Завладяването на Америка

3

Времето минаваше и крал Барди ставаше все по-нетърпелив. Две седмици след провеждането на съвета бе произведена първата парна машина, за щастие пробните й изпитания показаха нейната пълна експлоатационна надеждност. Тя бе монтирана веднага в една от фабриките за преработка на метали, за да замени водната тяга, която досега се използваше за задвижването на останалите необходими за производството на корабите механизми. Следваше спешното произвеждане и монтажът на още две парни машини. След още няколко дни, Горголан доложи, че талпите и дъските от червено дърво са пристигнали. Мерките, взети в дъскорезниците и мините на Брита, бяха оказали своето бързо въздействие, пещите за коксуване работеха с пълен капацитет, вагрянките бълваха разтопен метал, който после отиваше за преработка в ковачници и фабрики. Работата по подготовката на дванайсетте кораба бързо напредваше. Каютите за моряците вече бяха оборудвани, мачтите и такелажа поставени, оръдията и мортирите бяха заели местата си, а металните обшивки на корабите бяха боядисани с оловен грунд. Единственото, което оставаше, беше произвеждането на останалата дузина парни машини и тяхното инсталиране в трюмовете на останалите кораби, заедно с вече вече изготвените корабни витла. След това следваше напълването на складовите помещения със запаси от въглища и храни.

В този късен следобед Барди седеше пред писалището в работния си кабинет, обхванат от нелеки мисли. Беше настанало време за сформирането на екипажите, което бе доста сложна работа. Моряците изглежда не достигаха, а подбраните капитани досега бяха управлявали доста по-малки кораби и нямаха опит в боравенето с парни машини. Беше наложително да се проведат няколко учебни плавания. Кралят вече си бе наумил имената на трите най-големи флагмански кораба — Завоевател, Откривател и Покорител, но се налагаше да измисли имената и на останалите девет. Той написа на листа пред него Буревестник, Сияйна Зора, Слънчев Лъч и внезапно се запъна. Подходящите имена дълго бягаха от съзнанието му, след това се сети за Хелга и Лина, и фантазията му окончателно се изпари. Трябваше да измисли още четири имена, за които съвсем не се сещаше.

След като мозъчната му дейност на тази тема зацикли около петнайсетина минути, Барди ядосано излезе от кабинета си и се запъти към апартамента на Рок. Приятелят му сигурно щеше да му помогне. След няколко минутна разходка по коридорите, кралят почука на вратата му.

— Виж ти, посещение на височайша особа — усмихна се грамадния мъж, след като му отвори вратата. — Влизай! Какво те води насам?

— Не мога да измисля четири наименования на новите кораби — призна честно Барди. — Помагай!

— Няма ли да седнеш, за да пийнем по нещо? — попита го Рок.

— Нямам време, ще го направим довечера. Казвай бързо какво ти идва наум?

— Защо да не са имена на древни богове от моя свят? Зевс, Вотан, Тор и Ра — рече приятелят му, без много да умува.

— Страшен си — каза Барди. — Защо не дойдеш при мен? След малко ще имам посещение. Пристигнали са някакви делегации от Ромта и Сканда, състоят се от ибери и витанги. Не зная за какво идват и какво ще поискат. Може да ми бъдеш полезен.

— Добре — съгласи се донякъде неохотно Рок и двамата се отправиха към тронната зала. След десетина минути те заеха обичайните си места.

— Да влязат — нареди кралят на един от стражите, а големият мъж до него с привичен жест опипа кобурите под мишниците си.

Делегациите бяха малобройни. Състояха се от две групи от по пет човека, предвождани от хора с доста груб и суров вид. Облеклото им беше прилично, но същевременно доста обикновено. Бяха обути със сандали, носеха вълнени туники и кожени куртки.

— Ерик — представи се предводителят на витангите и леко наведе глава.

— Басото — назова себе си колегата му от групата на иберите и повтори жеста.

«Не обичат да сервилничат — помисли Барди. — Горди са и изглеждат честни, но можеха и да се поклонят както трябва, нали съм крал, в края на краищата.»

— За какво сте дошли? — попита той резервирано.

— Докато чакахме отвън, разбрахме, че сме пристигнали по една и съща причина — започна Ерик. — Научихме, че ще отплувате към другата страна на океана, а аз лично съм убеден, че такава съществува, защото прадедите ми са я посещавали, така че дойдохме да предложим услугите си. Не се страхуваме от такова начинание. Упълномощени сме да се договорим с вас от много други добри моряци от родните ни страни. Всеки от нас е представител поне на двадесетина.

