Замръзване

6

Тъкмо се развиделяваше — предутринната сивота на Бъфало се размиваше до по-светлото сутрешно сиво, характерно за града — когато Курц се върна в евтиния си хотел и установи, че детективите Брубейкър и Майърс са дошли на проверка.

Джо разполагаше с различни издайнически знаци, които да го уведомят, ако някой го причакваше в стаята му, но тази сутрин не му бяха нужни. Хотелът му се намираше в лош квартал и местните хлапета вече бяха напръскали със спрей служебния „Плимут“ без отличителни знаци на Брубейкър с надписа „ПОЛИЦЕСКА КОЛА“ от страната на шофьора — правописът не им беше от най-силните страни — и „ПРАСЕМОБил“ от страната на пътника, като не бяха изписали буквите с еднаква големина. Нещо в звученето на „прасемоб“ развесели Курц.

Като цяло обаче тази ситуация въобще не му харесваше. Брубейкър и Майърс идваха на проверка веднъж на три седмици и досега не го бяха хващали с оръжие, но когато успееха — а законът на вероятностите беше на тяхна страна — щяха да го върнат в затвора за по-малко от двадесет и четири часа. Пуснатите за добро поведение престъпници в щата Ню Йорк бяха лишени от даденото им от Бог, гарантирано от Конституцията и боготворено от всички селяци право всеки американец да носи колкото си иска огнева мощ.

С .40-калибровия „Смит и Уесън“ в единия джоб и малкия, но тежък „Компакт Уитнес“ на Анджелина Фарино Ферара в другия, Курц сви в алеята зад хотела и скри двете оръжия зад една тухла в стената, която сам беше разхлабил преди две седмици. Обичайните обитатели на алеята — бездомници и наркомани — бяха в приюта или си пазеха пейките по това време на деня, така че разполагаше с няколко часа, преди някой да намери железата му. Така или иначе, ако проверката продължеше повече от няколко часа, щеше да е прецакан и нямаше да има нужда от тях.

Хотелът на Курц — „Ройъл Делауеър Армс“ — е бил готино местенце по времето, когато президент Маккинли е бил убит в Бъфало в началото на миналия век. Дори самият Маккинли може да е бил в него в нощта, преди да бъде застрелян. Хотелът затъваше през последните деветдесет години и беше стигнал до момента на тотален разпад и предстояща разруха. „Ройъл Делауеър Армс“ беше на десет етажа и можеше да се похвали с осемнадесетметрова радиопредавателна кула на покрива си, която ден и нощ бълваше микровълнова радиация, която според по-параноичните обитатели на хотела беше в смъртоносни дози. Кулата беше единственото нещо наоколо, което работеше. През изминалите няколко десетилетия хотелската част на сградата — първите пет етажа — се беше превърнала от хотел за работници в общежитие, после в приют и накрая отново в общежитие. Повечето от обитателите на зданието бяха на помощи, литий и торазин4. Курц беше убедил управителя да му позволи да живее на осмия етаж, въпреки че последните три етажа бяха изоставени още през седемдесетте години. В противопожарните изисквания и правилата на сградата беше останала вратичка, която не забраняваше изрично наемането на стаите от някой идиот, на който щеше да му се наложи да живее сред паднали тапети, разкрита арматура и течащи тръби — точно както направи Курц. Неговата все още разполагаше с врата, хладилник и течаща вода и това беше всичко, от което имаше нужда.

Стаята му — всъщност бяха две големи свързани стаи — се намираше от страната на алеята и разполагаше не с една, а с две ръждясали противопожарни стълби. Вратите на асансьора бяха запечатани след петия етаж, така че на Курц му се налагаше да върви още три етажа всеки път, когато се качваше или слизаше. Но това беше малка цена за сигурността, която си осигуряваше по този начин, тъй като веднага разбираше, когато някой му беше дошъл на гости или се опиташе да му дойде на гости. Пети, управителят и рецепционист през деня, и Глория, която поемаше нощните смени, получаваха достатъчно заплащане всеки месец, за да му се обаждат на мобилния, ако някой непознат за тях се насочеше към асансьора или стълбището.

Курц влезе в хотела през задния вход, в случай че Брубейкър беше оставил партньора си Майърс в лобито, макар това да не беше много вероятно, тъй като цивилните ченгета бяха като змиите и монахините — винаги се движеха по двама. Качи се по задното стълбище на изоставената кухня до третия етаж, след което използва главното, за да стигне до осмия етаж. На площадката на шестия етаж беше видял два чифта следи от обувки в прахта от мазилка, която нарочно беше посипал. Брубейкър, който беше с по-голям крак — както беше установил отпреди — имаше дупка в едната подметка. Този човек имаше дупка и в душата си.

