38

Джон Уелингтън Фриърс откара Курц в Окръжната болница на Ери същата вечер. Тя не беше най-близката до гарата, но бе единствената, която чернокожият цигулар знаеше, тъй като беше минавал няколко пъти покрай нея на път за и от хотел „Шератон“. Въпреки бурята, или пък заради нея, спешното отделение беше почти пусто, така че осем души се заеха с Курц, когато го вкараха в него. Двамата истински лекари в тази групичка не можеха да разберат причината за тези наранявания — дълбоки порязвания, разкъсвания, сътресение, счупени ребра, счупена китка, изкълчени крака — но добре облеченият джентълмен от афроамерикански произход, който доведе пациента, им обясни, че е станала злополука на строителна площадка и че приятелят му е паднал от третия етаж, през един прозорец. Парчетата стъкло като че ли подкрепяха тази история.

Фриърс изчака достатъчно дълго, за да научи, че Курц ще живее, след което се качи в черния линкълн и се изгуби в бурята.

Въпреки лошото време Арлен отиде в болницата същата вечер, остана до следващия следобед и продължи да се връща всеки следващ ден. Когато Курц дойде в съзнание на следващата сутрин, тя беше отворила вестник „Бъфало Нюз“, от който настояваше да му чете на глас всеки ден.

На първия ден след убийствата, четвъртък, кръвопролитието на гарата почти измести новините за бурята. „Клането на гарата“, така го кръстиха вестниците и новинарските емисии. Убитите бяха трима полицаи от отдел „Убийства“, един цивилен на име Доналд Рафърти, дребен престъпник от Нюарк на име Марко Дирацио и някакъв азиатец, който още не беше идентифициран. За пресата беше очевидно, че през тази нощ се бе заформила престрелка между престъпниците и ченгетата, характерна повече за филмите, вероятно докато капитан Робърт Гейнс Милуърт и хората му бяха работили под прикритие.

До следобеда началникът на полицията и кметът на Бъфало се заканиха, че тези хладнокръвни убийства на най-добрите служители на реда на града няма да останат ненаказани, че всички ресурси, включително тези на ФБР, щяха да бъдат използвани за намирането на убийците и изправянето им пред правосъдието. Според думите им това щеше да е най-мащабната полицейска акция в историята на Западен Ню Йорк. Заканите бяха отправени тъкмо навреме, за да бъдат подети от местните и националните новинарски емисии в най-гледаното време. Един от новинарите, Том Броков, каза:

— Миналата нощ в Бъфало, Ню Йорк, се разигра истинска — и смъртоносна — игра на стражари и апаши и броят на телата може да не е окончателен.

Това странно предсказание се оказа самата истина, когато късно през този ден властите обявиха, че са намерили мъртвите тела на съпругата и сина на капитан Милуърт, както и още един неидентифициран труп в дома на семейството в Тонауанда. По време на късните новини беше цитиран един от членовете на градската управа, който заяви, че не е удачно за един капитан на полицията на Бъфало да живее в Тонауанда, че градските закони и политиката на полицията изискват местожителството да е в рамките на Бъфало за всички служители на града. Никой не му обърна внимание.

В петък, втория ден след убийствата, мъртвият азиатец беше идентифициран като Мики Кий, един от хората на предполагаемия мафиотски дон Емилио Гонзага. Веднага се даде гласност на слуховете, че детектив Брубейкър, единият от падналите герои, е вземал подкупи от престъпната фамилия Фарино. Част от изявлението на началника на полицията Подески гласеше:

— Колкото и сложни да са обстоятелствата в това гнусно престъпление, не трябва да пренебрегваме невероятната смелост на един човек — капитан Робърт Гейнс Милуърт — който даде своя живот и този на обичното си семейство за хората на окръг Ери и околията. — Планираше се капитан Милуърт да бъде погребан като герой. Понесоха се слухове, че дори президентът на САЩ може да присъства.

През този ден Курц беше подложен на операции на левия крак, десния бял дроб и двете си ръце. Спа през цялата нощ.

В събота, на третия ден, Арлен отиде на погребението на съседката си, госпожа Дзвриски, и занесе касерола с риба тон на семейството след него. В същия този ден „Бъфало Нюз“ публикува статия, която отмени посещението на президента — световноизвестният цигулар Джон Уелингтън Фриърс беше осигурил документи, снимки и аудиозаписи, които доказваха, че капитан Робърт Гейнс Милуърт е измамник, че градът е наел сериен убиец на деца без никакъв опит в службите на реда и че този измамник някога е бил Джеймс Б. Хансън, мъжът, убил дъщерята на Фриърс преди двадесет години. Но това не беше всичко. Фриърс разполагаше и с доказателства, че Милуърт/Хансън е получавал подкупи от престъпния бос Емилио Гонзага и че клането на гарата въобще не е било съприкосновение между стражари и апаши, а гангстерска свада, излязла от контрол.

В съботния следобед кметът и началникът на полицията обявиха, че веднага ще бъде започнато мащабно разследване на фамилиите Гонзага и Фарино и предполагаемите им престъпления.

През тази трета вечер новините на Си Би Ес, Ен Би Си, Ей Би Си, „Фокс“ и Си Ен Ен бяха съставени предимно от тази история.

