Шестото клеймо

Глава 3

На хиляди километри оттам се срещнаха двама мъже. Стаята беше тъмна. Средновековна. Каменна.

— Benvenuto3 — седнал в сенките, каза главният. — Успя ли?

— Si — потвърди тъмната фигура. — Perfettamente4. — Думите му бяха твърди като каменните стени.

— И няма да има съмнение кой е виновен, така ли?

— Никакво.

— Отлично. Носиш ли каквото поисках?

Очите на убиеца проблеснаха, черни като нефт. Той извади тежко електррнно устройство и го остави на масата.

Мъжът в сенките изглеждаше доволен.

— Справи се много добре.

— Чест е да служиш на братството — отвърна убиецът.

— Скоро ще започне втората фаза. Почини си. Довечера ще променим света.