Само ти

Осма глава

Още малко и щеше да спи в удобно легло. Кейси не знаеше, че по време на пътуването се беше отдалечила доста на север от Канзас. Не предполагаше, че ще свърши храната, преди да стигне града, но след като имаше грижата за още три гърла, трябваше да се досети.

Днес тръгнаха по-късно от обикновено, защото беше отишла на лов. Не останаха нито консерви, нито палачинки от вечерта, за да могат да закусят. Във всеки град, през който минаваше, Кейси купуваше толкова храна, колкото да й стигне до следващия. Не беше прибавила към сметките си изхранването на един загубил се гражданин и двама нападатели на дилижанси. Затова вместо да пристигнат рано, в Кофивил бяха към обяд.

Кофивил беше малък търговски град, но имаше две банки. Докато яздеха към шерифската служба, Кейси видя най-напред Първа национална банка, а до нея беше банка Кондън. И двете се намираха срещу шерифската служба. Кейси реши да огледа наоколо, за да си избере подходящо място, откъдето да може да наблюдава сградите.

Имаше много хора на улицата, повечето бяха завързали конете си пред банките. Кейси също остави конете си там, но всичко това не й хареса. Тревожеше я фактът, че ако обирът почне сега, на крадците ще им трябват места за конете, за да могат по-бързо да избягат, тоест щяха да ги завържат или пред входа, или отстрани. Но ако дойдеха сега, щяха да видят, че е много оживено и можеше да се откажат. От една страна, това беше добре дошло за града, но от друга — не, защото нямаше да бъдат натикани зад решетките. Кейси трябваше да види портретите им, за да не ги обърка. Все още държеше да ги залови.

Засега беше спокойно. Кейси реши да предаде двамата престъпника на шерифа, за да се заеме веднага със следващата банда. Все още не беше решила дали да каже на шерифа, че предстои обир, защото имаше вероятност той да й благодари и сам да се заеме със случая, за да спечели слава и пари. Можеше и да не й повярва, което беше другата вероятност, тъй като бандата на Далтън не беше известна с банкови обири, а с нападения на влакове. Освен това Кейси знаеше добре на какво е способна, но не знаеше възможностите на противника, пък и бандитите бяха доста на брой. Ето защо Кейси реши още веднъж да премисли дали да каже, след като се срещне с шерифа.

Появяването им привлече вниманието на мъжете, които се бяха събрали там: яздеха по двама на кон, а Билибоб и Винс, бяха здраво завързани. По-смелите се притекоха на помощ, свалиха крадците и ги вкараха при шерифа. Както Кейси очакваше, така и стана — и двамата бяха в списъка на издирваните и имаше награда за тях. Нападението на дилижанса на Деймиан не беше първото им престъпление, така че не се наложи той да дава показания. Единственото, което не се знаеше, беше за потрошения дилижанс и за изчезналия кочияш. Неизвестно защо, всички решиха, че именно Деймиан е заловил престъпниците. Това ядоса Кейси. Само защото той беше по-едър и по-висок, а тя по-ниска и по-млада! Много глупава ситуация — първите впечатления винаги са погрешни! После шерифът осъзна грешката си… Кейси отиде да се сбогува с Деймиан.

— Късмет! Ще ти трябва по-нататък при пътуването! — каза тя и протегна ръка.

— Ще гледам да не си създавам неприятности, поне докато стигна Тексас — отвърна той.

— Да, сега ще си сам ловец. Успех!

Деймиан стисна ръката й по мъжки.

— Благодаря ти за помощта, Кейси! Сигурно нямаше да стигна до тук, ако не бях видял огъня ти.

Този въпрос беше спорен според Кейси, но не му беше времето сега да го разискват. Прибра ръката си бързо, неговото докосване отново предизвика смущение у нея и тя се изчерви. Изглежда Деймиан не обърна внимание на това, вече тръгваше. Огледа улицата и пое. Сигурно щеше да отседне в някой хотел.

— Сбогом! — провикна се Кейси и се върна при шерифа.

Едва ли щеше да го види повече. Вероятно щеше да се настани в най-скъпия хотел, тя ще потърси най-евтиния; той щеше да отиде на театър, ако има представление, тя — в някоя кръчма, за да събира информация за престъпниците. Най-добре за него беше да се прибере вкъщи. Запада не беше гостоприемен за хората, които не са израснали там. Дали го беше разбрал, дали си беше извлякъл поука от случилото се?! Не, по дяволите! Всички, които идваха от Изтока, бяха от друго тесто. Гледаха на нещата по друг начин, почти не знаеха как да оцелеят, ако попаднат в трудна ситуация…

Усети, че отново мисли за този мъж, а не биваше.

Спомни си, че още не беше решила да каже ли на шерифа за обира или не. Щеше ли той да обърне внимание на думите й или нямаше да повярва на едно „младо момче“, което често беше залавяло престъпниците пияни или заспали, понеже нямаше друг начин да се справи с тях. Не искаше да разкрива тайната си. Сигурно никога нямаше да си признае — колкото по-малко хора я познават, толкова по-добре. След около двадесет минути шерифът беше оформил документите и й каза да отиде на другата сутрин, за да си получи парите — двеста долара. Не бяха много, но достатъчно за Кейси, а Билибоб и Винс щяха да бъдат съдени.

Кейси отново се замисли да каже ли за обира или не. Докато се колебаеше, се чуха изстрели. Шерифът и помощниците му се втурнаха навън. Тя се надяваше, че бандитите няма да пристигнат толкова рано, но надеждите й не се оправдаха. Плановете й се провалиха…