Замръзване

21

— Искали сте да ни видите, капитане?

— Сядайте — нареди им Хансън.

Детективите Брубейкър и Майърс се спогледаха, преди да заемат местата си. Милуърт не ги викаше за първи път в кабинета си, но за първи път ги канеше да седнат.

Хансън заобиколи бюрото си, седна на ръба му и подаде на Брубейкър снимка на Джон Уелингтън Фриърс.

— Познавате ли този човек?

Брубейкър взе снимката и поклати глава. Хансън не очакваше да са чували за идването на Фриърс в участъка, където беше съобщил опасенията си. Смяташе да им каже, че цигуларят е изчезнал и да им даде специална задача — под прикритие — да го намерят. По-късно щеше да се оправя с предизвиканите от това усложнения.

— Хей, този съм го виждал — каза Майърс.

Хансън се изненада.

— В участъка?

— В участъка ли? Не, тцъ. Фред, миналата седмица видяхме този тип да влиза в „Блус Франклин“, докато следяхме Курц, помниш ли?

Брубейкър взе отново снимката.

— Да, май е същият.

— Май ли? Мамка му, той е. Ако си спомняш, дойде с бял… мисля, че беше форд, може би модел „Контур“… и паркира точно до нас.

— Аха.

Ако Хансън не беше седнал на ръба на бюрото си, щеше да падне на пода. Нещата се нареждаха перфектно.

— Казваш, че този човек е бил в „Блус Франклин“ по същото време, по което и Джо Курц?

— Тъй вярно, капитане — отвърна Майърс.

Брубейкър кимна.

Хансън имаше чувството, че цялата му вселена се е избистрила. Онова, което само допреди миг беше пълен хаос, сега изглеждаше като съвсем ясна мозайка. Това съвпадение беше дар от Бога, чист и прекрасен.

— Искам да намерите този човек — каза той. — Името му е Джон Уелингтън Фриърс и се тревожим за безопасността му. — Обясни на двамата идиоти, че трябва да докладват само на него.

— Господи — каза Майърс. — Извинете ме, капитане, но мислите ли, че изчезването на Фриърс тази сутрин има нещо общо с Джо Курц?

— Вие го наблюдавахте по това време — отбеляза Хансън. — Къде беше той?

— Изплъзна ни се миналата вечер — отговори Брубейкър. — Едва тази сутрин го намерихме на Чийктуага. Смятахме да проверим къщата на секретарката му, но го видяхме да пътува по „Юниън“… — Ченгето млъкна.

— Близо до хотел „Шератон“ — довърши Хансън.

Майърс кимна.

— Не е далеч.

— Май ще продължим да следим Курц — каза Брубейкър.

Хансън поклати глава.

— Това е по-важно от неговото залавяне. Този цигулар, Фриърс, е много важен човек. Възможно е да е отвлечен.

Майърс се намръщи.

— Имате предвид спецчастите, ФБР и всичко останало? Извинете ме, капитане, знаете какво имам предвид.

Хансън заобиколи бюрото си и седна в кожения си стол.

— Точно сега сме само аз, вие и едно предчувствие. Да, видели сте Фриърс да влиза в „Блус Франклин“, когато Джо Курц е бил там, но това не означава, че има някаква връзка между тях. Да сте ги виждали заедно по време на наблюдението?

Двамата детективи поклатиха глави.

— Искам да се постараете много повече този път. Започвате още този следобед. Ще се редувате.

— Как така? — попита Брубейкър, като побърза да добави едно „сър“.

— Ще работите соло — отвърна Хансън.

— На дванадесетчасови смени? — изхленчи Майърс. — Сами? Това копеле Курц е опасно.

— Аз също ще помогна — заяви капитанът. — Ще направим график. Не говорим за седмици, а само за един-два дни. Ако Курц има нещо общо с изчезването на Фриърс, съвсем скоро ще разберем. Фред, ти ще поемеш първата смяна. Провери къщата на секретарката в Чийктуага. Томи, ти ще прекараш следващите няколко часа около дома на Курц, офиса му и така нататък. Фред, остани за минутка. Искам да говоря с теб.

Двете ченгета се спогледаха, преди Майърс да излезе и да затвори вратата след себе си. Капитан Милуърт не беше наричал никой от двама им на малки имена досега.

Брубейкър застана до бюрото и зачака.

— Миналата седмица получих обаждане от Вътрешни афери за теб — каза Хансън.

Брубейкър лапна една клечка за зъби, но не каза нищо.

— Грейнджър и момчетата му смятат, че имаш връзки с фамилията Фарино — продължи капитанът, като не отделяше поглед от ченгето. — Смятат, че получаваш подкупи от Малкия Скаг и че си поел задълженията на приятелчето си Хатауей след кончината му миналия ноември.

В погледа на Брубейкър не се четеше нищо. Той размърда клечката за зъби с език.

Хансън премести някакви документи на бюрото си.

— Споменавам го, защото смятам, че ще имаш нужда от човек, който да ти пази гърба, Фред. Някой, който да ти казва кой души наоколо и кога. Мога да бъда този човек.

Ченгето махна клечката за зъби от устата си, изгледа я и я прибра в джоба си.

— Защо бихте го направили, капитане?

— Защото искам да дадеш всичко от себе си и да действаш дискретно по тази задача, Брубейкър. Ако ти ми помогнеш и аз ще ти помогна.

Ченгето просто стоеше и се пулеше. Очевидно се опитваше да осмисли предложената му сделка.

— Това е всичко — каза Хансън. — А сега върви да намериш Курц. Ще смениш Томи след осем часа. Обади ми се на мобилния, ако изникне нещо. Но кажи на Майърс… че не трябва да правите нищо друго, освен да наблюдавате, без моето разрешение. Разбираш ли? Нищо. Дори да видите Курц да пребива сина на кмета по светло на главната улица, пак ще ми се обадите, преди да сторите нещо. Капиш?

— Да.

Хансън кимна към вратата и Брубейкър излезе от кабинета му.

Капитанът от отдел „Убийства“ се завъртя на стола си и прекара няколко минути загледан в сивата сграда на стария съд от другата страна на улицата. Всичко това отиваше прекалено далеч, при това прекалено бързо. Трябваше да бъде разрешено. Дори да се случеше нещо с детективите Брубейкър и Майърс — всичко можеше да се случи с две цивилни ченгета, когато си имаха работа с човек като Курц — пак щяха да останат много отворени въпроси.

Хансън въздъхна. Харесваше му да е детектив от отдел „Убийства“. Дори беше добър в тази работа. Също така харесваше съпругата си Дона и доведения си син Джейсън. Тази самоличност беше само на четиринадесет месеца и според него можеше да продължи да я използва още една-две години, дори повече.

Затвори очи за момент. Да бъде волята ти, Господи. Да бъде волята ти. Хансън отвори очи и използва личната си линия, за да се обади на един определен зъболекар в Кливланд. Време беше стоматологичният картон на Робърт Гейнс Милуърт да се подготви.