Кралят отначало се намръщи. Все пак се беше надявал слухът за презокеанската му експедиция да не се разчуе, но поради огромното число хора, заети с нейната подготовка, това се бе оказало невъзможно. Действително имаше нужда от моряци и съдбата сякаш сама му предлагаше помощта си. Вероятно гургилът Кико също имаше пръст в тази работа.

— Кой ви уведоми за моето намерение? — попита за всеки случай.

— Търговците. Такава голяма новина рядко остава в тайна. Разбрахме, че подготвяте дузина кораба за отплуване, сигурно ще имате нужда от допълнителни екипажи.

Витангите отдавна се славеха като отлични мореплаватели, но и иберите не им отстъпваха. Барди си спомни за предишната злокобна слава на северните морски разбойници, която бе принудила целият континент да тръпне в очакване на набезите им, докато накрая не бяха разгромени. Иберите обитаваха големия полуостров в юго-западната част на Ерпа, включена в състава на империята на ромтите, но преимуществено обслужваха търговски кораби, които обикаляха средното море и крайбрежието на Афика. Географското име на полуострова им бе единственото, което съвпадаше с това от света на Холивуд. При неизбежните стълкновения с враждебно настроени племена и народи, за иберите бе напълно типично да се превръщат от моряци в кръвожадни бойци. Необузданият им нрав и изключителната им гордост им бяха помогнали да извоюват относителна независимост в рамките на ромтската империя. Те много рядко участваха в преки военни действия, бойните кораби на ромтите, които бе потопил в голямата битка преди петнайсетина години, се обслужваха от екипажи, съставени предимно от роби.

— Какви са ви претенциите?

— По три златни барди на моряк на месец и по десет за нас, предводителите им — рече Ерик.

— Не можем да си позволим да поискаме по-малко — заяви Басото.

Кралят вътрешно се усмихна на оценката на собствената си златна монета, станала прекалено популярна в чужбина.

— На мен ще ми трябват моряци, но такива, които умеят да боравят с оръжие и да се сражават по суша.

— О-о-о, никога не сме имали проблеми с това — светнаха кръвожадно очите на Ерик. — Имаме богата традиция.

— Зная — намръщи се Барди и си спомни за черните рицари, с които едва ли щеше да се справи, ако не беше огнестрелното оръжие, внесено от света на Холивуд.

— Ние също — каза свирепо Басото и изгледа кръвнишки съперника си. — В близкото минало, витангите избягваха да ни посещават.

— Не сте ни били интересни — озъби се Ерик. — Винаги сте били бедни като плъхове.

— Така ли? — наежи се Басото и очите му светнаха кръвожадно. — Защо да не изясним различията си? Нека да излезем навън!

— Може — изрече витангът на развален ландирски език и изпсува нещо на майчиния си. Разбра се по интонацията.

— Не разрешавам никакви разправии на територията на двореца — заяви Барди. — Ако ще се сбиете, ще ви арестувам и ще ви натикам в дрънголника. Сега излезте от залата. Когато сметна за необходимо, ще ви повикам отново.

След като двамата конкуренти излязоха, заедно с придружителите си, той се обърна към Рок:

— Какво ти е мнението?

— Здрави момчета, стават за командоси. Но от друга страна са доста опасни, повечето от тях са родени бандити. Представи си възможността да организират бунт на някой от корабите и да се опитат да го завладеят? Добре, че не знаят да боравят с огнестрелно оръжие, а и не е за препоръчване да се научат. Знаеш как крием тайната на барута.

— А ако ги разхвърляме измежду нашите екипажи? Имаме остра нужда от моряци. Можем да им раздадем огнестрелно оръжие едва след като стигнем до другия континент. Там ще ги научим да боравят с него.

— Намирам го за по-приемливо.

— Добре, тогава. Стража, повикай ги обратно!

Ерик и Басото влязоха със същите наежени физиономии, с които бяха излезли от тронната зала.

— Решихме да наемем и двете страни при исканото от вас заплащане — каза Барди. — Но само при две условия: Първото е, че хората ви ще бъдат разпръснати между останалите екипажи, а второто, че не желая никакви разправии по време на завоевателната експедиция. По време на пътуването ни ще изисквам стриктно изпълнение на даваните от мен заповеди. Съгласни ли сте?

— Да — каза Ерик, след известно замисляне. — Но все пак аз съм свикнал да командвам моряци.

— Не можеш да бъдеш капитан, но ставаш за боцман — рече кралят.

