Шестото клеймо

Глава 75

Лангдън пръв стигна при пищящото момиче. Ужасеното дете стоеше като вцепенено и сочеше към стъпалата в основата на обелиска, където отпуснато седеше дрипав пияница. Човекът представляваше жалка гледка — очевидно поредният римски бездомник. Сивата му коса висеше на мазни кичури пред лицето му, цялото му тяло бе увито в мръсни парцали. Момиченцето тичаше към тълпата и продължаваше да пищи.

Лангдън тичешком се приближи към нещастника. Беше обзет от ужас. По дрипите се разливаше тъмно, разширяващо се петно. Прясна, изтичаща кръв.

После сякаш всичко започна да се случва едновременно.

Старецът политна. Професорът се хвърли напред, ала закъсня. Мъжът се строполи на стъпалата и падна по очи. И остана неподвижен.

Лангдън приклекна до него. Витория се приближи. Трупаше се тълпа.

Витория допря пръсти до гърлото на мъжа.

— Има пулс — каза тя. — Обърни го.

Американецът вече го правеше — хвана го за раменете и го преобърна. В този момент парцалите се свлякоха като мъртва плът. Мъжът се отпусна по гръб. По средата на голите му гърди имаше овъглено петно.

Витория ахна и се отдръпна.

Лангдън сякаш бе парализиран, едновременно обзет от отвращение и благоговение. Символът излъчаше ужасяваща простота.

— Air — задавено прочете Витория английската дума за „въздух“. — Това е… той.

Сякаш отникъде се появиха швейцарски гвардейци, започнаха да дават заповеди, втурнаха се след невидимия убиец.

Един турист наблизо обясни, че само преди минути тъмнокож мъж любезно помогнал на този стар, хриптяш бездомник да прекоси площада… дори поседнал малко на стъпалата при клетника, после пак изчезнал в навалицата.

Витория смъкна останалите дрипи от тялото на мъжа. Имаше две дълбоки прободни рани, по една от двете страни на клеймото, точно под гръдния кош. Тя вдигна главата му назад и започна да му прилага дишане уста в уста. Лангдън не беше подготвен за онова, което се случи после. Когато Витория издиша, от раните със съскане шурна кръв като вода от дихателни отвори на кит. Тъмната течност обля лицето на американеца.

Витория се ужаси.

— Дробовете му… — запелтечи тя. — Пробити са…

Лангдън избърса очи и погледна двата отвора. В тях клокочеше пенлива кръв. Дробовете на кардинала бяха пробити. Той бе мъртъв.

Витория покри тялото, докато дойдат швейцарските гвардейци.

Професорът се изправи. И тогава я видя. Наблизо беше клекнала жената, която ги бе следила. Видеокамерата беше на рамото й и работеше. Погледите им се срещнаха и Лангдън разбра, че е заснела всичко.