Шестото клеймо

Глава 53

Тъмната фигура се спускаше по каменна рампа в подземния тунел. Древният проход се осветяваше само от факли и вътре беше горещо и задушно. Пред него кънтяха уплашени мъжки гласове.

Когато зави зад ъгъла, той ги видя, точно както ги бе оставил — четирима ужасени старци, затворени в каменна килия с ръждива желязна решетка.

— Qui etes-vous? — възкликна на френски единият. — Какво искате от нас?

— Hilfe47! — каза друг на немски. — Пуснете ни!

— Знаете ли кои сме? — попита на английски с испански акцент трети.

— Тихо — с нотки на окончателност заповяда дрезгавият глас.

Четвъртият пленник, тих и замислен италианец, се вгледа в мастиленочерната бездна на очите на техния похитител и можеше да се закълне, че вижда самия ад.

„Бог да ни е на помощ“ — помисли си той.

Убиецът си погледна часовника и отново впери очи в старците.

— Е, кой ще е пръв? — попита той.