— Какво е боцман? — попита витангът.

— Командва моряци, но така, както му нареди капитанът.

— Добре — каза Ерик. — Съгласен съм.

— И аз имам същите претенции — рече Басото.

— Съгласен съм и с теб. С колко човека ще пристигнете, за да си направя по-точни сметки? — попита Барди.

— Да речем с осемдесет — предположи витангът.

— Със сто — заяви убедително ибериецът и се подсмихна подигравателно.

— И аз мога да събера толкова — каза намръщено Ерик. — За кога са ви нужни?

— Искам да бъдат тук след месец и половина. Превозът е за ваша сметка.

— Знаем — рекоха в хор новоназначените боцмани и заедно с групите си напуснаха залата.

— Работата напредва — отбеляза кралят доволно, след като останаха насаме с Рок. — Отивам в кабинета си, за да продължа попълването на списъците.

— А аз ще се върна при Лина и децата. Малко ми остава да бъда заедно с тях, желая да използвам всеки свободен миг.

— Имаш право — съгласи се Барди и слезе от трона. — В другата Америка непрекъснато повтаряха, че няма нищо по-важно на света от семейството. Сигурно затова толкова често се развеждаха, както впрочем и аз щях да го направя.

— Не си случил с първата си съпруга. Но за мен сегашната ти, Хелга, е образец на идеалната. Не мисля, че би могъл да намериш по-добра. Умна, гальовна и все още те гледа с обич, а ти не го заслужаваш чак толкова.

— И ти не можеш да се оплачеш от Лина, тя също те обожава. Разликата между мен и теб е, че освен за семейство, трябва и да мисля и да отделям много време за държавните дела.

— Нека да е така, ако това ти служи за оправдание — подсмихна се грамадния мъж и го напусна.

Барди продължи пътя към кабинета си и след като отвори вратата му, остана донякъде учуден. Върху дивана, встрани от писалището му, се бяха разположили синът му Викто и синовете на Рок и Дзог — Нилс и Дорго. Младежите имаха прекалено сериозни физиономии, дракончето бе подвило опашка под себе си и крайчецът й, подаден между краката му, нервно потрепваше.

— На какво дължа вашето непредвидено посещение — усмихна се кралят.

— Искаме да проведем важен разговор — произнесе сериозно Викто.

— На каква тема?

— Желаем да участваме в експедицията — изтърси синът му с прямота, типична за майка му. — Настояваме заедно с теб да посетим Америка.

— Това не е детска игра — отряза Барди. — Никой не знае с какви опасности ще се срещнем. И майките ви няма да го позволят.

— Майка ми отдавна е умряла — изрече дракончето.

— Тогава баща ти. Попита ли го?

Дорго предпочете да замълчи.

— Ще ни бъде много по-лесно, ако ти първи се съгласиш да ни вземеш — отбеляза Викто и хитро присви очи. — Иначе е ясно, че майка ми няма да бъде съгласна. Същото се отнася за Лина и Дзог, впрочем бащата на Дорго винаги е бил по-отстъпчив от теб. А ние не сме толкова малки, скоро ще навършим петнадесет години. Някога и ти си започнал да обикаляш Ландирия с коня си на почти на същата възраст.

— На времето бях принуден — призна кралят. — Бях останал без родители, а вашият случай не е такъв. Никой баща няма да пожелае да подложи на риск живота на синовете си.

— И никой баща няма да откаже синът му да види един нов свят — възрази Нилс и нервно приглади русата си коса. — Кой знае кога ще имаме друга такава възможност.

— Хм — изсумтя Барди, в невъзможност да приеме решение. — Да речем, че искам да ви взема, но ако го направя, после ще имам големи разправии.

— За какво си крал? — попита невинно-нахално Викто. — Просто им кажи, че си го наредил.

— Задълженията на краля в семейството са едни, а в обществото, което управлява — съвсем други.

— Така няма да стигнем до никъде. Ние сме млади хора, които искат да опознаят света.

— Няма да стане, докато не поговоря с Рок и Дзог.

— Все пак е нещо — рече разочаровано синът му. — Но някак си подушвам, че си склонен да ни вземеш.

— Ще видим — отсече ядосано Барди. — Защо не отидете да си поиграете?

— На какво? Детските игри вече почти не ни интересуват.

— Преди седмица ви видях да си играехте с дървени мечове. Мислех, че ви харесва, изглеждахте доста увлечени.