На четвъртата сутрин, в неделя, „Бъфало Нюз“ и две местни телевизии съобщиха, че Джон Уелингтън Фриърс е предал аудиозапис на телефонен разговор между Анджелина Фарино Ферара — млада жена, наскоро завърнала се от Европа, вдовица, която никога досега не е била свързвана с престъпния бизнес на фамилията Фарино — и обаждащия се по сигурната линия на адвоката си затворник в „Атика“ — Стивън Фарино-Малкия Скаг. В сутрешния брой на „Бъфало Нюз“ се появи препис на записа, а аудиокасетата беше пусната по много радиа и телевизии.

Госпожица Фарино: Наемаш ченгета, за да убиват хора. Такива като детектив Брубейкър. Знам, че след смъртта на Хатауей си започнал да плащаш на него.

Стивън Фарино: Какво (ругатнята е изтрита) говориш, Анджи?

Госпожица Фарино: Не ми пука за Брубейкър, но прегледах някои семейни отчети и видях, че Гонзага разполага с полицейски капитан под ръка. Тип на име Милуърт.

Стивън Фарино: (няма отговор)

Госпожица Фарино: Милуърт всъщност не е Милуърт. Той е сериен убиец на име Джеймс Б. Хансън… Подвизава се под още много други фалшиви самоличности. Този човек убива деца, Стиви. Изнасилва ги и ги убива.

Стивън Фарино: Е, и?

И така нататък. Заедно с преписа, „Бъфало Нюз“ публикува списък с четиридесет и пет имена на ченгета, съдии, политици, членове от комисията за предсрочно освобождаване и други чиновници от Бъфало, които вземаха подкупи от Гонзага, заедно със сумите, които получаваха от мафиотската фамилия. Имаше и по-кратък списък — само от осем имена — на по-дребни ченгета и политици, които получаваха подкупи от фамилията Фарино. Детектив Фред Брубейкър беше във втория списък.

На пети май, понеделник, трима от най-скъпите адвокати в САЩ, сред които и един, участвал в успешната защита на О Джей Симпсън преди години, сега на служба при Емилио Гонзага, дадоха пресконференция, на която обявиха, че Джон Уелингтън Фриърс е лъжец и измамник, както и човек, целящ да подрони авторитета на всички американци от италиански произход. Тези хора твърдяха, че са готови да защитят твърденията си в съда. Техният клиент, Емилио Гонзага, заведе дело за клевета срещу Джон Уелингтън Фриърс на стойност сто милиона долара.

Същата вечер Фриърс беше гост на „Лари Кинг на живо“. Цигуларят беше натъжен, но горд и непоколебим. Той показа снимки на убитата си дъщеря и документи, които доказваха, че Гонзага е наел Милуърт/Хансън. Бяха излъчени и цензурирани снимки на Милуърт/Хансън с другите убити деца… включително със собствената дъщеря на Фриърс. Лари Кинг притисна цигуларя да сподели откъде се е сдобил с тези материали. Той отговори:

— Наех добър частен детектив.

На въпроса относно новината за заведеното срещу него съдебно дело за сто милиона долара, Фриърс обясни, че води битка с рака на дебелото черво и вероятно няма да живее достатъчно дълго, за да защити името си в съдебната зала. Той заяви, че Емилио Гонзага и Стивън Фарино са убийци и насилници на деца и че сега щеше да им се наложи да живеят с това бреме. За разлика от него.

— Изключи проклетото нещо — нареди Курц от болничното си легло. Мразеше Лари Кинг.

Арлен изгаси телевизора, но запали цигара противно на всички болнични правила.

* * *

На шестия ден след клането Арлен влезе в болничната стая на Курц и намери леглото му празно. Когато шефът ѝ се върна пребледнял, треперещ и бутащ стойката на системата си, не каза къде е ходил, но тя знаеше, че е бил на горния етаж, за да посети Рейчъл, която вече беше в самостоятелна стая. Лекарите бяха спасили останалия ѝ бъбрек и вече се възстановяваше. Гейл беше подала необходимите документи, за да стане законен настойник на момичето и всяка вечер двете прекарваха часове наред заедно, когато жената свършеше работа.

На седмия ден, сряда, Арлен дойде с брой на „Ю Ес Ей Тудей“ — Емилио Гонзага беше намерен същата сутрин в Ню Йорк, натъпкан в багажника на „Шевролет Монте Карло“, паркиран близо до рибния пазар, с два .22-калиброви куршума в тила. „Дело на професионалист“, казваха експертите в подобни случаи. Същите експерти спекулираха, че Петте фамилии се бяха намесили, за да сложат край на тази лоша публичност. „Много са сантиментални, когато стане въпрос за деца“, заяви един от източниците.

Курц вече не беше в болницата на седмата сутрин. Беше се изписал сам през нощта, тъй като през вечерта един любопитен журналист намина край болничната му стая, за да го попита дали той не е този „добър частен детектив“, споменат от Джон Уелингтън Фриърс.

Арлен провери офиса и „Ройъл Делауеър Армс“, но шефът ѝ само беше взел някои основни неща от двете места и бе изчезнал.

Загрузка...