Следите водеха до средата на прашния и мрачен коридор — Курц се придвижваше залепен за стената — и свършваха до отворената врата на стаята му. Двамата детективи бяха влезли с взлом, като направо бяха изкъртили вратата от полицейската ключалка5 и пантите ѝ. Джо се приготви, стегна мускулите на корема си и влезе в дома си.

Майърс се появи иззад вратата и го удари в корема с месингов бокс. Курц падна и се опита да се претърколи до стената, но Брубейкър имаше достатъчно време да дойде от другата страна и да се опита да го срита в главата. Кракът му уцели рамото му, тъй като Джо се сви и се претърколи отново.

Майърс го изрита в задната част на левия му крак и парализира прасеца му, а Брубейкър — по-високият, по-грозният и по-умният от двамата — извади своя 9-милиметров „Глок“ и го притисна в меката част зад лявото му ухо.

— Само ни дай причина — изсъска детективът.

Курц не помръдна. Все още не можеше да диша, но от личен опит знаеше, че стегнатите му коремни мускули и диафрагмата щяха да се отпуснат, преди да припадне от липса на кислород.

— Само ми дай шибана причина! — изкрещя Брубейкър и дръпна затвора на пистолета си. Нямаше нужда да го прави, разбира се, тъй като беше с единично действие, но изглеждаше и звучеше драматично.

— Хей, хей, Фред — каза Майърс, който се обезпокои наистина.

— Майната му, Томи — отвърна партньорът му и опръска бузата на Курц със слюнка. — Този мизерен шибаняк… — Той удари жертвата си силно по врата с пистолета и след това го изрита в кръста.

Курц изсумтя, но не помръдна.

— Сега го претърси — нареди Брубейкър.

С преместения на слепоочието му глок, Джо стоеше като статуя, докато Майърс го претърсваше грубо — скъса копчетата на палтото му, когато го разтвори, и обърна джобовете му навън.

— Чист е, Фред.

— Мамка му! — Дулото се махна от лявото слепоочие на Курц. — Сядай, задник, с ръце зад гърба и с гръб в стената.

Курц изпълни нареждането. Майърс се разположи на подлакътника на пружинения диван, който служеше едновременно за мебел и за спане на собственика си. Брубейкър се беше отдръпнал на метър и половина, но не отделяше 9-милиметровия от главата на целта си.

— Трябва да те убия още сега, шибан мизерник — каза със спокоен глас той и потупа джоба на евтиния си костюм. — И да оставя трупа ти да гние тук. Плъховете ще изядат три четвърти от теб, преди някой да те е открил.

Ще ме изядат целия, преди някой да ме открие тук, помисли си Курц, но не сподели мнението си на глас.

— Тогава Джими Хатауей ще почива в мир — каза Брубейкър с напрегнат глас и с неспокоен пръст на спусъка на пистолета си.

— Фред, Фред — намеси се Майърс, влязъл в ролята си на доброто ченге. Или поне на ченгето с някакъв здрав разум, което не се е превърнало в пощурял убиец.

— Мамка му — отвърна Брубейкър и свали оръжието. — Не си струваш, шибано лайно. Не и след като съвсем скоро ще те оправим по законен начин. Не си струваш шибаната хартия, която ще трябва да изпишем, ако го направим сега. — Той пристъпи напред и срита Курц в корема.

Бившият частен детектив се отпусна на стената и зачака да настъпи моментът, в който отново щеше да е способен да диша.

Брубейкър излезе. Майърс се спря за миг и погледна опитващия се да си поеме въздух Курц.

— Не трябваше да убиваш Хатауей — каза тихо дебелият полицай. — Фред знае, че ти си го оправил и един ден ще го докаже. Тогава няма да има предупреждения.

След тези си думи Майърс също излезе. Курц се заслуша в стъпките и ругатните им по адрес на асансьора, докато слизаха по ехтящото стълбище. После трябваше да посипе още прах от мазилка на стъпалата. Надяваше се да не направят на пух и прах волвото му, докато го претърсваха.