— Не беше игра, а по-скоро тренировка. Ако ни вземеш, може да се наложи да употребим и истински оръжия. Един от ковачите отдавна ни ги изготви. Е, малко са по-леки, но…

— А аз вече мога да летя — намеси се Дорго. — Ще бъда доста полезен.

Последното предложение съвсем не беше за пренебрегване. Прекомерно надебелелият Дзог едва ли ставаше за провеждане на въздушни операции. Но именно той трябваше да даде съгласието си, а същото се изискваше и от Рок, Лина, Хелга и Дзог. Барди усети, че се размеква и че вътрешно по-скоро е склонен да изпълни желанието на тримата.

— Утре ще поговорим на тази тема — измъкна се той, преди да е казал нещо, за което да съжалява. — Трябва да си помисля.

Младата група разочаровано се измъкна от кабинета му.

След като остана сам, отложил дребния проблем за близкото бъдеще, кралят отново се зае да съставя списъците на корабите. Задачата не беше от простите. Докато отсъстваше, не можеше да остави управлението на Обединеното кралство в ръцете на случайни хора, а най-близките му, същевременно бяха нужни за завоевателния поход. Дилемата изглеждаше почти неразрешима. От една страна местните благородници изпитваха страх от него, от друга нравите в бившето кралство Сандирия не бяха от най-добрите и през неговото половин годишно отсъствие би могло да се очаква възникване на дворцов заговор. Историята учеше, че дори и във великата Римска Империя от света на Холивуд, това се е случвало многократно. Дворцовите нищожества и сенатори дори са имали налудничавата идея да свалят от власт могъщия Юлий Цезар, използвайки неговото отсъствието по време на един от продължителните му походи в Галия. Интригантите от империята на ромтите, също не се отличаваха в подхода си към организиране на заговори. Барди в общи черти бе успял да се запознае с доста местни исторически хроники, благодарение на ръкописите, продадени му от търговците, които след това бяха преведени на ландирски език.

Кого да остави да го замества?

Кралят се мъчеше да определи човека, който освен да управлява с твърда ръка би бил и достатъчно умен да лавира в подхода си към местните аристократи. Генералите му Дого, Бино и Заган бяха доказали верността и беше сигурен, че без да се замислят, биха жертвали живота си за него, но не можеше да се каже, че интелектуалният им коефициент беше особено висок. Може би самият той беше виновен за спъването на тяхното умствено развитие, защото единственото, на което ги бе научил, беше да изпълняват заповедите му, а за това не се изискваше влагане на собствена мисъл. Кой тогава? Рок му бе извънредно нужен в похода към Америка. Неговите «момчета» бяха достатъчно умни, но Барди не ги чувстваше особено близки и може би беше по-добре да останат в Обединеното Кралство, за да бдят за реда, макар че първоначалните му намерения бяха те да сформират основното ядро на бъдещата завоевателна експедиция. Сега всеки от тях заемаше някакъв висок пост в трите области на Кралството и като че ли бе редно да продължават със задълженията си. Мофадей, васалният крал на малката Тримония също не бе годен за целта. Беше суетен и с ограничено мислене, свикнал да борави с нещата в малки мащаби. От него би могло и да се очаква извършването на всякакви глупости. В самите области също трябваше да останат и други хора със здрава ръка, годни да защитят Обединеното Кралство от всяко нападение.

Крал Барди усети, че главата започва да го боли. Тогава се сети за стария магьосник, който въпреки общата си безполезност, на два-три пъти му бе дал ценни съвети. Рок също би могъл да го посъветва, но той бе израсъл и живял в условия на друга политическа система на управление и надали щеше да му бъде толкова полезен. Кралят излезе от кабинета си и нареди на първия попаднал му страж да повика Горо.

— За какво съм ти притрябвал — промърмори магьосникът след като влезе в кабинета и без да поиска кралско разрешение се пльосна върху дивана до писалището, без да забрави да издаде характерният напоследък за него миризлив звук. — Доста рядко се сещаш за мен.

Кралят намръщи нос и побърза да отвори крилата на прозореца зад него, след това се изправи до писалището и разказа на стареца за какво го беше повикал.

— Не забелязваш нещата, които се намират не по-далеч от носа ти — рече Горо, след като Барди привърши. — Приличаш ми на старец, който се пита къде му е шапката, след като тя отдавна виси на главата му.

— Какво искаш да кажеш? — попита Барди ядосано.

— Че не виждаш очевидното. Кой ти е най-близкия човек в кралството?

— Рок, но той обезателно ще ме придружи в експедицията.

