Христо Пощаков Завладяването на Америка

Пролог

Пролетните лъчи на слънцето пробиваха сутрешните изпарения и огряваха покривите на Славна Победа, столицата на Обединеното Кралство, те бяха събудили и Барди Първи в неговия дворец. Кралят бе свикнал със строгия си режим, установен от самия него през последните петнайсетина години и не можеше да си позволи дори минута бездействие. Независимо от относително спокойния живот, който водеше напоследък, кралските дела бяха свързани с непрекъснато разрешаване на проблеми и поети ангажименти. След последната кървава война с империята на ромтите, довела до завладяването на остров Брита, желаният дълготраен мир беше настъпил. Победеният император Отивиан продължаваше да изплаща покорно установения му годишен налог в размер на петстотин хиляди крини хлебно зърно и да спазва митническите улеснения, договорени за корабите на Обединеното Кралство.

Денят предвещаваше да е хубав и ясен. Докато приключваше с тоалета и закуската си, кралят неволно се отдаде на размисъл и спомените започнаха да се реят из неговото съзнание. Бившият му тъст, симпатичният пияница крал Рогонал, отдавна бе предал богу дух и бе погребан с почести, а бившето му кралство Ландирия, бе превърнато в област от Обединеното Кралство и оттогава успешно се управляваше от Рок Свенсон, командирът от специалните части «гама» — близкият му приятел, който по силата на обстоятелствата бе пренесен от света на Холивуд в неговия. С помощта на данните от «Енциклопедия Британика», заложени в портативния му компютър, кралят преди време бе установил, че неговият свят не е идентичен с този, в който бе пребивавал, макар че географските имена бяха донякъде подобни. В миналото, при един от разговорите им в присъствието на дракона Дзог, старият магьосник Горо бе подхвърлил съблазнителната идея, че континентът Америка от техния паралелен свят все още не е открит и оттогава мисълта за неговото завладяване се бе загнездила в главата на крал Барди и не му даваше покой, докато не я осъществи. Самият магьосник продължаваше да не се разделя с древната книга за заклинания, написана на шумерски език, въпреки че написаното в нея едва ли му помагаше толкова в изпълняването на тази иначе престижна професия, поради собствената му неграмотност при прочитане на специалните текстове. След последното му прехвърляне в света на Холивуд, който се бе превърнал в цел и мечта на живота му, той непрекъснато продължаваше да бленува за него. Оттогава Горо се разхождаше омърлушен из коридорите на кралския дворец, но това не му пречеше да живее охолно в ролята си на кралски съветник — пост предоставен му с кралски декрет.

Денят предвещаваше да е хубав и ясен. Кралят реши да се отправи към работния си кабинет, където се решаваха повечето от проблемите в Обединеното кралство и по пътя към него получи внезапно видение за нещо, за което отдавна бе забравил. Пред очите му внезапно възникна сцена от срещата му с гургила Кико, в присъствието на Рок Свенсон. По неизвестни за него причини, споменът за нея бе стоял блокиран в съзнанието му петнайсетина години, може би това беше извършено от съперниците на самия гургил, обитаващи още по-неизвестния за него пространствено времеви континуум. Кико се бе материализирал пред тях след второто им завръщане от света на Холивуд и представляваше странно същество. Тялото му беше покрито със синя перушина, голите му ръце и крака завършваха с по три пръста и имаше беззъба уста. Той им бе обяснил собственото си предназначение — да подобрява съдбите на избраните от него подопечни хора и да ги пази от обсебването им от други гадни ефирни за тях същества като смърдове и корлоци. Същевременно им беше заявил, че енергетическите му възможности, свързани с прехвърлянето им от един пространствено времеви континуум в друг са напълно изчерпани и едва ли ще има възможността да ги прехвърли отново в света на Холивуд. Интересно дали Рок Свенсон бе запазил спомена от тази среща, но това скоро можеше да се изясни. Увлечен в мисли за миналото, кралят продължи пътя си по поредния коридор на двореца.

Барди I Ландирски застана пред прозореца на работния си кабинет и лениво се загледа в суетнята на хората, изпълнили площада пред двореца. Независимо от ранния сутрешен час и рядката мъгла, която се вдигаше под първите лъчи на слънцето, сергиите вече бяха подредени със стоки. Днес беше големият пазарен ден. Въпреки просторните размери на площада, пространство за търговия не достигаше. Търговците се караха за по-добро място и се опитваха да подкупват сенешала Горголан, който пъшкаше поради дебелината си, но пъргаво и методично събираше определените такси, като твърдо отказваше да приема бакшиши. След няколко болезнени превъзпитания с пръчка, нанесени по голите му задни части, той явно бе решил да прекрати заделянето на лични отчисления от сумите за сергийно право и вече се страхуваше да взема подкупи. Желязната ръка на Барди го беше направила съвсем честен и неподкупен. Сенешалът се бе задържал на поста си поради други полезни качества, които притежаваше: добра памет, отличен нюх към търговски сделки, вродени способности към организиране на всяко значимо събитие и добро познаване на по-голямата част от територията на Обединеното Кралство, както и на хората от селищата, които с личните си качества биха били полезни на неговия владетел.

