Само ти

Четиридесет и първа глава

Докато предадат тялото на Джед на погребалната служба, Кейси и Деймиан предизвикаха истинско събитие за града — Джак и Джидро стояха вързани по средата на улицата. Тълпата ги ругаеше, недоволството растеше. Сега Джак вече не беше кандидат за кмет и не можеше да ги заплашва, хората дадоха воля на думите, които толкова време бяха преглъщали. Когато попаднеха в ръцете на закона, престъпниците винаги бяха оплювани. Днешната утрин в Калтърс не беше по-различна. Виковете подсетиха шерифа, че е крайно време да поеме задълженията си и той се показа. Деймиан му обясни, че Джидро е единственият, за когото трябва да се погрижи. Елрой беше тежко ранен и не можеше да избяга, защото беше прикован на легло. Джак щеше да бъде предаден на съда в Ню Йорк, за да го съдят за убийство, а Деймиан беше упълномощен представител на властта и щеше да го съпроводи.

Точно тогава той извади някакъв документ — Кейси не вярваше на очите си — Деймиан беше упълномощен за официален представител на съдебната власт. Защо не й го беше показал досега? Значи наистина беше такъв!

Беше много изненадана, макар и приятно. Даже по вида му личеше, че е високопоставена личност — отново носеше модния си костюм.

Тръгнаха към Сандерсън, откъдето щяха да вземат същия влак, към който беше прикрепен специалният вагон на Деймиан. Щяха само да се отбият в банката, за да си уредят сметките.

Кейси не искаше да пътуват заедно, не можеше да свикне с мисълта, че това беше краят. Реши, че ще бъде по-добре да стои настрани от него. Ако случайно уловеше погледа й, тя просто щеше да се престори на заспала. Пътуването отново беше прекъснато в Лангтри, но този път решиха да не отиват на хотел. По разбираеми причини никой от тях не искаше да са срещне със съдията Бийн.

За тяхно най-голямо учудване той беше запомнил вагона и не след дълго приставът почука на вратата. Кейси категорично отказа да седне отново на подсъдимата скамейка. По-скоро би се качила на Стария Сам и би поела сама, далече от Бийн и свитата му. Но Деймиан вече нямаше кон, а и Джак беше с тях — не можеха да се качат и тримата на нейния кон. Нямаше изход, трябваше да отидат при съдията.

Всички бяха в бара и пиеха обичайните си питиета. Приставът отиде и пошушна нещо на Бийн. На лицето му се изписа учудване. Каквато и да беше причината за поканата, сега, след тази новина, Бийн имаше нужда от голяма глътка силно питие.

— Приставът току-що ми каза, че водите затворник с вас. Онзи, когото търсихте ли?

— Да — отговори Деймиан.

— По дяволите!

Бийн се засмя. После погледна към приятелите си и добави:

— Май ще трябва да се приготвим за обесване, момчета.

— Страхувам се, че не. Имам пълномощията да заведа този престъпник в Ню Йорк и да го предоставя на щатския съд по обвинение в убийство. — Докато говореше, Деймиан извади пак същия документ и го показа на съдията.

Бийн определено беше разочарован.

— Да, за съжаление, много жалко, щеше да ми бъде приятно да го обеся.

Деймиан прибра документа и каза:

— Благодаря, Ваша Светлост, и ако нямате нищо против…

— Чакай, още не съм свършил! Вие още ли сте женени?

Кейси веднага побърза да отговори. Още помнеше колко дълго разпитваха за съдия, който да ги раздели.

— Само защото не намерихме друг съдия, който да развали брака ни, Ваша Светлост.

— Не случайно ме наричат единствения законодател на всички пекос, мадам. Като тръгнахте, се размислих: свърших си работата, защото вие пътувахте в пълен грях. Забравих да ви кажа, че мога и да разваля брака ви пак срещу пет долара. По лицата ви личи, че бързате да се освободите, така че единственото, което мога да направя сега е да ви помогна отново. По силата на закона, който представлявам, обявявам ви за разведени! Пет долара! Плати на пристава!

Бийн удари с чукчето по масата.