Шестото клеймо

Глава 79

Витория Ветра пиеше вода и разсеяно дъвчеше кифличка. Знаеше, че трябва да яде, ала нямаше апетит. В папския кабинет кипеше оживление, водеха се напрегнати разговори. Капитан Роше, командир Оливети и петима-шестима гвардейци обсъждаха нанесените щети и обмисляха следващия си ход.

Робърт Лангдън стоеше наблизо и зяпаше навън към площад „Св. Петър“. Беше унил. Витория се приближи до него.

— Някакви идеи?

Той поклати глава.

— Кифличка?

При вида на храна настроението му като че ли се подобри.

— Да, по дяволите. Благодаря. — Той лакомо започна да дъвче.

Разговорът зад тях внезапно утихна и те се обърнаха. Придружаван от двама швейцарски гвардейци, в стаята влезе Карло Вентреска. Ако по-рано шамбеланът бе изглеждал изтощен, сега сякаш беше напълно изчерпан.

— Какво се е случило? — попита той командира. Ако се съдеше по изражението му, изглежда, вече му бяха съобщили най-лошото.

Официалният доклад на Оливети звучеше като бюлетин за жертви при бойни действия. Той изложи фактите със суха прецизност.

— Точно след осем часа кардинал Ебнер беше открит мъртъв в черквата „Санта Мария дел Пополо“. Бил е задушен и жигосан с амбиграмната дума „земя“. Преди десет минути на площад „Свети Петър“ беше убит кардинал Ламасе. Получил е прободни рани в гърдите. Беше жигосан с думата „въздух“, също амбиграма. Убиецът и в двата случая избяга.

Шамбеланът прекоси стаята, отпусна се тежко зад бюрото на папата и наведе глава.

— Кардинал Гуидера и кардинал Баджа обаче все още са живи.

Свещеникът рязко вдигна глава. Лицето му беше измъчено.

— Това ли е утехата ни? Убити са двама кардинали, командире. И ако не ги намерите, другите двама няма да останат живи още дълго.

— Ще ги намерим — увери го Оливети.

— Досега търпим само провали.

— Не е вярно. Изгубихме две битки, синьоре, но ще спечелим войната. Илюминатите са възнамерявали да превърнат тази вечер в медиен цирк. До този момент осуетяваме плана им. Труповете на двамата кардинали бяха вдигнати без инциденти. Освен това капитан Роше ми съобщи, че е постигнал голям напредък в търсенето на антиматерията.

Капитанът с червената барета пристъпи напред. На Витория й се стори някак по-човечен от другите гвардейци — строг, ала не толкова скован. Гласът му беше емоционален и ясен като звук на цигулка.

— Надявам се, че до час ще открием контейнера, синьоре.

— Простете, че не изглеждам особено обнадежден, капитане, но оставам с впечатлението, че претърсването на Ватикана ще отнеме много повече време, отколкото имаме — отвърна шамбеланът.

— Пълното претърсване, да. След като анализирах положението обаче, аз съм убеден, че контейнерът с антиматерията се намира в някоя от нашите бели зони — онези сектори от Ватикана, които са достъпни за туристически обиколки, музеите и базиликата „Свети Петър“ например. Вече изключихме електричеството в тях и провеждаме проверка.

— Възнамерявате да претърсите само малка част от Ватикана, така ли?

— Да, синьоре. Малко е вероятно убиецът да е имал достъп до вътрешните зони на Ватикана. Фактът, че изчезналата охранителна камера е била открадната от обществено достъпно място, по-точно от стълбище в един от музеите, очевидно показва, че убиецът е имал ограничен достъп. Следователно е можел да върне камерата и да постави антиматерията само на друго обществено достъпно място. Тъкмо в тези зони съсредоточаваме търсенето си.

— Но той е отвлякъл четирима кардинали. Това определено загатва, че илюминатите са проникнали по-надълбоко, отколкото смятахме.

— Не непременно. Не бива да забравяме, че кардиналите прекараха голяма част от днешния ден във ватиканските музеи и базиликата „Свети Петър“ и им се любуваха на спокойствие, без тълпите. И най-вероятно са били отвлечени оттам.

— Но как са били изведени извън градските стени?

— Все още мислим над този въпрос.

— Ясно. — Шамбеланът въздъхна, изправи се и отиде при Оливети. — Искам да чуя плана ви за евакуация, командире.

— Все още го разработваме, синьоре. Но съм убеден, че капитан Роше ще намери контейнера.

Роше тракна с токове, сякаш за да благодари за доверието.

— Хората ми вече претърсиха две трети от белите зони. Скоро ще открием антиматерията.

Шамбеланът, изглежда, не споделяше увереността му.

В този момент в кабинета влезе гвардеецът с белега под окото и се запъти към Лангдън. Носеше папка и карта.

— Господин Лангдън? Нося ви сведенията за Западния вятър, които поискахте.

Американецът преглътна кифличката си.

— Чудесно. Дайте да видя.

Другите продължиха да разговарят. Витория, Робърт и гвардеецът разгънаха картата върху бюрото на папата.

Швейцарецът посочи площад „Св. Петър“.

— Сега сме тук. Централната линия от дъха на Западния вятър сочи на изток, точно обратно на Ватикана. — Той проследи посоката с пръст от пиацата през Тибър и сърцето на стария град. — Както виждате, линията минава през почти целия град. По пътя й попадат двайсетина католически черкви.

