Завладяването на Америка

20

Бяха изминали още две седмици и снимките на «Жестоко преследване» вървяха по определения график. Барди яздеше кон, преследваше бандити и стреляше с халосни патрони, а до раздялата с влюбената в него съдържателка на публичен дом и до самотното разтваряне на силуета му в синия полумрак на падащата вечер, оставаха няколко снимачни дни. Федералните агенти го посетиха още веднъж, но с помощта на Дасо, Барди направо ги отказа да се занимават с него и случаят се отправи в архивите на Федералното бюро за разследване под графата «неразрешени произшествия от втори тип». Там се намираха и други случаи на необясними явления, които включваха не само изчезването на хора, но и на яхти, самолети и кораби, така че загадките само се увеличиха с една повече.

Рок Свенсон обрасна с достатъчно косми по лицето, сложи си цветни контактни лещи и реши да излезе от анонимност. След това Дасо гордо седна зад волана на колата на Горо и заедно него се отправи към студиото на Барди, с намерението да го разнообрази, защото грамадният мъж ставаше все по-унил. Той вече разполагаше с необходимите фалшиви документи на името на Пери Янсон, за чието «издаване» отидоха доста пари, но те бяха така прецизно изработени, че едва ли можеха да бъдат отличени от истинските. Младият магьосник бе спомогнал за последвалата им регистрация от страна на съответните власти и неговото присъствие беше парирало задаването на излишни въпроси. Но с всеки изминат ден, Рок ставаше все по-нервен, раздялата със сина му и останалата част от семейството му, направо го съсипваше.

Обратно на него, Дзог се опиваше от естеството на работата си и почти не излизаше от специално пригоденото за него студио, където заедно с Пипо подготвяше острите каламбури, годни да разсмеят и умрелите.

Приятното усамотение на Барди и Малона приключи, поради зачестилите посещения, които не можеха да откажат. Откакто Дасо успешно беше положил изпита си и бе получил шофьорска книжка, оттогава той всяка вечер им водеше на гости Горо и Рок, които изпитваха нуждата да се намират в тяхната компания. Малона им сервираше вкусна храна, а Барди силни питиета, след това и двамата се присъединяваха към разговорите, които обикновено се въртяха около начина за завръщането им в Теночтан.

През тази вечер, темата не беше по-различна.

— Е, докъде стигнахме с изводите си? — попита Барди, който стоеше на централното място на масата.

— До никъде — каза Рок умърлушено. — Силата на преобразувателите, с които разполагаме е малка, ако направим опит да направим прехвърляне с тяхна помощ, има опасност да попаднем кой знае къде. Самият ти каза, че атлантите разполагали с много по-мощен уред, с който се разпореждал главният им килог, впрочем ние вече го изпитахме на гърба си.

— Предлагам да направя самостоятелен преход — заяви внезапно Дасо. — Напоследък чувствам уменията си извънредно нараснали и мога да си позволя да предприема такъв риск. След това ще се върна при вас, за да ви кажа дали съм постигнал нужния ефект. Съгласни ли сте?

— А ако изобщо изчезнеш? — усъмни се Горо. — Напоследък си станал доста полезен и липсата ти ще ни разстрои допълнително. Защо да не се опитаме да извършим прехвърлянето по традиционният метод — с компютъра и моята магия?

— Защото гургилът Кико, който на времето се материализира в замъка на бедния Рогонал, изрично заяви, че енергетичните му запаси са изчерпани и не трябва да правим повече опити в тази насока. Така ли беше Рок? Нали и ти присъства?

— Да, вярно е — потвърди унило приятелят му. — Направо не виждам изход от ситуацията. Ако искаме да осъществим тази идея, трябва да рискуваме с наличните преобразуватели.

— Няма да го позволя, докато не ми разрешите да направя опита си — заяви твърдо Дасо.

— Тогава не остава друго, освен да гласуваме — предложи Барди. — Аз съм за — вдигна той ръка.

Рок последва примера му, без много да мисли, Малона извърши същото доста нерешително, а Горо дълго се колеба, докато накрая и той повдигна своята.

