Шестото клеймо

Пролог

Физикът Леонардо Ветра усети мирис на горяща плът, разбра, че е неговата, и ужасено се вторачи в надвесилата се над него тъмна фигура.

— Какво искате?

— La chiave — отговори му дрезгавият глас. — Паролата.

— Но… аз не…

Мъчителят още по-силно натисна нажежения до бяло предмет към гърдите на Ветра. Плътта му зацвъртя. Ученият извика от болка.

— Няма парола! — усещаше, че изпада в несвяст.

Другият гневно го погледна.

— Ne avero paura. Тъкмо от това се боях.

Ветра се мъчеше да остане в съзнание, ала мракът го обгръщаше. Единствената му утеха беше, че мъчителят му няма да получи онова, за което е дошъл. След миг обаче фигурата извади нож и го доближи до лицето на Ветра. Острието увисна във въздуха. Внимателно. Хирургически.

— За Бога! — изкрещя Ветра. Но вече бе късно.