Само ти

Тридесет и седма глава

Това беше достатъчно. Съдържателят на бара набързо извади оръжие на тезгяха. Тяхното оръжие. Значи те никога не са се разделяли с пистолетите си, просто не ги носят в ръцете си.

Решиха да започне Мейсън. Братът на Джед стоеше настрани обиден и непрекъснато хленчеше. Но Джед не искаше да рискува — трябваше му най-бързият стрелец.

Всички взеха оръжието си — дали битката щеше да бъде честна?! Предложиха и на нея. Нямаше да се учуди, ако пистолетът беше без патрони. Тя отказа и извади своя.

Искаше й се да смени дрехите си, но едва ли някой щеше да го одобри. Самият факт, че изважда револвер от колана си, беше странен… Странна беше и модната й рокля. Но мъжете едва ли подозираха, че тя разбира от оръжие, по-скоро очакваха с нетърпение да я надупчат на решето…

Кейси излезе по средата на улицата. Мейсън се появи последен от групата. Беше висок слаб мъж с дълга черна коса, която опираше до тесните му рамене. Носеше шапка с малка периферия. Хвърли палтото си, без да обръща внимание на студения октомврийски ден. Под него беше с копринена жилетка — същата като костюма му. Изглеждаше странно с колана с пищови.

Улицата моментално се опразни, като че ли местните хора знаеха какво следва. Сигурно за знак им служеше появата на въоръжена банда. Кейси се зачуди колко ли кръв се е ляла тук.

Ако баща й беше тук, щеше да й помогне — да залавяш престъпници е едно, но сега… Беше я научил каква важна роля в такъв момент играе елементът на изненадата. Когато залавя престъпници тя дори не им дава възможност да се възползват от оръжието, което носят, а нейното винаги беше заредено…

Сега ситуацията беше друга. Срещу нея стоеше човек, който беше готов да стреля. Знаеше, че стреля добре както надалеч, така и наблизо. Беше и много точна, но Бъки и приятелите му бяха казали, че Мейсън е най-бърз.

Дланите й се изпотиха. Честно казано, беше сглупила. Ако имаше достатъчно време, сигурно щеше да измисли нещо, за да се измъкне от ресторанта. Можеше например да започне да крещи — все някой щеше да я чуе и да дойде да я спаси. Защо имаше чувството, че е тръгнала на явна смърт?

Мейсън изглеждаше абсолютно спокоен, за него това беше нещо обичайно, той беше свикнал.

Кейси реши, че не трябва да показва чувствата си, но всъщност беше толкова нервна, колкото никога досега през живота си.

Погледна Мейсън в очите — студени и невъзмутими. Нямаше да се поколебае да я убие, както беше убивал и друг път.

После изведнъж всичко се преобърна, не можа дори да разбере какво става… Мейсън се строполи. Значи все пак беше научена на нещо.

Кейси изтупа роклята си и изстреля още един куршум. Тогава заваля дъжд от куршуми от всички страни. Не стигаха до нея, но тя не можеше да разбере откъде идват. Явно някой в града, който не обичаше особено Джед и бандата му беше дошъл да я защити. За щастие, успя да извади пушката си и стреляйки непрекъснато, стигна до вратите на ресторанта. Скри се зад една колона и чак тогава видя Деймиан. Лицето му искреше от ярост.

— Не сега! — каза му тя, защото знаеше, че веднага ще започне да й крещи.

Деймиан отиде до прозореца отсреща и продължи стрелбата. Едва сега Кейси видя какво става на улицата. Елрой Бенчър вероятно не беше успял да се прикрие навреме, защото беше получил куршум в коляното и се превиваше от болка пред вратата на бара, стенейки с ужасен глас.

Кандиман беше проснат на стъпалата — изглеждаше мъртъв. Мейсън беше все още на улицата, проснат в праха. Дали беше мъртъв, не можеше да се разбере. Другите трима бяха успели да се скрият в бара, един от тях все още стреляше иззад вратата.

— Май паметта ти се е върнала вече? — попита я Деймиан между два изстрела.

— Никога не съм я губила.

— И какво мислеше, че правиш тук?

Значи нямаше да изчака да приключат стрелбата?!