Кралят повдигна увисналия на шията му бинокъл, придобит по време на последния му престой в света на Холивуд и започна да наблюдава търговците, пристигнали от всички краища на неговия. Чужденците си личаха по облеклата. Тюрбаните и шалварите говореха за пришълци от Джипта, туниките, наметките и сандалите с преплетени връзки за граждани на Ромта, кожените панталони и куртки за народа на витангите. Да, същите тези витанги, чиито черни въоръжени орди някога бе изтребил безмилостно, сега изпращаха търговски кораби. Въпреки че може би скърцаше със зъби, новият им крал Олуф бе сключил търговска спогодба с Обединеното Кралство и някогашните убийци, от които в близкото минало трепереше половината територия на Ерпа, сега се опитваха да мимикрират в ролята на кротки мошеници. Защото цените, които искаха за обработените си кожени изделия бяха направо убийствени. Но не можеше да се отрече, че стоките предлагани от тях не бяха с отлично качество. Кожухчетата от сребърни и бели лисици, полярни и кафяви мечки, самури, белки, катерички, зайци, рисове и снежни тигри, наистина бяха скъпи, ала чак дотолкова… Ако продължаваха с такива темпове, витангите скоро щяха да избият поголовно тези животни и да нанесат непоправими екологични вреди на природния ареал, към който напоследък се бе насочила вродената им агресивност. Би трябвало да се помисли за определен лимит на вноса на кожите, за някаква ограничителна квота. Този вид стока се продаваше предимно за златни монети с лика на Барди Първи, които напоследък бяха станали еквивалент на всички останали валути циркулиращи в познатия свят. Отначало те потъваха в джобовете на търговците на зърно от Джипта, които освен това предлагаха изтънчени ювелирни изделия, обсипани със скъпоценни и полускъпоценни камъни и талпи от ценни видове дървета от Афика, после отново сменяха собствениците си. Ромтите продаваха фини алабастрови статуетки на всевъзможните божества, които царуваха в тяхната империя и околните им държави, вълнени и ленени тъкани, съдове от фина керамика и бронзови огледала. Последните скоро щяха да станат излишни, понеже едва ли щяха да издържат на конкуренцията, след като Барди пуснеше в действие фабриката за стъклени, а вече бе успял да уреди производството на амалгамата за тях. На пазара за първи път се бяха появили търговци от далечния изток, които бяха пропътували хиляди километри по суша и море. Докато продаваха разкошно оцветените си тънки копринени тъкани, те хитро присвиваха тесните, полегати цепки на очите си, след това прибираха златото, без да купуват нищо. Кралят си помисли, че това не е съвсем редно, тъй като напоследък бе свикнал всичките монети със собствения му профил, придружени от други, с ликовете на известни и много неизвестни владетели, да се втичат обратно в ръцете на неговите търговци, които продаваха извънредно търсените железни, стъклени, керамични и промишлени изделия, устройства за навиване на прежда, механизми за повдигане на тежести, ножици, коси за трева, хладно оръжие, лампи със стъкла и с устройство за повдигане на фитила, двуколки за коне и магарета, карети с ресори, тоалетни чинии, вани и умивалници, вериги и полиспасти, бойлери за баня, пригодени за твърдо гориво, отоплителни и готварски печки, лети тръби и метални кранове, плоско лято стъкло и бутилки, емайлирани кухненски прибори, лъжици, ножове и вилици. Много от тези изделия доскоро бяха непознати за повечето обитатели на познатия околен свят, но след като се установи тяхната полезност, търсенето им неимоверно нарасна. Огнестрелните оръжия бяха държавен патент на Обединеното Кралство и бяха забранени за продажба. Няколкото посветени във фабриките за производство на барут знаеха, че издаването на секрета на неговото производство, се наказва единствено със смърт. Извън замъка за първи път се предлагаха плугове и конски косачки за зърнени култури, които се демонстрираха пред очите на смаяните търговци. Търговията вървеше повече от добре и всички, продавачи и купувачи, изглеждаха доволни. Платовете и насипните стоки се продаваха на метър, килограм и техните производни. Тези мерни единици бяха заимствани от света на Холивуд и преди десетина години бяха въведени в действие с кралски декрет, а впоследствие, поради тяхното удобство, бързо възприети от всички чужди търговци. С всеки изминат ден Обединеното Кралство увеличаваше богатствата на хазната си, жителите му се обличаха с нови и хубави дрехи, редовно се хранеха с хляб, месо и риба, консумираха витаминозни зеленчуци и плодове, и бяха по-сити и по-доволни от гражданите на която и да е друга страна в този свят.