Лангдън бе обзет от униние.

— Двайсетина?!

— Може и да са повече.

— Някоя от тях попада ли точно на линията?

— Някои изглеждат по-близо от други, но пренасянето на точното местоположение на Западния вятър върху картата оставя възможност за грешка.

Лангдън за миг погледна през прозореца към площада. После се намръщи и поглади брадичката си.

— В някоя от тях има ли творби на Бернини, които да са свързани с огън?

Мълчание.

— Ами обелиски? — попита той. — Някоя от черквите намира ли се близо до обелиск?

Гвардеецът се наведе над картата.

Витория зърна проблясък на надежда в очите на Лангдън и разбра какво си мисли. „Той е прав!“ Първите два знака се намираха на или близо до площади, на които се издигаха обелиски! Дали обелиските не бяха повтарящата се тема? Високи пирамиди, бележещи Пътя на просвещението? Колкото повече мислеше за това, толкова по-логично й се струваше… четири извисяващи се над Рим стълба, сочещи олтарите на науката.

— Малко е вероятно, но знам, че много обелиски са били издигнати или преместени по времето на Бернини — каза Лангдън. — Той несъмнено е участвал в разполагането им.

— Или е поставял знаците си близо до съществуващи обелиски — прибави Витория.

Професорът кимна.

— Възможно е.

— Лоша новина — рече гвардеецът. — По линията няма обелиски. — Той прокара показалец по картата. — Няма и наоколо. Абсолютно нищо.

Лангдън въздъхна.

Раменете на Витория се отпуснаха. Идеята й се бе сторила обещаваща. Очевидно нямаше да е толкова лесно, колкото се бяха надявали. Тя се опита да не губи кураж.

— Помисли, Робърт. Трябва да знаеш за статуя на Бернини, свързана с огън. Каквото и да е.

— Повярвай ми, мисля. Бернини е бил невероятно плодовит. Има стотици творби. Надявах се, че Западният вятър ще ни насочи към конкретна черква. Към нещо, което да ме ориентира.

— Fuoco — продължи да упорства младата жена. — Огън. Не се ли сещаш за някое произведение на Бернини?

Той сви рамене.

— Има негови известни скици на фойерверки, но те не са скулптура, пък и се намират в Лайпциг, Германия.

Витория се намръщи.

— А сигурен ли си, че дъхът показва посоката?

— Сама видя релефа. Изображението беше напълно симетрично. Единственото указание за посока беше дъхът.

Тя разбра, че професорът има право.

— Да не споменавам, че след като Западният вятър символизира въздух, най-логично е да следваме дъха — прибави Лангдън.

Витория кимна. „Значи ще следваме дъха. Но накъде?“

Оливети се приближи до тях.

— Какво открихте?

— Има прекалено много черкви — отвърна гвардеецът. — Над двайсет. Предполагам, че можем да пратим по четирима души във всяка…

— Остави — прекъсна го командирът. — На два пъти изпуснахме убиеца, когато знаехме точно къде ще се появи. Такова масово завардване на черкви означава да оставим Ватикана без охрана и да прекратим претърсването.

— Трябва ни справочник — каза Витория. — Списък на творбите на Бернини. Ако прегледаме имената им, може да се сетим за нещо.

— Не знам — отвърна Лангдън. — Ако Бернини специално е създал въпросното произведение за илюминатите, може изобщо да не го открием. Сигурно няма да е включено в никаква книга.

Витория не искаше да повярва.

— Другите скулптури бяха сравнително известни. Ти беше чувал и за двете.

Американецът сви рамене.

— Да.

— Ако потърсим сред имената нещо, свързано с думата „огън“, може да попаднем на статуя, която да е в правилната посока.

Лангдън се убеди, че си струва да опитат, и се обърна към Оливети.

— Трябва ни списък на творбите на Бернини. Сигурно имате подръка албуми.

— Какви албуми?

— Няма значение. Какъвто и да е списък. Например във Ватиканския музей. Там трябва да има справочници за Бернини.

Гвардеецът с белега се намръщи.

— Електричеството в музея е изключено, а библиотеката е огромна. Без персонал…

— Въпросното произведение на Бернини — прекъсна го Оливети. — Дали е създадено, докато Бернини е бил на работа във Ватикана?

— Със сигурност — потвърди Лангдън. — Той е работил тук почти през целия си живот. И най-вероятно по време на конфликта с Галилей.

Командирът кимна.

— Тогава има друг справочник.

Витория се оживи.

— Къде?

Оливети не отговори, а отведе гвардееца настрани и тихо му каза нещо. Младежът не изглеждаше убеден, ала покорно кимна. Когато командирът му свърши, гвардеецът се върна при Лангдън.

— Елате, господин Лангдън. Сега е девет и петнайсет. Трябва да побързаме.

Професорът го последва към вратата.

Витория тръгна след тях.

— Аз ще ви помогна.

Оливети я хвана за ръката.

— Не, госпожице Ветра. Трябва да си поговоря с вас. — Гласът му не допускаше възражения.

Лангдън и гвардеецът излязоха. Оливети отведе младата жена настрани. Ала каквото и да възнамеряваше да й каже, не получи такава възможност. Радиостанцията му изпращя.

— Commandante?

Всички в стаята се обърнаха. Гласът звучеше мрачно.

— Струва ми се, че трябва да включите телевизора.