Само ти

Петдесет и шеста глава

Кейси опаковаше багажа си, когато Деймиан се върна в хотела. Беше уредил всички подробности по смъртта и издирването на Джак.

Кейси беше проверила разписанието на влаковете — следващият щеше да замине за Тексас същия следобед. Каза на родителите си, че ще пътува с него, което не им се понрави много. Те очакваха по-различен край на това пътуване — майка й най-вече.

— Ще се въздържа от коментар… — заяви Шандос.

Той все още не беше сигурен, че именно Деймиан е мъжът, който ще направи дъщеря му щастлива.

Защо отново бързаше да се раздели с него? Не му беше дала възможност да помисли за други неща — като брака например. През цялото време умът му беше зает с издирването на Джак Карътърс. Истината беше, че се страхуваше от предстоящото, страхуваше се, че той не беше и помислил за брак, а тя очакваше точно това. Толкова удобни случаи имаше, а той дори не подхвърли, че иска да говори с нея за друго, освен за Джак Карътърс.

След като не го направи досега, какво значение имаше колко дни щеше да остане. Вероятно и той щеше да отпътува още същия ден…

Дойде в стаята й, за да съобщи последните новини. Вече не беше официален представител на съдебната власт… Тя дори не го покани да влезе — говореше от вратата и чак когато свърши, забеляза, че багажът й е готов.

— Тръгваш ли вече?

— Защо не?

— Защо не наистина! — Той извади ръце от джобовете си и лицето му помръкна. — Мислех си, че и този път няма да се сбогуваш с мен.

— Да не съм пропуснала да свърша нещо — нали искаше помощта ми за Джак? Това вече е уредено. Но ти държиш да си кажем сбогом, така ли? Смятай, че вече сме си казали.

— Кълна се, Кейси, ти винаги ме изваждаш от равновесие…

— Какво правя? — прекъсна го тя и се намръщи.

— Нищо. Нищо, по дяволите! — каза той и се обърна.

Кейси не искаше да си тръгва така. Желаеше да прекара останалата част от живота си с него, да го направи щастлив, но след като е невъзможно… Имаше още нещо, което трябваше да му каже…

— Деймиан?

Той се обърна толкова бързо, че почти подскочи. Трябваха й няколко секунди, докато успокои дишането си. Не забеляза, че и той полагаше същите усилия.

— Не исках да те занимавам, когато умът ти беше толкова зает с Джак, но просто нямам друга възможност… така че… онази нощ, когато майка ти ни последва и дойде в стаята ти.

— Какво? — Само при споменаването на бившата мисис Рътлидж лицето му ставаше напълно безразлично.

— Тя плачеше, когато се обърна, за да си тръгне, Деймиан.

Той се спря, после пребледня. Кейси продължи:

— Това ми подсказва, усетих го, че все още те обича… Длъжен си да разбереш какви чувства изпитва тя към тебе, преди да напуснеш града. Имам адреса й, взех го на своя глава, но…

— Ще дойдеш ли с мен?

Не очакваше, че ще я помоли за това. Искаше само да се съгласи да говори с майка си.

— Защо?

— Защото не искам да ходя сам при нея.

Сърцето й се сви. Как да му откаже?

— Добре. Сега ли?

Той кимна.

— Сега! Иначе ще се разколебая.