сина си и реши да промени завещанието — в случай, че Шандос се откаже от наследство, ранчото да бъде разделено на три равни дяла между тримата внуци. Точно така стана. Шандос не искаше ранчото, за себе си беше прав. Беше доказал вече на баща си, че може да управлява имението и доста добре да се грижи за фермата. Не беше необходимо да притежава много акри земя; имаше достатъчно глави добитък, а къщата му беше почти два пъти по-голяма от тази на Флетчър — истински палат!

Ранчото „Бар М“ и имението „К. С.“ бяха най-големите в цял Тексас. Принадлежаха на баща и син. Местните хора смятаха, че двамата работят заедно, но не беше така. Сега Шандос настояваше двете стопанства да продължат да съществуват самостоятелно, но това не означаваше, че ще допусне жена да се включи в управлението на ранчото. Шандос беше избухлив по характер. Кейси беше решила на всяка цена да получи своя дял и не направи нищо, за да предотврати караницата. И двамата бяха упорити, за разлика от момчетата — Тайлър беше на осемнадесет, а Дилън — на четиринадесет. Кейси и Шандос си приличаха не само по темперамент, но и по външност. Тя имаше неговата коса — смолисточерна, на височина беше почти колкото него и всички признаваха, че е най-високото и стройно момиче в областта. Кейси бе наследила от Къртни само забележителните й очи; нейните обаче имаха особено излъчване, нежно като блясъка на кехлибар. Именно заради всичко това, което притежаваше, Кейси имаше пълно основание да изисква да се отнасят към нея като към пълноправна жена — така, както се отнасят към всяка една жена от Запада, въпреки че бе минала възрастта, на която се омъжват момичетата там. Висока, слаба и стройна, Кейси приличаше изключително много на баща си, но нямаше неговите мускули. Беше невероятно красиво момиче, стига да можеше да се задържи на едно място достатъчно дълго, за да можеха другите да я забележат. Кейси непрекъснато правеше нещо, без значение дали беше седнала или права. Тя или крачеше напред-назад с дълги, типично мъжки крачки, докато разговаряше, или ръкомахаше.

Само когато беше спокойна, можеше да се забележат красивите й очи, изключително гладката й кожа и доста дръзкото носле. Също като баща си, имаше плътни вежди и упорита брадичка, но всичко това бледнееше пред изящно изваяните скули. Притежаваше тайнствена, неестествена способност да прикрива чувствата си. Това бе основна черта от характера и на Шандос… Никой не можеше да разбере какво чувства или какво мисли Кейси и това доста често объркваше събеседниците й…

И този разговор беше именно такъв. Кейси притежаваше ораторско умение — когато една тактика не бе уместна, заменяше я с друга. Като разбра, че крясъците няма да й помогнат, Кейси започна да говори по-спокойно.

— Но нали ранчото „Бар М“ се нуждае от някой, който да го управлява?

— Соутуф се справя добре засега.

— Соутуф е на шестдесет и седем години. Той спря да работи за нас след смъртта на дядо и се оттегли в малката си къща, но се съгласи да ти помага само докато си намериш някой друг. Така и не намери подходящ човек, който да поеме тази отговорност, без да предявява иск към половината от приходите. Дори ти самият не желаеш да се заемеш с управлението.

— Достатъчно грижи си имам — не мога да се разделя на две!

— Но аз мога, и ти го знаеш. Една трета от ранчото е моя, нали? Аз имам пълното право да…

— Ти дори нямаш осемнадесет години, Кейси!

— Какво общо имат годините, бих искала да знам? Освен това, ще ги навърша само след няколко месеца!

— Да. Тогава ще мислиш за женитбата и как да създадеш свое собствено семейство, но ако си ангажирана изцяло с управлението на ранчото, това няма да стане…

— Женитба! — ядосано отговори момичето. — Татко, имам предвид само няколко години, докато Тайлър завърши колежа. Знам всичко за работата в ранчото — нали ти си ме учил как да превъзмогвам трудностите, пък и сам се убеди в това…

— Да. Това беше най-голямата грешка в целия ми живот!