Крал Барди също би трябвало да е доволен, но не беше така. Отдавна му липсваше тръпката от битките, които бе водил, а ситото ежедневие не предлагаше нищо ново. Ромтите продължаваха да плащат годишният си данък от петстотин хиляди крини жито, които сигурно получаваха от васалната им Джипта, ниските южни плодородни равнини на Обединеното Кралство също произвеждаха не по-малко количество. Складовете пращяха от зърно, за което липсваше пазар за експорт, но при всички случаи беше по-добре да го има, отколкото да го няма. Засега единствените неприятности на Барди Първи бяха свързани с «учените», които работеха в Централния Университет, основан от него. Той им бе предоставил преносимия си компютър, беше ги научил да работят с него и им бе предал по-голямата част от компактдисковете с научна и техническа информация, закупени в света на Холивуд. Вече десетина години, те се занимаваха с извличане на всякакъв вид данни, които се превеждаха на ландирски език и после се отпечатваха, за да се превърнат в дебели подвързани томове, които запълваха рафтовете на университетската библиотека. За цялото изминало време никой от така наречените учени не си бе напрегнал мозъка, за да измисли нещо полезно и с практическа полза, поради отдавна установеното мнение, че всичко, което съществува вече е изобретено и се намира или в компютъра, или в донесената колекция от компактдискове, ако досега не е било напечатано. Но информацията, която подлежеше на обработка бе огромна, а последните дълготрайни батерии за компютъра бяха на привършване и ако не се създадяха акумулаторни устройства, приложими за него, той скоро щеше да стане безполезен. Единствено главните майстори от корабостроителниците и машиностроителните предприятия показваха зачатъци на изобретателност, като изнамираха прости механизми или приспособления, които ги улесняваха в работата им. Студентите в университета и учениците в училищата зубреха математика, физика и химия, която от своя страна бе назубрена от техните преподаватели и все още не се бе появил някой млад гений, който да осмисли предложеното му наготово и да изобрети нещо различно и усъвършенствано, но приложимо за условията в Обединеното Кралство.

Напоследък обхванатият от апатия владетел беше зает единствено с мисълта как по-бързо да се махне от кралството си, за да осъществи идеята, предложена преди години от магьосника Горо, неговият стар съратник и може би приятел, а тя беше завоюването на Америка от неговия свят. Барди искаше да осъществи това начинание с по-модерни кораби от тези на Христофор Колумб от света на Холивуд, но това зависеше от изработването на първата парна машина, което бе свързано с хиляди други подробности като усъвършенстване на точност на стругове, бормашини и фрези. След нея щеше да последва направата на електрически динамомашини и двигатели, които щяха да подменят задвижването на машините и механизмите във фабриките, което засега се осъществяваше със силата на водата и вятъра. В неопределеното бъдеще се намираше производството на бензинови, дизелови и реактивни двигатели, както и изготвянето на водни и парни турбини, предназначени за електрически централи, но всичко това зависеше от намирането на необходимите суровини, предназначени за изработването на необходимата технологична екипировка. Производството на атомна енергия засега изглеждаше като твърде далечна мечта.

Кралят беше навършил четиридесет години и според него, това бе най-подходящата възраст, за да се впусне в ново, невероятно приключение. Жена му Хелга се беше противопоставила на такова опасно според нея начинание, но той бе убеден, че почти беше съумял да я убеди във важността на замисъла си. За него тя бе най-добрата жена на света, познаваше неотстъпчивият му характер и не й оставаше друга възможност, освен да се примири с идеята му, ако вече не го бе направила. Децата сигурно щяха да му липсват, но в крайна сметка, той не възнамеряваше да проточи изпълнението на намерението си за повече от половин година, а според него това не беше кой знае какъв дълъг период за един човешки живот.

