Репортерът от Би Би Си Гънтър Глик десет секунди зяпа мобилния телефон в ръката си преди най-после да го изключи. Чинита Макри го наблюдаваше от задната седалка на буса.
— Какво става? Кой се обади?
Глик се обърна към нея. Чувстваше се като дете, което току-що е получило коледен подарък, но не е сигурно, че е за него.
— Съобщиха ми нещо. Нещо, което става във Ватикана.
— Това нещо се казва конклав — отвърна Чинита. — Голяма новина.
— Не, нещо друго. — „Нещо голямо.“ Той се зачуди дали е възможно разказът на непознатия мъж да е верен. И се засрами, когато осъзна, че се моли да е истина.
— Как ще реагираш, ако ти кажа, че са отвлечени четирима кардинали и тази нощ ще бъдат убити в различни черкви?
— Предполагам, че ни поднася някой от Ватикана с извратено чувство за хумор.
— Ами ако ти кажа, че ще ни съобщи точното местонахождение на първото убийство?
— Ще ми се да знам с кого си разговарял, по дяволите.
— Не каза.
— Може би, защото лъже, мама му стара?
Глик беше свикнал с цинизма на Макри, но тя забравяше, че Гънтър почти десет години се е занимавал с лъжци и побъркани преди да започне работа в телевизията. Мъжът, който се беше обадил, не бе такъв. Беше се държал хладнокръвно и рационално. Логично. „Ще ви се обадя в осем без нещо и ще ви кажа къде ще е първото убийство. Сцените, които ще заснемете, ще ви направят известен. — Когато Глик го бе попитал защо му съобщава тези сведения, отговорът беше също толкова леден, колкото и арабския акцент на мъжа: — Медиите са дясната ръка на анархията.“
— Той ми каза още нещо — прибави репортерът.
— Какво? Че току-що са избрали за папа Елвис Пресли ли?
— Би ли влязла в база данните на Би Би Си? — Адреналинът му кипеше. — Искам да видя какви други материали сме пускали за тези хора.
— Какви хора?
— Довери ми се.
Макри въздъхна и се свърза с база данните на Би Би Си.
— Изчакай малко.
Мислите на Глик препускаха.
— Мъжът много държеше да узнае дали имам оператор.
— Видеограф.
— И дали можем да предаваме на живо.
— Едно цяло петдесет и три мегахерца. За какво става дума? — База данните сигнализира. — Добре, вътре сме. Какво търсиш?
Глик й каза ключовата дума.
Макри се обърна и го зяпна.
— Надявам се, че се шегуваш.