Глава 12

В една друга държава пред редица скъпи видеомонитори търпеливо седеше млад служител и гледаше менящите се пред очите му образи от стотици безжични камери, наблюдаващи огромния комплекс.

Разкошен коридор.

Частен кабинет.

Обществена кухня.

Докато кадрите се редяха, служителят се мъчеше да пропъди дрямката си. Наближаваше краят на смяната му и въпреки това той все още беше нащрек. Службата бе чест за него. Някой ден щеше да бъде възнаграден.

Докато мислите му блуждаеха, образът на един от мониторите го сепна. Той инстинктивно подскочи, ръката му се стрелна напред и натисна някакъв бутон на контролния пулт. Кадърът замръзна. С опънати нерви служителят се наведе към екрана и се втренчи в него. Надписът показваше, че образът идва от камера №86 — която трябваше да гледа към коридор.

Ала картината пред него определено не показваше коридор.

Загрузка...