Само ти

Четиридесет и шеста глава

Деймиан се чувстваше ужасно — колкото повече пътуваше, толкова повече ненавиждаше Джак Карътърс. Дори мисълта, че престъпникът ще отиде в затвора, не го успокояваше. Защо просто не беше избягал с откраднатите пари, както правят крадците? Защо му е трябвало да натопи брат си? Защо е трябвало да убие баща му…

Джак Карътърс заслужаваше всякакво наказание, но защо Деймиан трябваше да страда?

Джак въобще не съжаляваше, ако се съди по поведението му, по-скоро се гордееше, непрекъснато се усмихваше самодоволно и при всеки удобен случай говореше за онова, което беше извършил. Деймиан не можеше да се освободи от присъствието му, защото нямаше друго купе във вагона. Но когато стигнаха Сейнт Луис, Мисури, той реши да наеме друг вагон, в който купетата да са отделно и поне за малко да остане сам със себе си.

Няколко часа му бяха необходими, докато уреди всички подробности по наемането на вагона и когато се върна, Джак Карътърс беше избягал…

Най-малко това беше очаквал. Беше предвидил всичко, но бягство… Джак Карътърс беше с белезници и на ръцете, и на краката, вързан за седалката. Вагонът беше заключен и само носачът на гарата имаше ключ. Освен Деймиан. Носачът не беше учуден — всичко можеше да се очаква от човек като Джак Карътърс. Гаровият служител беше ходил да навести роднините си — вероятно тогава е избягал Джак. Деймиан откри няколко свидетели, които бяха чули шума от чупене на пейката във влака. Един мъж му каза, че е видял човек с описанието на Джак да се прехвърля през прозореца и да бяга. Лошото беше, че Сейнт Луис беше голям град и той лесно можеше да си намери скривалище.

Деймиан отиде при местния шериф, който веднага му оказа съдействие, но не успяха да намерят Джак Карътърс.

Тогава реши да се свърже с детективите в Ню Йорк и с тяхна помощ получи подкрепата на няколко техни колеги от Сейнт Луис. След седмица Деймиан вече знаеше, че Джак Карътърс е в Чикаго, Илинойс. Явно беше решил да се покрие в обширния Див Запад. Чикаго беше почти толкова голям град, колкото и Ню Йорк.

Не знаеше откъде да започне. За първи път беше в Чикаго. Спомни си, че някъде тук беше и майка му, може пък и да отиде да я види — сега не му се мислеше за това.

Мислеше непрекъснато за Кейси. Още й беше ядосан за начина, по който избяга от него — без да го предупреди, просто се измъкна от стаята, дори не се сбогуваха.

А така му се искаше да поговорят за брака или по-скоро за развода. Беше вбесен от съдията, който си играеше със законите и с хората. А и бракът беше фарс. Разводът също.

Деймиан беше решил да й предложи истински брак, но само няколко часа след като й даде парите, тя изчезна. Дали бързаше да се освободи от него? Толкова ли не можа да изчака сутринта? Той провери всички купета на влака, но от нея нямаше и следа.

Изминаха няколко седмици, а той все още мислеше за нея. Детективите започнаха издирването на Джак, но без него… Ако Кейси беше тук, той щеше да тръгне с нея по следите на Карътърс. Но нея я нямаше…

Тази мисъл го накара да подскочи — Кейси трябваше да дойде тук, в Чикаго! Той й беше платил да залови Джак Карътърс, за да го подведе под съдебна отговорност, но убиецът беше избягал — значи тя трябваше да довърши работата си…

Но как да я открие, като не знаеше къде живее, нито как се казва! Тя дори не използваше истинското си име, а някакви инициали „К. С.“ Същите бяха изписани и на седлото й…

Ето това беше — инициалите на седлото…

Нали и Били Алкот я беше качил на влака, за да се прибере в ранчото си, някъде близо до Уако. А Деймиан знаеше, че конят й беше подарък от баща й. Значи ще трябва да провери това ранчо…

Имаше и друга причина, поради която тръгна веднага за Тексас, но той все още й беше обиден и не искаше да си признае. Пък и кой знаеше дали щеше да я открие, може би само си губеше времето. Но по-добре така, отколкото да седи в хотелската си стая и да чака детективите да се върнат с новини. Джак Карътърс може дори да е сменил името си — беше все едно да търсиш игла в купа сено.

Деймиан се надяваше Кейси да го разбере.