Само ти

Петдесет и четвърта глава

Два дни по-късно Деймиан отново вечеряше с родителите й. Кейси пристигна точно по време на десерта, за да им съобщи новините, които беше научила. Дори не се беше надявала, че толкова скоро ще има резултат от издирването на Джак Карътърс…

Още помнеше последния си разговор с Къртни.

— Ще му помогнеш, нали? — я беше попитала майка й.

— Да.

— Защо?

— Защото трябва да довърша това, което започнах.

— Само по тази причина ли?

— Не! — призна Кейси с въздишка.

Къртни затропа с токчета от нетърпение.

— Не ме карай да те принуждавам насила…

Кейси седна на леглото й.

— Ще послушам съвета ти, мамо. Донякъде. Ще му дам възможност да ми предложи брак, но ако не го направи, тогава ще се откажа от него. Не ме прекъсвай, мамо, точно това ще направя!

Къртни като че ли не беше много съгласна, но се примири. Кейси мислеше, че ще има достатъчно време, за да разбере какво смята да прави Деймиан. Няколко пъти я беше гледал настойчиво, но като че ли го интересуваше единствено намирането на Джак.

Ето, че тя го откри.

Не се извини за закъснението си, просто седна и каза:

— Открих Джак.

Шандос кимна, горд от нейния успех. Къртни се намеси предпазливо:

— Ами аз дори не съм започнала с покупките!

На което Шандос отговори:

— Какви покупки?

Деймиан обаче не ги слушаше, той очакваше разказа на Кейси:

— Вече? Сигурна ли си?

— Не съвсем, не съм го видяла с очите си, но по описанието и времето на пристигане тук съвпада.

— Но как го откри толкова лесно? Моите детективи не…

— Не бъди строг с тях. Не са имали късмет, пък и сигурно не са питали за нещата, за които аз се сетих.

— Например?

— Открих, че се е настанил в хотел до реката. Беше там само няколко дни, но достатъчно, за да го проследя. Разпитах всички, които са били свързани с него или са обслужвали стаята му.

— Но моите детективи провериха всички хотели в града. Ако беше прочела докладите им, щеше да разбереш.

— Ако бях прочела докладите им, нямаше да бъда толкова бдителна и нямаше да претърся всички хотели. Но ти не ме слушаш, Деймиан. Казах, че всичко е въпрос на късмет. Джак се е хранил единствено в стаята си. Един мъж на име Милтън Луис е почиствал стаята му, но се разболял и брат му го сменил. Само един от служителите на хотела знаел за това — Луис. Много често боледувал и го предупредили, че ще го уволнят. Затова не казали на собственика.

— И той е човекът, който ти е казал за Джак, така ли?

— Не, но го подозирам, защото само той не се показа в деня, когато разпитвах останалите. Сигурно не е искал да ме лъже — двамата с брат си си приличат много, затова го е сменил…

— Значи е трябвало да разпиташ брат му, а не самия Милтън.

— Точно така. Милтън ми даде адреса и името. Може би Джак се е досетил, че той е по-различен от брат му и щял да разкрие измамата: тогава Милтън му признал. Сигурно Джак е решил, че това е достатъчна причина, за да го принуди да му помогне — тъй като няма да се връща в хотела, няма да може да го изложи на опасност.

— Но как му е помогнал?

— Искал да му намери къща, която той да наеме без да има нужда самият Джак да обикаля службите за настаняване.

— И той го е направил?

— Да, още същия ден, Джак бил доста притеснен; всъщност предоставил му своето жилище. Той решил да се върне при брат си, докато намери друго. Искал Джак да спре да го заплашва. Но Джак не харесал жилището му, не било от класа, и съгласил се да остане там временно, докато се преустанови издирването му.

— Още ли е там?

Кейси кимна.

— Да, според собственичката. Сега Джак се нарича Марион Адамс — сигурно мисли, че така ще ни заблуди, името повече подхожда на жена. Явно иска да прикрие следите си и смята, че е успял.

— Ами какво чакаме тогава? — каза Деймиан и стана.

— На сутринта — отговори тя.

— Защо?

— Защото по това време го няма. Проверих!

И двамата мъже се намръщиха.

— Провери ли наистина? — не вярваше Шандос. — Ако си почукала на вратата му, ще те заключа в стаята ти.

— Татко…

— И ти ли мислиш същото — че ще залови Джак сама? — попита Деймиан баща й. — Предупредих те, Кейси, няма да те изпусна от очи.

— Ще спрете ли и двамата? Нямам желание да се правя на героиня с голи ръце. Не, не почуках. Стаята му е на третия етаж. Собственичката ми каза, че го няма. Тя непрекъснато следяла наемателите си, но ми позволи да се кача на втория етаж — хвърлих камъче по вратата му, изчаках, но той не се показа. Тогава прибрах камъчето, за да не се чуди откъде се е взело.

— Ако си беше дошъл, докато си била там, можеше да те нападне в гръб.

Деймиан искаше тя да разбере на какъв риск се е изложила…

— Да, но нямаше да ме познае.

— Добре! — съгласи се Деймиан. — Но аз мисля, че няма нужда да чакаме до сутринта. Той все ще се прибере по някое време и аз искам да бъда там. Защо не? Кейси отново кимна.

— Много е тъмна тази сграда, има само едно прозорче до неговата врата, но оттам не влиза светлина дори през деня, какво остава през нощта! Лампата в коридора е счупена, а има по два изхода до всяка стая. Прекалено много места за скривалища, не мислите ли? Противопожарната стълба пък отива на покрива. Смятам, че това не може да стане, ако не е светло. Призори, на разсъмване или през деня е по-лесно да бъде заловен.

— Не ни остава друг избор — предаде се Шандос.

— Не, никакъв — допълни Деймиан.