Можеше да е много по-зле. Брубейкър и Хатауей бяха един вид приятели — две мръсни ченгета — но Хатауей беше на заплата при Фарино и получаваше втора от София Фарино по време на жалкия ѝ опит да превземе бизнеса на баща си. Хатауей беше видял възможност да отстрани Курц и да се подмаже на София Фарино. И почти беше успял. Почти. Ако Брубейкър и Майърс работеха пряко за Фарино или Гонзага, сутринта можеше да се окаже много лоша и кратка за Джо Курц. Поне сега разбра, че ченгетата не са изцяло в джоба на Анджелина Фарино Ферара.

Курц най-накрая успя да стане, заклатушка се до прозореца, отвори го и повърна на алеята. Нямаше смисъл да си мърси банята. Беше я почистил преди една-две седмици.

Когато дишането му се успокои и коремните му мускули спряха да се свиват болезнено, той отиде до хладилника за закуска, взе си бира „Милър Лайт“ и се отпусна на дивана. Знаеше, че трябва да слезе до алеята, за да си прибере двата пистолета, но реши първо да си почине малко.

След десет минути отвори сгъваемия си телефон и се обади на Арлен в офиса.

— Какво става, Джо? Рано си станал.

— Искам да направиш едно много задълбочено проучване — отвърна Курц. — Джеймс Б. Хансън. — Продиктува ѝ фамилията му буква по буква. — В началото на осемдесетте е бил психолог в Чикаго. Ще намериш доста вестникарски статии и полицейски доклади от този период. Искам всичките, до които успееш да се докопаш — абсолютно всичките — след което потърси всичко за всеки с това име, когото намериш.

— За всеки?

— За всеки — повтори Курц. — Искам името да бъде потърсено в трудовете по психология, университетските факултети, полицейската база с данни, брачните свидетелства, шофьорските книжки, имотните сделки, каквото се сетиш. Този човек е замесен в тройно убийство и самоубийство в Чикаго. Провери за всички такива случаи оттогава, включващи няколко убийства и самоубийство, като използваш полицейската база с данни. Настрой софтуера да търси подобни имена, анаграми, фактори, всичко.

— Знаеш ли колко време и пари ще ни струва това, Джо?

— Не.

— Искаш ли да разбереш?

— Не.

— Всичките ни компютърни ресурси ли да използвам? — Синът и съпругът на Арлен някога бяха много добри хакери и тя разполагаше с голяма част от инструментите им, включително достъп до имейли и пароли от предишната ѝ работа като юридически секретар на няколко места — както и един вътрешен човек, който работеше за областния прокурор на окръг Ери. С две думи, питаше Курц дали да наруши закона в събирането на тази информация.

— Да — отвърна той и чу Арлен да въздиша и да издухва цигарен дим.

— Добре. Спешно ли е? Да го преместя ли преди ежедневното проучване на „Суитхарт Сърч“?

— Не. Може да почака. Направи го, когато имаш време.

— Мога ли да предположа, че не става въпрос за клиент на „Суитхарт Сърч“, Джо?

Курц допи бирата си.

— Този Джеймс Б. Хансън в Бъфало ли е сега? — попита Арлен.

— Не знам. Също така имам нужда от още една проверка.

— Слушам те. — Курц си я представи с химикала над бележника ѝ.

— Джон Уелингтън Фриърс. Концертен цигулар. Живее в Ню Йорк, вероятно в Манхатън, вероятно в Горен Ийст Сайд. Предполагам, че няма криминално досие, но искам всичко от медицинския му картон.

— Мога ли да използвам всичките ни…

— Да — отвърна Курц.

Медицинските картони бяха сред най-чинно пазените тайни в Америка, но последната работа на Арлен, докато той беше в затвора, бе в гнездо на адвокати „преследвачи на линейки“6. Можеше да изрови медицински картони, за чието съществуване не знаеше дори личният лекар на пациента.

— Добре. Ще идваш ли днес? Можем да огледаме един офис, който съм си отбелязала във вестника.

— Не знам дали ще успея — отвърна Курц. — Как върви със „Сватбени камбани“?

— Информационните услуги са уредени — обясни Арлен. — Кевин чака да регистрираме фирмата. Сайтът е готов да бъде качен. Нуждая се единствено от пари в банката, за да мога да напиша чека.

— Аха. — Курц затвори. Полежа още малко на дивана, загледан в широкото три метра и половина мокро петно на тавана. Понякога му приличаше на фрактално изображение, а друг път на гоблен със средновековен мотив. От време на време пък си беше просто шибано мокро петно на тавана. Като днес.