Шестото клеймо

Глава 77

Робърт Лангдън с олюляване влезе в тоалетната до папския кабинет. Избърса кръвта от лицето и устните си. Не беше негова. Беше кръвта на кардинал Ламасе, умрял от ужасна смърт на оживения площад пред Ватикана. „Девствени жертви на олтарите на науката.“ До този момент хашишинът изпълняваше заплахата си съвсем точно.

Професорът се погледна в огледалото. Чувстваше се безпомощен. Очите му бяха хлътнали, по бузите му тъмнееше четина. Помещението, в което се намираше, бе безукорно чисто и пищно — черен мрамор със златни орнаменти, памучни пешкири и ароматичен сапун.

Лангдън се опита да прогони от ума си кървавото клеймо, което беше видял преди малко. Въздух. Образът не се махаше. Откакто се събуди сутринта, бе видял три амбиграми… и знаеше, че го очакват още две.

От стаята долитаха гласове — изглежда, Оливети и капитан Роше обсъждаха какво да предприемат. Очевидно до този момент не бяха намерили антиматерията. Гвардейците или бяха пропуснали контейнера, или убиецът беше проникнал във Ватикана по-дълбоко, отколкото бе готов да признае командирът.

Лангдън избърса ръцете и лицето си. После се обърна и потърси писоар. Нямаше. Само тоалетна чиния. Той вдигна капака.

Докато стоеше там и напрежението напускаше тялото му, постепенно го изпълваше замайващо изтощение. В гърдите му напираха безброй противоречиви чувства. Уморен, гладен и недоспал, той вървеше по Пътя на просвещението, измъчван от две жестоки убийства. Изпитваше все по-силен ужас от вероятния изход от тази трагедия.

„Мисли“ — каза си професорът. Ала нищо не му хрумваше. Докато пускаше водата, го осени неочаквана идея.

„Това е тоалетната на папата. Току-що пиках в тоалетната на папата. — Подсмихна се. — Светият престол.“