Дасо извади преобразувателя и блед като платно се съсредоточи над него, после изчезна. Но не минаха и три минути, и той отново се появи пред тях в твърде окаян вид. Дрехите му бяха разкъсани и по тялото му се забелязваха грозни, кървящи рани. Той понечи да каже нещо, но се олюля и се строполи на пода. Малона грабна кана студена вода от масата, дръпна няколко салфетки и се спусна към него. Тя ги намокри и ги постави на челото му, след това хукна към кухнята, за да намери в аптечката на стената й превързочни материали, с чиято употреба любимият й вече я бе запознал.

— Компресът с вода едва ли ще му помогне толкова — отбеляза Барди и взе чаша с водка, после се доближи до проснатия младеж и отля известно количество от добрата течност в полуотворената му уста.

Дасо примлясна, задави се и отвори очи.

— Слава богу — каза Рок. — Жив е.

Младежът се надигна и седна, а Малона да започна да почиства раните му и да ги превързва.

— Казвай какво стана? — попита го шефът му. — Разбира се, ако можеш да говориш.

— Попаднах в тъмен и ужасен свят, който едва ли може да се опише. След това някакви отвратителни зверове ме нападнаха, а аз не бях взел оръжие, за да се отбранявам. С големи усилия успях да се върна тук, преди гадовете да успеят да ме разкъсат.

— Лоша работа — отбеляза Рок. — Изглежда че ще трябва да отпишем тези преобразуватели като средство за завръщане. Щом Дасо не успя да се справи, ние съвсем няма да можем. Онези типове ни погодиха страшно мръсен номер.

— Така е — съгласи се Барди. — Сигурно количеството на кристалите не е достатъчно да активират нужната енергия за исканото прехвърляне, затова то става произволно. Още утре ще изпратя част от тях за изследване в престижна лаборатория, а за целта ще използвам съдържанието на повредения преобразувател, който прибрахме от Дилмон. Ако успеем да се справим със синтезирането на тези кристали, бихме могли да натъпчем голямо количество от тях в тръба със същия размер, като онази на атлантите, която ни изпрати в съсипания аналог на Холивуд. Мисля, че Гопо я нарече излъчвател.

— Да, но не знаеш дали конфигурацията на самите кристали няма да има значение — възрази приятелят му.

— И това се надявам да разберем. Стига Дасо да схване същността им, по-скоро принципът им на действие. Той вече спомена, че почти е овладял тази материя.

— Съвсем малко ми остава да го постигна — проговори със слаб глас раненият младеж. — Чувствам, че съвсем скоро ще мога да обхвана причинноста на всяко явление.

— Дасо е извънредно способен — похвали го Горо, което досега не му се беше случвало. — Той вече ме надминава във всичко.

— Благодаря — отвърна младежът. — Подайте ми преобразувателя, ако обичате.

— Какво смяташ да направиш? — попита го Малона. — Току-що ти почистих раните и ги превързах, а те изглеждаха сякаш те бяха драли зли демони.

— Наистина бяха такива — опита се да се усмихне Дасо. — Преобразувателят ми трябва, за да премахна нанесените поражения.

— Дай му го на моя отговорност — каза Барди.

Малона изпълни искането му и малката златна пирамидка отново се оказа в ръцете на младия магьосник. Младежът се съсредоточи и изпадна в странен унес, сякаш заспа, след това превръзките и лепенките с марли паднаха от тялото му, чиято кожа остана идеално гладка.

— Страшен си Дасо — възхити му се Горо. — Демонстрира магия от най-висша класа.

Младежът се изправи и вече изглеждаше съвсем наред.

— Извинявайте, че ви причиних такова безпокойство — каза той смутено.

— Извинен си — заяви бившият му учител от името на всички. — Всъщност няма защо да се извиняваш, защото рискува живота си в името на общата кауза. Предлагам да вдигнем наздравица за Дасо, който почти е станал велик магьосник.

Всички вдигнаха чашите си и звънът им отекна в помещението. След това гостите поговориха още малко и си тръгнаха.