— Мисълта ти се върти само в мъжки род, сякаш жените са негодни за нищо. А аз мисля, че най-близкият ти човек е собствената ти съпруга, кралица Хелга, която те обича и никога няма да те предаде. Но да оставиш да те замества жена, сигурно ти се струва нередно, така ли е? Въпреки че историята на другия свят познава и велики кралици.

Кралят се отпусна поразен на стола пред писалището, смаян от простотата на решението на този огромен за него проблем. Хелга беше умна, твърда и праволинейна в достигане на целите си, напълно запозната с лицата, които обсаждаха кралския двор, заедно с дребните им интриги. Действително не бе забелязал очевидното.

— Горо, знаеш ли, че ако не беше толкова отвратителен на вид и не разнасяше около себе си противен мирис, с удоволствие бих те разцелувал — призна Барди. — Не напразно имаш титлата «главен съветник».

— Нито ти искам прегръдките, нито целувките. Единственото ми желание е да се завърна в света на Холивуд — измърмори магьосникът. — Там се намира офисът ми, за който съм предплатил шест месечен наем, там е и позлатената табела на фирмата, която създадох. Там са и богатите ми клиенти, които сигурно плачат за мен.

— Не ти ли омръзна непрекъснато да мрънкаш за Холивуд? Старче, нямаш ли чувство на патриотизъм?

— Нямам. Такъв съм си — отсече Горо. — Нали знаеш любимата римска поговорка на дракона — «уби бене, иби патриа». Дето е добре, там е отечеството. А в Холивуд ми беше много по-добре от тук. Вярно, че в Обединеното кралство станаха много подобрения, ала там си е друга работа. Луксозни коли, разкошни жени и скъпи магазини, в които намираш всичко, за което може да си помислиш.

— Така и не се научи да караш кола, жените отдавна не представляват интерес за теб, а винаги си бил такъв скъперник, че ако не трябваше да се храниш, кракът ти нямаше да стъпи дори в някоя квартална бакалница.

— Не ме учи какво мога и какво не мога — разсърди се магьосникът. — Не е важно дали го мога, важното е че имам очи и всичко, което ти казах, съм го виждал. Тук го няма.

— Някога ще го има — заяви уверено Барди. — Само от нас зависи.

— Няма да съм жив дотогава — каза унило Горо.

— Магьосниците винаги са били прочути с дълговечния си живот.

— Дано да е така. От твоята уста в божиите уши. Знаеш ли от какво най-много ме е страх?

— Не.

— От старческата склероза. Не искам да се насирам и напикавам в гащите си, без да си давам сметка, че го върша.

— Сигурно всеки изпитва страх от подобна участ. Затова най-славната смърт е да загинеш в битка — уверено произнесе кралят.

— Тези ги разправяй на другиго. Искам да си живея нормално, да бъда полезен на себе си докато мога и да не преча на другите. Това, дето ми го разправяш за битките е пълна глупост.

— Зная, че си страхлив и освен това пълен егоист. Но понякога си полезен, като днес, например.

— Винаги съм бил полезен — възрази стария магьосник. — Ако се беше съветвал с мен по-често, работите ти щяха да бъдат съвсем наред. Но ти обичаш безразсъдните действия.

— Тогава усещам, че живея — възрази Барди. — Ако нямаше такива като мен, и досега щеше да водиш полугладен живот в мизерното село Бягай-по-далече-оттук.

— Хайде да не спорим повече — рече намусено магьосникът и се надигна с от дивана с типичен звук. — Младите хора винаги са неблагодарни. Когато ти потрябвам, отново ме повикай.

Старият мъж стана от мястото си с известен труд и се запъти към вратата. След като излезе, Барди усети голямо облекчение. Но не от излизането на магьосника, а от решението на главния проблем, след който нещата сякаш сами се подреждаха. Щеше да повика в столицата Ламон, областния управител на Кирикия, за да стои близо до Хелга, а той от своя страна щеше да остави управлението на областта на някой от най-доверените си хора, вероятно на някое от момчетата на Рок. Лина щеше да замества мъжа си и да заеме длъжността на областен управител на Ландирия, а положението на Мофадей в Тримония щеше да остане непроменено. Оставаше му да състави списъкът на екипажите на корабите, в които допълнително щяха да бъдат включени иберийци и витанги. Но тази работа много по-успешно би могъл да я свърши и друг. И в случая за нея нямаше по-подходящ от адмирал Нелси.

Крал Барди се завъртя на стола си и погледна през прозореца. Залезът му се стори чудесен.