Шестото клеймо

Глава 59

Оперативният център на швейцарската гвардия се намира в съседство с казармата на Соrро di Vigilanza и се използва главно за подготовка на охраната на папата по време на публичните му прояви. Днес обаче се използваше за друго.

Пред събралите се мъже говореше заместник-командирът на швейцарската гвардия капитан Елиас Роше, широкоплещест човек с месесто лице. Той носеше традиционната синя капитанска униформа и килната на една страна червена барета. Гласът му звучеше изненадващо ясно за толкова едър мъж. Очите му обаче бяха мътни като на нощно животно. Гвардейците го наричаха „orso“ — Мечока. Понякога се шегуваха, че Роше е „мечокът, който се крие в сянката на усойницата“ — с други думи, на Оливети. Капитанът също бе смъртно опасен, но човек поне виждаше приближаването му.

Хората на Роше стояха мирно и никой не помръдваше дори мускул, въпреки че сведенията, които току-що им бе съобщил, рязко бяха повишили кръвното им налягане.

На застаналия в дъното на стаята лейтенант Шартран му се искаше да е бил сред онези деветдесет и девет процента кандидати, които не бяха приети в швейцарската гвардия. Двадесетгодишният новобранец, най-младият сред колегите си, беше във Ватикана едва от три месеца. Подобно на всички останали, Шартран бе служил в швейцарската армия и беше изкарал допълнително двугодишно ausbildung53 в Берн преди да се яви на изтощителния ватикански prova54, провеждан в секретна казарма край Рим. Нищо обаче не го бе подготвило за такава кризисна ситуация.

Отначало Шартран си беше помислил, че това е някакво странно учение. „Футуристични оръжия? Древни култове? Отвличане на кардинали?“ После Роше им показа на видеозапис въпросното оръжие. Очевидно не ставаше въпрос за учение.

— Ще изключваме електричеството в определени райони, за да елиминираме външните магнитни смущения — обясняваше капитанът. — Ще се движим на групи от по четирима. Ще носим инфрачервени очила. Търсенето ще се извършва с обичайните детектори за подслушвателни устройства, пренастроени за магнитно поле под три ома. Имате ли въпроси?

Нямаше.

Мислите на Шартран бяха в хаос.

— Ами ако не го открием навреме? — изпусна се той и веднага му се прищя да не го е правил.

Мечока го изгледа изпод червената си барета. После освободи групата е мрачно отдаване на чест.

— Успех, господа.