— Не съм имала намерение да предизвиквам съдбата, ако това имаш предвид. Просто разполагах с достатъчно време, за да убия всичките, докато те чакам да дойдеш. Мислех, че Джак ще се разкрие: такива неща стават, когато пред мъжете се появи жена, или аз не приличам на такава?

— Ти наистина ли си мислеше, че не са те познали? — стрелна я с яростен поглед Деймиан.

Кейси едва се сдържаше да не му изкрещи.

— Когато дойдохме тук за пръв път, те не ми обърнаха никакво внимание. Ти им съобщи, че ще арестуваш Джак, че ще изземеш парите им и всички погледи бяха насочени към теб. Аз не се намесих тогава. Така че, мисля си, кой ли ме е забелязал? Освен това Джак беше убеден, че ще им покажа някои трикове, и прие.

Деймиан замълча задълго. Огледа улицата, изстреля няколко куршума и каза:

— Ти… Изглеждаш страхотно с тази рокля!

— Празни приказки! Изглежда си падаш по празните приказки!

— Моля? Аз ти правя комплимент, а ти ме обиждаш.

— Не, чувствам се като пълна глупачка, затова се нахвърлих върху теб. Ти свърши куршумите, нали?

Цяла кутия с патрони се плъзна по пода до краката й — подарък от изплашения готвач. Сега вече можеше да помисли как да приключи всичко това.

— Може би ще е по-добре един от нас да отиде зад бара, за да не могат да избягат — предложи тя на Деймиан и започна да пълни патрони в дамската си чантичка.

— Един от нас, ти ли? Забрави! Вече няма да те изпускам от очи, така че не си го и помисляй дори. Къде, по дяволите, е шерифът, когато имаме нужда от него?

— За риба, но по-добре, че го няма. Ако беше тук, щеше да е на тяхна страна.

— Проклети да са!

— Защо?

— Току-що видях един да преминава от другата страна на бара, значи все пак мислят да бягат?

Кейси отново огледа улицата. Изстреля един куршум, но никой не отговори на огъня.

— Значи само един, а?

— Само един видях. Другите сигурно са преминали преди това.

— Няма да се показваме оттук. Какво ще кажеш да се измъкнем от задната врата и да ги причакаме пред конюшнята?

— Съгласен. Хайде!

Конюшнята се намираше на около две пресечки от мястото, където се намираха. Можеха наистина да ги пресрещнат, ако излязат; Деймиан поне се надяваше да стане така.

Кейси все още беше ядосана на Деймиан заради думите му към нея. И той беше ядосан — когато дойде, я намери в центъра на престрелката. Не си беше загубила паметта, поне засега. По-късно щеше да му каже, че носенето на рокля не ограничава възможностите на една личност.

Конюшнята беше от тяхната страна на улицата, зад нея беше оградата на мястото за тренировки. Дали Джак и хората му бяха там или… Собственикът слагаше сеното в хамбара.

Когато се вгледа по-внимателно, Кейси видя, че лицето му беше нервно. Трябваше да приготвят оръжията си, опита се да каже на Деймиан да бъде нащрек, но той беше много напред. Конярят се втурна навътре и Деймиан се затича след него. Кейси реши да тръгне в противоположната посока и точно тогава се натъкна на Джак. Той опря пистолет в шията й и изсъска:

— Хвърли го!

Това беше най-ужасното нещо за Кейси — да хвърли оръжието си. Нямаше време да мисли какво друго може да направи. Хвърли пистолета на земята и Джак я блъсна да падне на колене. Колко много сила беше събрал в себе си този дребен човек!

— Върни се, Рътлидж, ако не искаш младата лейди да пострада! Взимаме я със себе си! Ако ни последваш, ще я убием.

Деймиан се загледа в тях: искаше да разбере дали може да улучи Джак, без да нарани Кейси, но тя беше по-висока и дребосъкът се криеше зад нея. Тъкмо щеше да му подхвърли оръжието си, когато изведнъж се появиха братята Пейсли. Ако искаше да запази живота й, трябваше да внимава да не го обезоръжат.

Тръгнаха с нея — Кейси на коня на Джак, а другите отстрани. Не очакваха Деймиан да ги последва и той не го направи.

Нещата се усложниха. Сега беше моментът да се увери доколко Деймиан държи на нея или предпочита да я зареже… Дали щеше да я спаси?!