На другата сутрин Барди стана рано, извади компютъра си, включи интерната му връзка и започна да търси подходящо място, където би могла да извърши изследванията на кристалите. Кристалографската лаборатория на Масачузетския технологичен институт му се стори най-подходяща. Тя се намираше в другия край на континента и поради часовата разлика вече работеше. След като се свърза с нея, той се договори за заплащането на исканото изследване и поиска точният пощенски адрес. После с помощта на нож извади няколко кристала от смачкания преобразувател, които се оказаха тъмно виолетови, постави ги в малка кутийка, която намери в едно от чекмеджетата, навярно останала от бижутата на Разамунда, целуна Малона докато тя още спеше и се отправи към най-близката куриерска служба.

Точно след три дни, той получи обратна пратка, която освен изпратената мостра съдържаше и плик, в който се намираше подробно описание на извършения анализ. Кристалите бяха кварцови и в кристалната им решетка имаше включвания на различни атоми на тежки метали, които както бе обяснено, нямаха естествен природен аналог, а структурата им беше на границата на аморфната. Барди не бе много вещ по въпроса, затова попита по телефона шефа на лабораторията дали е възможно такъв тип кристали да бъдат получени по синтетичен път, но отговорът беше категорично «не». Още една от вероятните възможности за завръщане беше пропаднала. Но той не беше от тези, които се предават лесно. В главата му внезапно възникна нова идея, която всъщност бе вариант на твърде стара, но вече изпробвана и имаше шансове за успех.

През същия ден той поръча изграждането на сглобяем склад с олекотена конструкция върху терена на бившето си студио и след седмица, той беше поставен на указаното място.

Новината за невъзможността за производство на кристалите беше сломила Рок и Дасо, докато Горо изглеждаше твърде доволен. Малона също не показваше признаци на безутешност, изглежда оставането й в Холивуд напълно я устройваше по съвсем обясними причини. И все пак тя съчувстваше на любимия си, който с всеки изминал ден ставаше все по-нервен. Дасо се опита да създаде копие на един от злощастните кристали с помощта на преобразувателя, но това се оказа над възможностите му.

Снимките на «Жестоко преследване» приключиха и продуцентът Манделщайн покани Барди за участие в нов филм, но той категорично отказа, с мотива, че има нужда от почивка. През същия ден, той събра тримата си другари по съдба и им раздаде различни задачи, които включваха закупуване на лекарства, книги, компактдискове с филми и информация, няколко видео-уредби със сгъваеми екрани, специални балони за съхранение на сгъстен водород, предназначен за двигателите на колите, пакети с хартия, тетрадки и голямо количество химикалки. Списъците завършваха с бормашини, шлайфове, флексове и дискове за тях, и металорежещи инструменти. След това раздаде на всеки кредитна карта, като не забрави да обясни на Дасо как се ползва. Оставаше му да ги заведе до склада и да им даде копия от ключовете за него.

— Какво си намислил? — попита го Рок, смаян от размаха на операцията.

— Скоро ще видиш. Смятам, че прехвърлянето ще се получи. Като му дойде времето, ще ти обясня.

Приятелят му сви рамене и се вмъкна в колата на Горо, който изглежда вече подозираше нещо.

Барди се насочи към студиото на Дзог, с когото напоследък почти не поддържаше контакт. Драконът го посрещна, обзет от вихъра на гениалните си хрумвания, които минаваха през мозъчния филтър на Пипо, за да станат още по-гениални. Огромните му очи блестяха от удоволствие.

— Какво те води насам? — попита той. — Казвай бързо, че сме заети.

— Готви се за заминаване — каза лаконично приятелят му.

— Какво-о-о? — изрева драконът. — Тук ми е много добре.

— Забравили, че в другия свят имаш деца? Мона, Луна и Дорго. Кой ще се грижи за тях, ако не ти?

— Така е — призна Дзог. — Само че драконите нямат толкова бащински чувства като хората. Те по природа са егоисти.

— Забрави ли, че вече почти се сватоса с Мидрика и Констарин, които ще допринесат за възстановяването вида ти?