Шандос, като че ли говореше на себе си. Къртни, която дотогава мълчеше, се обади за първи път:

— Не, не беше! Винаги си искал тя да може да преодолее всяка една трудност, ако ни няма или ако не може да разчита на нас.

— Точно така, ако ни няма! — допълни Шандос.

— Искам да се заема с това! Кажи ми поне една основателна причина, поради която не си съгласен? — настояваше Кейси.

— Значи изобщо не си ме слушала досега, малката ми! — намръщи се Шандос, но въпреки това продължи. — Ти си прекалено млада, жена си, а и четиридесетгодишните кавгаджии от „Бар М“ едва ли ще се съгласят да изпълняват твоите заповеди. Освен това ти си на такава възраст, когато трябва да си избереш съпруг. Кой ще се ожени за теб, ако непрекъснато се ровиш в сметките на ранчото, а вечер се прибираш миришеща на пот и мръсотия?

Кейси се изчерви не толкова от неприличните думи на баща си, колкото от яд и безсилие.

— За каква женитба говориш, татко! Та тук няма един мъж, който по някакъв начин да ми е направил впечатление през последните две години! Или ти просто искаш да се омъжа, независимо за кого? Ако това искаш, мога още сега да намеря дузина кандидати. Ако такава е цената, която искаш, още утре ще се хвърля на врата на първия срещнат!…

— Не бъди безочлива, Кейси!

— Говоря абсолютно сериозно! — настояваше момичето. — Ти ще позволиш на съпруга ми да управлява ранчото, нали? Това за теб е напълно приемливо. Добре тогава, няма да се бавя с избора на кандидат…

— Не, няма да постъпиш така с нас, няма да се омъжиш само защото искаш да се добереш до управлението и до сметките!

— Само след няколко месеца ще имам всичко това, татко! Соутуф е наполовина сляп, ако още не си разбрал. Ти продължаваш да го затрупваш с камари от счетоводни книги, а от това той не се чувства по-добре — напротив, разболява се още повече.

Шандос се изчерви, без съмнение от гняв.

— Защо никой не ми е казал?

— Защото всеки път, когато Соутуф идва е коня си, за да се срещне с теб, ти все излизаш някъде да се разходиш. Питал ли си се някога защо той е избрал да дойде най-напред тук, в ранчото „Бар М“? Или теб изобщо не те е грижа за съдбата на „Бар М“?! Защо толкова искаш да видиш ранчото разорено? Не е ли твърде скоро след смъртта на дядо?!

— Кейси, за Бога! — умоляваше я Къртни.

Кейси пребледня. Разбра, че бе отишла твърде далече и преди баща й да се опомни, вече беше избягала от стаята. Къртни се опита да убеди Шандос да прости на момичето, което просто е дало воля на чувствата си. Стиснал устни, той нервно излезе след Кейси, но не я последва. Заобиколи къщата и пое по най-краткия път към конюшнята, докато тя тичаше в противоположна посока.

Къде беше сгрешил?! Защо допусна спорът да приключи по този начин? Защо Кейси избяга, за чия вина искаше да загатне? Защо беше непреклонна пред решението на баща си?! Трябваше да й обясни защо не одобрява избора й, но спокойно. Трябваше да убеди Кейси, че ако се провали, той няма да понесе да я види наранена, въпреки че тя беше твърдо решена да рискува. Мъжете, които се грижеха за добитъка, може би щяха да я приемат за известно време — за тях тя беше внучката на Флетчър. Ако обаче бъдат назначени нови работници, които не я познават, не са познавали и Флетчър, много скоро щяха да започнат разногласия. Може би щеше да бъде по-различно, ако тя беше възрастна жена или пък вдовица… Повечето мъже не биха приели жена да ги ръководи, да изпълняват нарежданията й. Едва ли щяха да приемат безрезервно едно младо момиче.

Шандос не спомена нито една от тези причини пред Кейси, поне не толкова ясно, че да го разбере. Къртни ще трябва да поговори с нея, тя знаеше как. Сигурно щеше да изчака ден-два, докато момичето се успокои, защото когато чувствата надделееха над разума, Кейси беше непредсказуема.