Шестото клеймо

Глава 99

— Нещо ново от Оливети? — попита шамбеланът Роше, който го придружаваше от Сикстинската капела до папския кабинет. Свещеникът изглеждаше напълно изчерпан.

— Не, синьоре. Боя се, че се е случило най-страшното.

Когато стигнаха, шамбеланът каза уморено:

— Тази нощ няма какво повече да направя, капитане. Опасявам, се, че и без това направих прекалено много. Ще се отдам на молитва. Не искам да ме смущават. Останалото е в Божиите ръце.

— Слушам, синьоре.

— Късно е, капитане. Намерете контейнера.

— Търсенето продължава. — Роше се поколеба. — Оръжието се оказа прекалено добре скрито.

Шамбеланът потрепери, сякаш не можеше да мисли за това.

— Да. Точно в единайсет и петнайсет, ако Църквата все още е в опасност, евакуирайте кардиналите. Предавам охраната им във вашите ръце. Моля само за едно. Нека напуснат това място с достойнство. Оставете ги да излязат на площад „Св. Петър“ и да застанат при останалата част от света. Не искам последният образ на Църквата да са уплашени старци, измъкващи се през задната врата.

— Слушам, синьоре. Ами вие? Да дойда ли и за вас в единайсет и петнайсет?

— Няма да има нужда.

— Синьоре?

— Ще си тръгна, когато ми каже духът.

Роше се зачуди дали шамбеланът няма намерение да потъне заедно с кораба.

Карло Вентреска отвори вратата на папския кабинет и влезе вътре.

— Всъщност… — Той се обърна. — Има още нещо.

— Синьоре?

— Тази нощ в кабинета като че ли е студено. Целият треперя.

— Електрическото отопление е изключено. Ще ви запаля огън.

Шамбеланът се усмихна уморено.

— Благодаря. Много ви благодаря.

Роше излезе от папския кабинет, където беше оставил шамбелана да се моли на светлината на камината пред статуетка на Богородица. Гледката бе сюрреалистична. Черна сянка, коленичила на мъждукащата светлина. Когато капитанът закрачи по коридора, към него се втурна гвардеец. Дори в сумрака Роше позна лейтенант Шартран. Млад, зелен и пълен с ентусиазъм.

— Господин капитан — извика Шартран и му протегна мобилен телефон. — Струва ми се, че обръщението на шамбелана има ефект. Един човек твърди, че разполага със сведения, които можели да са ни от помощ. Обажда се по вътрешен телефон на Ватикана. Нямам представа откъде е научил номера.

Роше спря.

— Какво?

— Иска да разговаря с висш офицер.

— Нещо ново от Оливети?

— Нищо.

Капитанът взе мобифона.

— Капитан Роше слуша.

— Роше — рече гласът. — Ще ви обясня кой съм. После ще ви кажа какво да направите.

Когато мъжът свърши и затвори, капитанът остана като зашеметен. Вече знаеше кой командва парада.

Силви Боделок отчаяно се опитваше да следи всички искания за лицензни, които се получаваха по гласовата поща на Кьолер. Когато личният телефон на бюрото на директора иззвъня, Силви се сепна. Никой не знаеше този номер. Тя вдигна.

— Да?

— Госпожо Боделок? Тук е Кьолер. Свържете се с моя пилот. Искам самолетът ми да е готов след пет минути.