Барди Ландирски неволно се замисли за бившата си жена, красивата и невярна принцеса Розамунда, дъщерята на добрия пияница, крал Рогонал, която бе останала в света на Холивуд заедно с лигавия актьор Сандораг. Какво ли правеше сега? Впрочем собствения му въпрос изглеждаше излишен; тя отдавна бе престанала да го интересува, но все пак част от спомените му оставаха свързани с нея. Той се сети за съвместната им разходка с форда, пренесен от Америка и за първото си стълкновение с дивите хора, по-късно напълно изтребени от него, после за отчаяните й опити да се превърне в холивудска артистка след повторното им пренасяне в другия свят. Те бяха завършили с презрителната усмивка на продуцента Манделщайн, който най-накрая й предостави някаква мизерна роля. Спомни си и за съмнителният тип Коко, който осигури доставката на оръжията и го свърза с мафиотския бос дон Вито Ламперони, осигурил петстотинте хиляди патрона, необходими за защитата на Ландирия от черните рицари на витангите. Сети се и за неочакваната си среща с Рок Свенсон — командирът на специалната част за борба с тероризма, комуто бе съдено да остане в света на Ландирия, за да се превърне в най-добрия му приятел. Рок отдавна беше преустроил замъка на покойният крал Рогонал, мир на алкохолния му прах, в годно за обитаване място с цивилизовани удобства. Беше прокарал тръбопровод, после бе инсталирал водно радиаторно отопление, осъществявано от котел на твърдо гориво, беше преустроил кухнята на замъка със всички необходими удобства за хигиенично приготвяне на добра храна и бе направил сравнително добри бани и тоалетни. В годините след сватбата, жена му Лина го беше дарила с две руси, красиви деца — момче и момиче. Скоро предстоеше среща с неговото семейство, а повод за това щеше да бъде свикването на кралския съвет, на който щеше да се обсъди подготовката на завоевателния поход към тукашната Америка.

Мислите на краля отново стигнаха до загадъчното същество Кико, гургилът от неизвестния континуум, който бе спомогнал за всичките му успехи. Макар да бе доста странно, по-скоро грозно създание, той успешно заместваше ангела му хранител. След последния му енергиен напън, свързан с повторното им отправяне в света на Ландирия и последвалото разкриване на същността му, Кико не беше дал повече признаци на «живот». Независимо от твърдението му, че при прехвърлянето на хора и машини в другото пространствено-времево измерение на паралелния свят, е изчерпал всичките си енергетични запаси, Барди продължаваше да вярва в подкрепата му. Но той все пак се запита, дали това същество още витае над него, за да го закриля и подобрява съдбата му.

«Така е — каза си гургилът, повикан неволно от мислите му. — След като веднъж се закачиш за някой човек, няма отърваване. Такова е естеството на природата ми — да бдя над него, докато е жив. А когато поемеш опека и над двамата му приятели, битието ти става още по-трудно. Какво ли ме чака в близко бъдеще? Дано Барди да не ме моли отново да го връщам в Холивуд, макар да му заявих, че повече няма да имам възможност да го направя.»

Дали наистина щеше да бъде така?

Кралят се отмести от прозореца, отправи се към писалището си и взе листа с програмата за деня, върху който за днес съществуваше само една точка — съветът. После погледна електронния си часовник, който след смяната на третата и последна резервна дълготрайна батерия, все още функционираше. До започването на важното заседание оставаха петнайсет минути, тогава и часовникът на кулата, изградена в края на площада щеше да отброи девет удара. Барди издърпа чекмеджето на писалището си и взе от него бележника с красивата скъпа химикалка, която магьосникът Горо му беше подарил на предишният му рожден ден, а тя също като по чудо, все още пишеше. Как ли му се бе откъснало от сърцето дъртия скъперник да направи такъв безценен подарък? Нравът му явно се променяше, след като накрая се бе съгласил да вземе няколко ученика, за да ги научи да се справят с магиите, описани в древната шумерска книга с пресовани листа от заешка кожа, макар че лично при него, те рядко се получаваха.

Докато кралят се канеше да тръгне към тронната зала, където се провеждаха съветите, в кабинета му внезапно нахълтаха синът му Викто и Дорго, синът на стария дракон Дзог — неговият неизменен съратник в сраженията с врага, с когото бяха провеждали въздушно разузнаване и жестоки бомбардировки. Сега Дзог заслужено се излежаваше в луксозния си обор, построен до стената на двореца и дебелееше, поради непрекъснатата консумация на овчи трупове. Понякога прекъсваше вкусното си занимание, за да разговаря с някой посетител, но това най-често се случваше, когато се караше с Горо.

Стиснали в ръце и лапи дървени мечове, децата вдигаха врява и взаимно се преследваха, като нанасяха и парираха «страшни удари» в «отчаян» ръкопашен бой. И дракончето, и синът му бяха почти еднакви на ръст, бяха на еднакви години и имаха един и същ начин на мислене. В училище седяха на един чин, в чиято седалка имаше дупка за опашката на Дорго. Сега битката им ставаше все по-ожесточена, двамата приятели надаваха силни крясъци и се въртяха из кабинета, без явен превес на силите.

Крал Барди се усмихна и взе от писалището новата си корона, която този път бе изработена по мярка, тъй като старата, наследство от Рогонал, винаги се изхлузваше под челото му. Той я положи я на главата си, повдигна бронзовото огледало, за да види дали му стои добре, след това заобиколи разгорещените млади войни и излезе от кабинета си.

Загрузка...