Шестото клеймо

Глава 92

Три гласувания. Все още нямаше папа.

В Сикстииската капела кардинал Мортати се молеше за чудо. „Прати ни кандидатите!“ Отлагането бе продължило достатъчно. Мортати можеше да разбере, ако липсваше само един кандидат. Но цели четирима? Това не им оставяше никакви възможности. При тези обстоятелства за постигането на мнозинство от две трети наистина щеше да е нужно Божие чудо.

Резетата на външната врата със скърцане започнаха да се вдигат и Мортати и цялата колегия на кардиналите едновременно се обърнаха към входа. Главният електор разбираше, че това може да означава само едно. По закон вратата на капелата можеше да се отвори поради две причини — за да изнесат някой тежко болен или за да пуснат вътре закъснели кардинали.

„Фаворитите идват!“

Обзе го въодушевление. Конклавът беше спасен.

Но когато вратата се отвори, разнеслото се в черквата ахване не бе радостно. Мортати смаяно зяпна влезлия мъж. За пръв път във ватиканската история шамбелан прекрачваше свещения праг на конклава след заключването на вратите.

„Какво си мисли той!“

Шамбеланът отиде до олтара и се обърна към изумената публика.

— Синьори, чаках достатъчно дълго — каза той. — Но сега трябва да ви кажа нещо, което имате право да знаете.