Само ти

Петдесет и втора глава

Кейси и майка й се настаниха отделно от мъжете, в едната част на вагона. Шандос отмести някои от нещата на Деймиан, без дори да го попита — нямаше нищо против дамите да имат отделно купе, разбира се, но можеха поне да поискат съгласието му…

Сега разбра, че семейство Стратън бяха много контактни хора, с изключение на Кейси — тя не беше от приказливите, общуваше единствено с родителите си. Първото нещо, което му направи впечатление, беше колко много бяха привързани един към друг.

Единствено Къртни се стараеше да поддържа атмосферата нормална. Беше много по-нежна от дъщеря си и съпруга си, което разбира се беше резултат на доброто й възпитание и произхода й. Опитваше се да приобщи Деймиан към всички разговори. По-голямата част от деня прекарваха заедно, Къртни го насърчаваше да говори за себе си, за баща си и за компанията, която винаги беше принадлежала на неговото семейство. Не усети как включи името на майка си в разговора…

Кейси направо се изчерви, когато чу Къртни да казва:

— Кейси ми каза, че майка ти живее в Чикаго — чудесна възможност да се срещнем с нея, докато сме там.

Тогава Деймиан погледна Кейси, като че ли я питаше: „Какво още каза на родителите си, дето не е тяхна работа?“, но на Къртни отговори така:

— Съмнявам се, мадам, все пак не отиваме на гости.

А после се заредиха дългите нощи, които той трябваше да прекарва с Шандос Стратън. Тогава дамите затваряха вратата зад себе си и не се появяваха до сутринта. Една вечер Шандос му каза нещо, което той дълго обмисляше през нощта:

— Жена ми смята, че може да се разчита на думата ти, ти сам си го показал, но лично аз се въздържам от мнение по въпроса.

Деймиан не можеше да не се защити.

— Какво, по дяволите, имате предвид?

— Трябва да знаеш какво, новак!

Затова, когато пристигнаха в Чикаго, той чувстваше Къртни като своя единствена приятелка, останалите двама като че ли не понасяха присъствието му. Не успя да говори нито веднъж насаме с Кейси.

Препоръча им същия хотел, в който беше отсядал и преди с надеждата, че най-после ще може да се види с Кейси, но тя сигурно щеше да му откаже. Когато майка й заяви, че предложението да останат в същия хотел е прекрасно, Кейси я изгледа неодобрително, но не посмя да оспори решението на Къртни.

По-късно взеха решение, че ако Кейси установи къде се укрива Джак, няма да действа сама при залавянето му, с което тя не беше съгласна, но така искаше баща й и тя се примири. Къртни предложи да вечерят винаги заедно, за да могат да научават новините от нея — не че Деймиан предпочиташе компанията им, но заради Кейси, трябваше да се съгласи.

Тогава Кейси сподели част от плановете си:

— Смятам да започна издирването от скъпите ресторанти и хотели — Джак е свикнал да пилее парите си, а когато го прави, винаги се придържа към изтънчения си вкус, независимо дали се крие или не. Така че ще започна от персонала на такива заведения.

Господи, но това означаваше, че ще бъде необходимо неговото присъствие! Поне няколко дни! Защо не съзря никаква заплаха в очите на баща й?

Явно Кейси беше решила да приключи случая колкото се може по-бързо, за да се прибере отново вкъщи. Още първия ден не дойде на вечеря. Нямаше я и на следващия. Оставяше им съобщения, дори нямаше време да поговори с тях.

Само Шандос не беше учуден.

— Когато дъщеря ми се захване с нещо, върши го докрай.

Деймиан можеше да оспори думите му, но не пожела. Искаше да бъде открит Джак, колкото се може по-бързо, но също така искаше да има време да поговори с Кейси, преди тя отново да избяга. И тъй като не му оставаше друго, чакаше с нетърпение всяка вечер със семейството й…

Кейси се появи на третата вечер. Ресторантът беше от най-добрите, имаше не само гости на хотела, но и много граждани, които искаха да покажат бижутата и тоалетите си.

Кейси превъзхождаше всички дами по красота. Беше с елегантна копринена рокля — бледолилава на цвят и с черна лента на шията. Всеки път изглеждаше все по-красива.

Тази вечер тя беше изпреварила родителите си, затова продължи да пристъпва по-бавно. Сигурно мислеше да се върне, но Деймиан я погледна така решително, сякаш щеше да отиде и насила да я доведе до масата. Тя промени решението си и много добре направи — не знаеше на какво беше способен сега, точно в този момент!

Стана и й помогна да седне. Сервитьорът пристигна веднага, но Деймиан не изчака той да се отдалечи и каза:

— Много си красива тази вечер, Кейси!

Тя не очакваше комплимента — бузите й поруменяха. Не успя да каже нито дума, но Деймиан продължи:

— Харесваше ми дори когато беше с дънки и пончо!

Това видимо я изненада, но тя все още мълчеше. Може би затова Деймиан си позволи да добави:

— Всъщност най-много ми харесваш, когато не си облечена с никакви дрехи!

Руменината й премина в силно изчервяване. Тя наведе очи и тихо попита:

— Защо се опитваш да ме накараш да се чувствам притеснена?

— Не, не се опитвам, само ти казвам истината! — отговори също тихо Деймиан.

Тя вдигна глава и кехлибарените й очи се спряха на неговите.

Защо ли имаше чувството, че го разсъблича с поглед?! Дали защото непрекъснато мислеше за последната им нощ, когато бяха заедно?! Така му се искаше да я прегърне и да я отведе в стаята се…

— Деймиан, ти ли си? — прозвуча някакъв писклив глас. — Как така си в Чикаго и не си ми се обадил? Сигурно си пристигнал току-що и щеше да ме потърсиш на сутринта, нали?

Деймиан притвори очи от ужас. До него стоеше Лола Милър.