Само ти

Петдесет и осма глава

Доброто винаги следва лошото и обратно, мислеше си Деймиан, докато тичаше към хотела — сам. Никой не може да има всичко на този свят, но той искаше…

От една страна, душата му беше спокойна — след като поговори с майка си, като че ли от гърба му падна неимоверно тежък товар, който го беше притискал години наред. Едва сега научи, че не е бил изоставен, нежелан, както беше мислил. Сега беше част от живота й и повече нямаше да позволи да се разделят…

От друга страна, съществуваше Кейси — объркваше чувствата му, а после изчезваше.

Когато се раздели с майка си, се надяваше, че Кейси ще го чака във файтона, но нея я нямаше. Беше накарала кочияша да я закара до хотела, а после да се върне за него. Никаква бележка.

Отново нищо.

Беше напуснала хотела. Това беше последната му надежда… Беше заминала за гарата. Беше го изоставила.

Докато се приближаваше към влака си припомни лудото препускане след Джак — беше накарал кочияша да пришпори конете. Не можеше да изпусне възможността да види Кейси отново само заради натовареното движение. Добре, че гарата не беше далеч, но за нещастие беше много голяма.

Деймиан се опитваше да стигне до влака, който щеше да потегли на юг, но тълпата не го пускаше да мине. Забеляза Шандос и се насочи към него.

Мъжът изглеждаше доста учуден.

— Не можах да склоня Кейси да се сбогува с тебе. Веднъж не й ли стигаше?

— Нейната представа за раздяла е коренно различна от моята, но какво мога да очаквам от дъщеря ти, щом ме презира?

Шандос възкликна:

— Наистина ли мислиш, че би могла да обича някой, когото презира?

Деймиан почувства сърцето си чак в гърлото.

— Да не би да ми казваш, че ме обича?

— Откъде мога да знам със сигурност? Така ми изглежда, но по-добре питай нея.

— Къде е тя?

Шандос кимна към влака, където Кейси стоеше с майка си. Къртни я беше прегърнала и й говореше нещо, което едва ли беше от значение сега. Или беше?

Вероятно и двамата бяха щастливи, че ще се приберат вкъщи, поне така каза Шандос.

— Това е най-отдалеченото място, където съм бил. Хубаво нещо е прогресът, но само ако не си в сърцето му. Поне в Тексас все още можеш да дишаш чист въздух, който няма и следа от пушека на фабричните комини.

Но на Деймиан не му се слушаше за прогреса точно сега, иначе щеше да му отговори, че е съгласен донякъде с неговото мнение. Просто искаше да стигне до Кейси.

— Мадам! — кимна той на Къртни.

— Извинете ме, мисля, че Шандос ме вика — тя забързано се отправи към съпруга си.

Деймиан не се обърна да види беше ли тръгнала, той просто грабна Кейси и я целуна — силно. Колко отдавна трябваше да го направи, а не да бъде объркан и развълнуван, както се чувстваше сега… И двамата…

— Ето това е раздяла, истинска — рече той и я пусна да стъпи на земята.

— Така ли? — попита Кейси почти без дъх. — Не бих казала. Не се разделям по няколко пъти.

— Нито пък аз, не обичам раздялата! — Деймиан наведе глава.

— Не я обичаш?

— Кейси, аз… — опита се каже нещо, но не можа. Както винаги, излезе съвсем друго. — Знаеш ли, градът ми харесва. Мисля да открия представителство на Рътлидж Импорт тук.

— Ти?

— Да! И бих искал да знам дали ще се съгласиш да дойдеш с мен до съда, когато се преместя в Уако.

— Да дойда с теб до съда? — не вярваше на ушите си. — Ще ме съдиш ли?

— Не те моля да разширяваш къщата си, Кейси. Да, да дойдеш с мен в съда — в някой от следващите дни, ще се опитам да кажа на родителите ти и да ги помоля да ни разрешат да се оженим. Един дълъг щастлив съюз ще…

— Искаш да се ожениш за мен?

Той се разсмя от изумения й поглед и каза нежно:

— Най-много от всичко желая именно това.

Кейси онемя. Мълча дълго, само го гледаше и Деймиан почувства, че ще се разпадне. Тогава го попита с недоумяващ глас:

— И какво общо има съдът, по дяволите? Попитай ме сега!

Деймиан задържа дъха си.

— Съгласна ли си?

— Кажи го!

— Да се омъжиш за мен?

— О, да. Да! — Тя се хвърли на врата му и извика още веднъж. — Да! — после изведнъж се взря в очите му и каза:

— Защо не ме попита досега?

Деймиан се засмя.

— Неувереност — това чувствах през цялото време, докато осъзная, че имам нужда от теб, че ти си всичко за мен, ти придаваш смисъл на живота ми, Кейси. Как можех да не разбера досега, че това е най-важният въпрос в живота ми, който толкова дълго ме тормозеше, че най-накрая реших да те попитам. Мислех да те попитам още на връщане от Калтърс, но ти просто изчезна и не можах.

— Ще се постараем заедно да я преодолеем тази неувереност, Деймиан. И аз бях нещастна, когато те напуснах. Можеше да ме спасиш, ти дори се опита, толкова болка имах в душата си, но не ме попита. Отговорът ми щеше да бъде същият — вече бях безнадеждно влюбена в теб.

Деймиан я притегли към себе си.

— Толкова съжалявам…

— Не, не се извинявай, просто аз още по-трудно се справям, когато стане въпрос за чувства. Мога само да говоря! Имам предвид, ако още бях нещастна и видех, че няма надежда за нас. Мисля, че просто съм се страхувала да погледна истината в лицето. Така, че ако имам някаква вина…

— Мисля, че не — прекъсна я той с усмивка. — Ако си спомниш всичките седмици на несполука, просто ще се постараем никога да не се повторят.

— Ето това е обещанието, което искам да чуя… И да те прегърна.

Имаше много повече обещание в нежната целувка, с която той й отговори: обещание за любов, която никога нямаше да изчезне…

Отдалече ги гледаха родителите й. Къртни каза на Шандос, видимо удовлетворена:

— Прилича ми на женитба.

Шандос също се усмихна и проследи погледа й, за да види дъщеря си в мига на страстната целувка:

— Нали?

Тя погледна съпруга си развълнувана и добави:

— Надявам се, че този път ще му дадеш шанс да докаже себе си, а не веднага да се нахвърляш върху него.

— Аз? — той се засмя. — Разбира се, Котешко око, не съм и мислил да направя друго.

— Разбира се, че не би постъпил по друг начин — почти без глас промълви тя.