Само ти

Тринадесета глава

Стигнаха едва привечер. Трудно беше да се каже дали това беше град, но със сигурност някой ден можеше да стане. Имаше няколко заведения до гарата: кръчма, ресторант, голям магазин за хранителни стоки, хлебарница, телеграф, а до тях — хотел само с две стаи.

Кейси отиде да докладва за обира и извадените релси, а Деймиан тръгна към хотела, за да уреди стаите. След това се срещнаха пред хотела.

— Следващият влак ще бъде едва след около седмица — съобщи тя. Беше отчаяна. — Ще им трябва доста време, докато ремонтират линията, за да може да мине влакът.

— Предполагам, че нямат дори дилижанс — въздъхна Деймиан.

— Не, но по-лошото е, че нямат и конеферма, за да си купиш кон, а най-близкото ранчо е на един ден път от тук. Не се знае, обаче дали ще имат коне за продан — не си струва да си губим времето да ходим до там.

Деймиан беше разочарован. Огледа се и каза:

— Значи сме заточени тук за цяла седмица?

— Освен ако не искаш да тръгнем с моя кон. Нямам нищо против, но много скоро Стария Сам ще се измори от двойния товар.

Деймиан се усмихна.

— Аз също имам лоши новини. В хотела свободната стая е само една, ще трябва да се настаним заедно.

Кейси изтръпна. Да бъде заедно с него в една и съща стая цяла седмица?! Една нощ би изтърпяла, но цяла седмица, не!

— Ще ти намеря кон! — каза тя и се опита да не проличи по тона й отказа за нощуването. Вече беше видяла няколко коня пред бара.

Деймиан проследи погледа й, разбра какво възнамерява да прави и категорично отказа:

— За кражба и дума да не става!

Кейси нищо не каза, а тръгна да пресича улицата. Деймиан последва Хлапето. Ако в града имаше банка, все някак щяха да уговорят цената, независимо колко висока ще бъде, само и само да се сдобие с кон. Може пък да му стигнат парите, които имаше в себе си. Той самият нямаше никакво желание да продължат пътуването с коне. Беше му добре, когато яздеше зад гърба на момчето, но да си сам на кон е съвсем различно. Не му се щеше да си припомня адските усещания…

Барът, в която влязоха, беше първата долнопробна кръчма в живота на Деймиан. Сигурно приличаше на всички останали, но Деймиан знаеше, че никога повече няма да влезе в такова заведение. Не беше много голямо, нямаше и посетители, но миризмата на прокисната бира, уиски, цигари и повръщано беше пренаситила въздуха. По пода имаше дървени трици. Три изпочупени и мръсни маси бяха наредени в средата — само едната бе заета. Към другата стая водеше странична врата, над която имаше надпис: „Всякаква храна ще намерите единствено тук!“ Вътре имаше само две маси — вероятно посетителите рядко влизаха там. Кейси се беше изправила до бара. Начина, по който стоеше, подсказваше, че тук се чувства като у дома си. Деймиан поклати глава и се замисли: „Трябва да има закони, според които да не се допускат малки момчета в такива заведения и най-вече да не им сервират спиртни напитки“. Когато отиде до бара, момчето вече си беше поръчало и се запъти към най-близката маса.

На съседната трима мъже играеха карти. Парите за залозите бяха до ръцете им. Те погледнаха към Кейси, но явно не бяха впечатлени. Когато Деймиан се появи, и тримата втренчиха поглед в него.

Кейси се обърна към тях и попита:

— На кого е понито отвън?

— Трябва да е моето, друго пони там няма — каза младият мъж с голяма брада.

— Съгласен ли си да се обзаложим?

— Обзалагам се само когато съм в настроение — отвърна той, погледна картите си и се засмя самодоволно. — Точно сега ми дойде настроението.

— Имам нужда от още един кон — продължи Кейси. — Какво ще кажеш за един малък облог?

Като чу това, Деймиан настръхна и тихо, без дори да помръдне устни каза:

— Какво си намислил, по дяволите?

— Осигурявам ти кон, така че стой мирен! — изсъска в отговор Кейси.

Тогава мъжът попита:

— А твоят къде е?

— Пред хотела. Можеш да го видиш оттук, едва ли си виждал по-хубав.

Мъжът стана и отиде до вратата и изсвири.

— Ето това се казва хубав кон! — после се обърна към Кейси и потривайки ръце запита:

— Какъв е облогът?

— Ей този господин ще хвърли монета. Ще я прострелям от тук точно пред краката му, преди да е паднала на пода, без да го нараня, разбира се.

Другите мъже се изсмяха, някой подсвирна. Дали защото Деймиан беше почервенял или защото не вярваха — трудно можеше да каже някой. Брадатият също се захили:

— Виждал съм този номер и преди. Не е ли малко трудничък за тебе?

— Споменах ли, че ще начертая линията, откъдето ще стрелям? — каза Кейси.

— Да начертаеш какво? — попита отново брадатият. — Чакай малко, той е дългокрак и така ще можеш по-дълго време да следиш монетата докато пада. Ако обаче пропуснеш, ще загубиш коня.

— Смяташ, че не е достатъчно за един облог?

— Не, в никакъв случай! Какво ще кажеш да стреляш, когато монетата изхвърчи от ръката му, а не когато пада?

Деймиан замръзна на мястото си. Кейси подсвирна и каза:

— Е, няколко пръста по-малко е добра цена за един кон, нали?

— Не трябва и капка кръв да падне от тях, разбра ли? — измърмори Деймиан.

Кейси се усмихна отново.

— Ти по-добре хвърли монетата с ръката, която не стреляш, за да може после да ти служи при нужда! Така или иначе ти еднакво лошо си служиш и с двете, за теб не е от значение коя ще използваш сега, нали?

Никак не му хареса иронията на Хлапето, но не това го безпокоеше. Беше се уверил колко бърз и сръчен е малкият. Разтревожи го фактът, че мъжете поискаха да използват тяхно оръжие. По очите на Кейси можеше да се види само учудването й. Това предизвика бурен смях сред мъжете. Кейси не обърна внимание на подигравките им, а тъкмо обратното — накара Деймиан да се успокои, като го увери, че е правила този номер много пъти.

— Десет крачки стигат ли? — попита Деймиан и се запъти към края на бара. — Няма място за повече.

— Стигат — съгласи се брадатият. — Хайде, че нямам търпение да се кача на новия си кон!

Кейси кимна и отметна пончото си, докато чакаше Деймиан да хвърли монетата. Той още не вярваше, че се е съгласил да участва в този лудост. Та нали неговата ръка щеше да бъде на прицел?! Ако Кейси сгреши, дълго ще съжалява! Дано има късмет!

След това се чу изстрел. Монетата беше все още между палеца и показалеца на Деймиан. А Кейси… За първи път Деймиан видя на лицето на Хлапето изписано поражение…

Той се беше обзаложил и загубил. Не беше очаквал такъв изход. Докато мъжете поздравяваха брадатия за успеха, Кейси се втурна навън. Беше объркана. Деймиан не беше сигурен, но като че ли видя сълзи в очите й.

— Сега той няма да си скрие коня, нали го спечелих? — попита брадатият.

— Съмнявам се — каза Деймиан, загледан във летящата врата. — Той държи на думата си, въпреки че е млад.