Само ти

Двадесет и девета глава

Кейси не можа да стане рано на следващата сутрин. Когато си тръгна от ресторанта, тя реши да си вземе още една бутилка вино. Не й се спеше, прекалено много станаха проблемите, които не й даваха мира.

Беше сигурна, че ще открият Хенри в Калтърс и ще може да се раздели веднага след това с Деймиан. За тяхно добро беше да са далече един от друг, поне за известно време. Сега продължаваше да се измъчва…

Не трябваше да прави любов с Деймиан онази нощ! Не трябваше да позволява тялото й да управлява разума! Сега тази близост й липсваше… Липсваше й Деймиан… Толкова много…

Беше се привързала към него — нещо, което нямаше нищо общо с измисления „брак“. Най-лошото беше, че не можеше без Деймиан. Непрекъснато мислеше за него. Дали и той чувстваше същото? Дали му липсваше? Или щеше да я изостави веднага щом приключат издирването?! Мразеше го! Мразеше го, задето я беше накарал да се чувства така! Защо беше постъпил с нея и с чувствата й по този начин?!

А бяха толкова различни! Как можа да не забележи досега, че не са един за друг, че принадлежат към два различни свята?!

Всички тези мисли й пречеха да си върши работата, затова беше решила да продължи разследването си на сутринта…

С Деймиан се видяха в конюшнята. Кейси нямаше търпение да каже какво беше научила.

— Джак Карътърс не е тук от толкова време, както твърди. Всички ни излъгаха.

— Това твое мнение ли е или ти го каза някой?

— Подозирах, но после реших, че не може да плаща на целия град, за да потвърждават хората всяка негова дума, нали? Затова отидох при учителката — мис Лариса, а след това говорих с няколко мъже. Всичките казаха едно и също нещо: Джак е тук от около пет месеца и нито ден повече.

— Ами Хенри? Виждали ли са го?

— Никой не знае, че има брат близнак, дори бяха изненадани като им казах. Един мъж сподели, че Джак и неговите хора са го посъветвали да гласува за него.

Деймиан остана доста учуден.

— Заплашили ли са го?

— По-скоро са го накарали да обещае, че ще го изпълни.

— Значи той иска на всяка цена да спечели, независимо с какви средства?

— Такива неща все още стават.

— Но в някой голям град. Мислех си, че тук е по-различно.

— Карътърс не е от тук, идва от големия град. Корупция има навсякъде. Просто не е присъщо да я има в населено място, където всички се познават. Въпросът обаче е защо Джак лъже, ако наистина е близнак на Хенри. Или се представя за него?

— Да не би да мислиш, че нарочно ни заблуждава, за да има време да избяга?

— Не, не мисля, че ще избяга, по-скоро ще ни премахне от пътя си, ако му попречим до довърши делото си.

— Значи да очакваме неприятности.

— По-скоро да.

— Тогава няма смисъл да ходим чак до Сандерсън, за да изпращаме телеграма.

— Не, има, така ще докажем, че сме в правото си да искаме обяснения. Между другото ти вчера не попита за името на лелята. Знаеш ли го?

— Да, тя беше разпитана след изчезването на Хенри. Кълнеше се, че той не е способен да извърши подобно нещо, че е невинен, но това е разбираемо — той цял живот се грижи за нея, не бих се учудил, ако го прикрива.

— Не е ли споменала, че има брат близнак?

— Не, но и никой не я попита. Въпросите бяха свързани само с неговото изчезване.

— Тогава да тръгваме — колкото по-бързо изпратим телеграма, толкова по-скоро ще получим отговор.

— Значи ти мислиш, че Джак е Хенри?

— Не, мисля, че знае къде е брат му.

— Да не би да ми предлагаш да се откажа от преследването?

— Само в краен случай.