Само ти

Двадесет и шеста глава

На следващата сутрин Деймиан беше силно изненадан — Кейси изглеждаше различна. Всеки път, когато го погледнеше, страните й порозовяваха. Не можеше да си обясни защо, но това предизвикваше у него странно вълнение.

Мислите и чувствата на Кейси бяха в пълен хаос, но това беше естествено и разбира се, свързано с всичко, което бяха преживели вечерта.

Той се чувстваше по същия начин. Искрено се надяваше тя да не съжалява, по-скоро той трябваше да съжалява, но нищо такова не усети.

Предишните му сексуални отношения с жени бяха винаги временни. Просто прекарваше по няколко часа с тях, след това се връщаше вкъщи, в неговото легло. Не се замисляше дали ще ги види отново, това нямаше никакво значение за него. Кейси беше първата жена, с която остана през цялата нощ. Докато пиеха кафето си на сутринта, непрекъснато се чудеше какво да направи, че тя да не бъде толкова объркана и притеснена.

Искаше отново да правят любов на сутринта, искаше да преодолеят заедно напрежението, което с трудност бяха подчинили и двамата през нощта. Желаеше я силно, но тя изглеждаше толкова крехка и изтощена, че сам се отказа. Той беше отнел девствеността й… Щеше да почака няколко дни, не искаше да й причинява болка, не искаше да я нарани, не и нея…

През цялото време, откакто беше разбрал, че е жена, се опитваше да я съблазни. Непрекъснато мислеше, че трябва по-скоро да намерят мирови съдия. Този измислен брак го дразнеше, но въпреки това, продължаваше да се опитва да я съблазни… Имаше законното право да я притежава, желаеше я до полуда… Трябваше да я притежава, макар и против волята й… Страдаше дори при мисълта за нея, а после се извиняваше, защо ли?!…

Не съжаляваше за случилото се. Тя го беше възнаградила с такава наслада, каквато досега не си беше представял. Тя беше самата страст. Тя разкри чувствата си, които бяха истинска мистерия за него и той й беше благодарен…

Късно следобед стигнаха Калтърс. Градът беше толкова малък, че човек никога не би го нарекъл така. Имаше само два квартала, третия тепърва го изграждаха. Търговията обаче беше доста развита. Приличаше на всички останали градове, през които бяха минали, с тази разлика, че тук цареше спокойствие. Децата играеха на улицата, без да се страхуват, нямаше и следа от оръжия или стрелби. Имаше повече от една кръчма. Видяха няколко църкви, докато яздеха по улиците.

Веднага щом пристигнаха, Кейси попита къде могат да се нахранят. Чудно, но за първи път тя предпочете най-напред да хапнат, след това да се настанят. Наблизо видяха малък хотел. Очакваше всеки момент да му каже, че тя ще се настани там, а той може да отиде в по-добър хотел, такъв, какъвто му подхождаше. Нямаше да й противоречи. Трябваше да уважава решенията й. Трябваше да се подчини.

Разделиха се, след като прибраха конете. Уговориха се да се срещнат на вечеря, за да обсъдят как най-бързо да намерят Хенри.

Деймиан отиде в хотела си. На рецепцията видя вестника — от първата страница му се усмихваше лицето на Хенри. Деймиан се сащиса. Карътърс се беше кандидатирал за кмет, изборите бяха след няколко седмици. Продължи да чете. Имаше и други кандидати, но този без съмнение беше Хенри. Статията беше изцяло политическа, нямаше нито дума за Карътърс като личност. Дори не се споменаваше първото му име, но в такъв малък град сигурно смятаха, че то е излишно, та нали всички се познаваха.

Деймиан имаше две възможности — да намери незабавно Карътърс и да приключи с него или да отиде при Кейси, за да вземе и нея. Не можеше да я лиши от възможността да присъства на първата им среща. Беше й задължен, не трябваше да я пренебрегва, най-малко сега.

Лесно стигна до хотела й. Не беше чак толкова лош. Една млада дама веднага му посочи вратата на Кейси — сигурно не знаеше, че е жена. Когато влезе вътре, стаята беше празна. Отнякъде се чуваше плисък на вода.

Другата врата беше затворена. Деймиан нетърпеливо почука:

— Вътре ли си, Кейси?

— Какво правиш тук? — попита, вместо да отговори тя.

— Облечена ли си?

— Почти. Тъкмо щях да се къпя.

Мисълта да се изкъпе с нея в горещата вана измести желанието му да отмъсти на Хенри по най-бързия начин. Чудеше се само дали вратата беше заключена. Тъкмо да тръгне към нея, и думите й го спряха:

— Още ли си тук?

— Да.

— Не каза защо си дошъл?

— Хенри е в града.

— Знам.

— Как така знаеш?

— Предполагам, че и ти си видял вестника със снимката му на първата страница.

— И ти предпочете най-напред да се изкъпеш, вместо да дойдеш и да ми кажеш?!

— Той няма да избяга, Деймиан. Ще бъде все още тук, дори и след като се изкъпя.

— Но аз няма да чакам.

Деймиан отвори вратата на банята, но остана крайно учуден. Кейси беше облечена, единствено пончото й не беше на нея.

— И за къде бързаш?

— Не смяташ ли, че прекалено дълго търсихме Хенри, та още да чакаме?

— Не, не чак толкова дълго.

Кейси се обърна и потърси оръжието си. Докато закопчаваше колана си, добави:

— Сети ли се да разпиташ къде можем да го открием?

— В бара на Барнет. Довечера ще държи реч там.

— Не е лошо, като за начало. Точно баровете са мястото, където човек може да завърти бизнес, да побъбри с някого и да изпие едно питие.

Кейси се изкашля многозначително и после се засмя.

— Хайде!

— Какво?

— Да вървим да се позабавляваме — добави съвсем сериозно тя.

Никакъв намек за близост нямаше в думите й.

Деймиан се наведе към нея, бързо я целуна по бузата и каза, докато тя все още го гледаше слисана:

— Това наричам аз забавление.

Кейси се намръщи, грабна пончото си, но вече се беше изчервила и не можа да прикрие смущението си. Обърна се назад, погледна към банята, после като че ли разбра какво трябва да направи и каза със сериозен глас:

— Е, време е да приключим това, заради което сме тук.