Шестото клеймо

Глава 24

Когато началникът му се надвеси над рамото му и впери поглед в редицата монитори, техникът от охраната затаи дъх. Изтече цяла минута.

Мълчанието на началника му трябваше да се очаква. Той беше човек на стриктната дисциплина. Не се бе издигнал до началник на една от най-елитните охранителни сили в света с празни приказки.

Но за какво мислеше?

Предметът, който наблюдаваха на монитора, представляваше някаква кутия — кутия с прозрачни стени. Дотук беше лесно. Трудно бе останалото.

Сякаш с помощта на някакъв специален ефект, в контейнера висеше капчица металическа течност. Капчицата се появяваше и изчезваше на червената светлина на мигащия дисплей, който решително отброяваше оставащото време и караше техника да настръхва.

— Бихте ли усилили контраста? — Гласът на началника му го стресна.

Техникът изпълни инструкцията и образът стана малко по-светъл. Началникът се наведе напред и примижа, за да види по-добре нещо, което току-що се беше появило в основата на контейнера.

Техникът проследи погледа му. Макар и едва забележимо, до дисплея бе отпечатано съкращение. Четири главни букви, които се виждаха на мигащата светлина.

— Останете тук — нареди началникът. — Запазете случая в тайна. Аз ще се заема с този проблем.