— С тези ли грозотии? Не можем ли да отложим прехвърлянето за по-нататък? Тук всички си живеем добре.

— Не е така. Рок извънредно страда, а Дасо трябва да се върне в средата, която е предназначена за него. В света, в който голямата магия е напълно възможна, но още не е намерила великия си реализатор.

— Какво ме интересува този доскоро пъпчив младеж? Виж, с Рок работата стои другояче, а с теб не мога да споря. Изглежда, че отново ще трябва да се пожертвам — изпусна Дзог тъжен пламък със синкав цвят. — Ще мога ли да си купя поне хладилен камион, пълен с овнешки бутове? Впрочем не зная дали ще ми стигнат парите за такова начинание. След като бях заприличал на вейка, напоследък имах доста големи разходи, за да поправя това положение, а все пак съм на хонорар.

— Виждам — отвърна Барди. — Отново си надебелял, а ще трябва да летиш поне до пещерата на сестрите.

— Крилата ми напоследък заякнаха, може и да се получи. Не каза дали би подпомогнал добрата идея за хладилен камион, пълен с овнешки бутове, е, може и да са трупове. Едно пиленце ми подшушна, че сега имаш много парици. Предполагам, че си спомняш как на времето отделих половината от моите за каузата на Ландирия и ги вложих във фонда, който създаде, а после…

— Зная, зная — прекъсна го приятелят му. — И Горо от време на време ми пее същата песен. — Ще ти купя камион и ще го напълня с овнешки мърши.

— Добре ще направиш, защото фургонът, който остана на кораба е почти празен, а в тази мизерна страна, която открихме, не знам дали има и плъхове, макар че някой ми спомена за местни сърни и елени, които така и не видях. Съвсем не ми е ясно как сестрите са оживели. Сигурно от време на време тайно са си похапвали по някоя бабичка на пределна възраст. Там, където ги намерих, не растяха дори и киселици, макар че тези полезни растения ако не те нахранят, поне утоляват чувството на глад. Та кога казваш, че тръгваме? Сигурен ли си, че ще можеш да извършиш прехвърлянето?

— Почти — каза Барди. — По-скоро имам интуитивна вътрешна увереност. Смятам да го направим в понеделник, след четири дена.

— Добре, че поне ми оставяш време за неделното предаване, което има най-голям рейтинг. Но какво да обясня на продуцента? Ами на Пипо, който ми стана толкова близък?

— Излъжи ги, че отново отиваш да се лекуваш, защото имаш сериозни здравословни проблеми. Извини се и на зрителите.

— Ще се наложи да го направя — въздъхна Дзог. — Къде ще бъде сборният ни пункт?

— Където беше и предишния път. На мястото на студиото ми построих голям сглобяем склад. Ще се побереш в него, заедно с камиона. Ще те чакам в девет сутринта, бъди точен.

— Винаги става на твоята, ала какво да те правя? С каквито се събереш, такъв ставаш — каза му драконът за довиждане.

Барди напусна студиото на Дзог и след половин час се озова при Джон Мендоса, човекът с безпределните възможности, който му бе доставил цялото военно оборудване, преди заминаването в Ландирия, с изключение на злополучните патрони на дон Вито. Барди го помоли да му намери две базуки и колкото може заряда за тях, както и стотина «лимонки», с мотива, че при снимането на филма на острова, специалните ефекти не са му били достатъчни. Мендоса се съгласи и каза още утре да смята работата за уредена, имал нещо предвид. Барди го напусна, мина през магазин в който продаваха компютри и електронна техника, закупи пет «лап-топа», няколко цифрови камери и фото-апарати, после натовари багажника на колата с промишлени количества батерии, мина през часовникарски магазин и придоби стотина часовника, като също поиска за тях резервни батерии, после посети оръжеен магазин, откъдето се снабди патрони за пистолетите, накрая мина през магазин за риболовни принадлежности и доволен от направените покупки се отправи към дома си, където сигурно го вече го очакваха другарите му по съдба. Единственото, което оставаше, бе да получи отчет за направеното от тях през изтеклия ден и след това да вечерят. А след това… Е, би могло да се предположи.