Шестото клеймо

Глава 44

Централата на Би Би Си се намира на запад от лондонския Пикадили Съркъс. Една дежурна младша редакторка отговори на поредното обаждане в телефонната централа.

— Би Би Си — каза тя и угаси фаса си.

Гласът отсреща бе дрезгав, с арабски акцент.

— Имам сензационна новина, която може би представлява интерес за вашата мрежа.

Редакторката извади химикалка и лист.

— За какво се отнася?

— За изборите за папа.

Тя уморено се намръщи. Репортажът на Би Би Си от предишния ден беше предизвикал средна реакция. Изглежда, публиката не се интересуваше много от Ватикана.

— По-конкретно?

— Имате ли кореспондент в Рим, който отразява изборите?

— Да, струва ми се.

— Трябва лично да разговарям с него.

— Съжалявам, но не мога да ви дам номера му, ако не получа известна представа за…

— Конклавът е изложен на опасност. Повече не мога да ви кажа.

Редакторката си записа.

— Как се казвате?

— Това няма значение.

Тя не се изненада.

— Имате ли доказателство за твърдението си?

— Да.

— С удоволствие ще приема информацията, но политиката на мрежата не позволява да съобщаваме телефонните номера на репортерите си, освен ако…

— Разбирам. Ще се обадя в друга телевизия. Благодаря, че ми отделихте от времето си. Дочува…

— Един момент — спря го редакторката. — Бихте ли почакали?

Тя го включи на изчакване и проточи шия. Пресяването на важните съобщения в никакъв случай не бе точна наука, но този човек бе издържал две от негласните изпитания на Би Би Си за автентичност на телефонен източник. Беше отказал да си даде името и бе готов да затвори. Лудите и търсачите на слава обикновено хленчеха и умоляваха.

За нейно щастие, репортерите живееха във вечен страх да не пропуснат голямата сензация, затова рядко я ругаеха, че от време на време им препраща някой психар. Можеха да й простят няколко изгубени минути, но не и пропуснатата водеща новина.

Редакторката се прозя, погледна компютъра си и въведе ключовата дума „Ватикана“. Когато видя името на репортера, отразяващ избора на папа, се подсмихва — новак, идващ от някакъв долнокачествен лондонски таблоид, за да поеме част от по-досадните материали. Явно беше започнал от най-долното стъпало.

Сигурно беше вбесен, че цяла нощ ще чака, за да направи десетсекундния си видеорепортаж на живо. Най-вероятно щеше да е благодарен за нарушаването на еднообразието.

Редакторката записа сателитния му вътрешен номер. После запали нова цигара и го съобщи на непознатия мъж.